Софийската градска художествена галерия в сърцето на столицата е музей

Софийската градска художествена изложба в сърцето на столицата е музей с дългогодишна традиция. Тя има нелеката роля да пресъздава обстоятелствата от българската културна история в странното ни съвремие, а и да взе участие директно в художествените процеси посредством истински и забавни креативен планове. СГХГ с горделивост съхранява, опазва и изследва българското и международно художествено завещание.

Колекцията, в действителност, е повече от почтена: 3500 живописни произведения, 800 статуи, 2800 графики и рисунки. Малко късно, само че въпреки всичко по-добре, в сравнение с в никакъв случай, през 2004 година е учреден фонд „ Съвременно изкуство и снимка ”. Важен детайл от живота на галерията е представянето на гостуващи самостоятелни, групови и общи изложения на български и задгранични художници. Началото е сложено през 1928 година, когато столичният общински кмет ген. Владимир Вазов умно разпорежда да се сътвори музей с три отдела: музей, библиотека и списък.Програмата на СГХГ обгръща събития и персони от края на ХІХ-ти и началото на ХХ-ти век до през днешния ден. А в подтекста на гореспоменатата позакъсняла новост, през последните години специфичен акцент в нейната политика е проучването на модерното изкуство и работата с млади създатели. Това се случва в 1100 кв. м. изложбена повърхност, разпределена в четири обособени пространства. Годишно те виждат към 30 изложения, като за положително или зло основна част заемат експозициите с произведения от фондовете на галерията.

Как стартира всичко? Началото е сложено през 1928 година, когато столичният общински кмет ген. Владимир Вазов умно разпорежда да се сътвори музей с три отдела: музей, библиотека и списък. Първоначално библиотеката и музеят се намират в несъществуваща през днешния ден постройка, покрай ъгъла на „ Граф Игнатиев “ и „ Г. С. Раковски “. През 1941 година библиотеката, музеят, архивът и галерията заедно са настанени в постройка на площад „ Бански 3 “. Така, с художествената колекция, се урежда първата непрекъсната картинна изложба в България. Самата постройка пък  е строена през 1908 година по план на арх. Н. Торбов. Разширявана е през 1940, а през 1948 година е възстановявана след бомбардировките от войната. Тогава част от фонда на галерията е трансфериран в нова новеничката по това време Национална художествена изложба. Самостоятелния си път в света на институциите СГХГ поема през 1952 година 11 години по-късно й е предоставена постройката на бившето градско казино на „ ул. Гурко 1 “ (знаково за страна, която обича да залага живота на изкуството на карта). Официалното разкриване на експозицията е чак през 1977 година На идната година постройката е оповестена за архитектурен монумент на културата.