Петър Витанов: В политическия вакуум властваха теории на конспирациите и фалшиви новини за ваксините
София. България има най-ниския % на имунизация в Европейския съюз - единствено 27 % от цялото население е изцяло ваксинирано, съгласно данни на Европейския център за предварителна защита и надзор на болесттите. The Irish Times се обърна към българския евродепутат Петър Витанов, с цел да си отговори на въпросите, за какво България изостава по този начин трагично от останалите страни, оповестиха от пресофиса на Петър Витанов .
" Историята стартира предходната година. Тогава на всяка страна от Европейски Съюз бяха предлагани ваксини от AstraZeneca, Pfizer и Moderna по схемата за взаимно закупуване на Европейски Съюз. Българското държавно управление поръча незадоволително Pfizer и Moderna, залагайки на AstraZeneca, която беше по-евтина и по-лесна за предпазване ", споделя Витанов.
България беше мощно наранена от проблеми с доставките първоначално, защото компанията не съумя да достави обещаните количества ваксини. След това се появиха и подозренията за действието на имунизациите при по-възрастните хора, както и решението на тогавашното държавно управление да я извади от приложимост. И въпреки, че Европейската организация по медикаментите нямаше съмнения, че изгодите от AstraZeneca надвишават рисковете за възрастни, българите бяха към този момент заляти от вълната на съмнение. Началото на имунизацията съответства и с политическата рецесия в страната, която прерасна в цикъл от три следващи изборни акции за парламент.
„ В този интервал в България липсваше политическа непоклатимост, с цел да се наложат съществени здравни ограничения, а публичната връзка за имунизациите беше неприятна. Фактът, че страната ни беше непрекъснато в избори, спря политиците от дейности поради страха им да не изгубят известност “, разяснява Петър Витанов пред The Irish Times.
Във вакуума се изпълни с теории на конспирацията, а дезинформацията и слуховете изобилстваха в обществените мрежи. А за някои страхът и несигурността от пандемията предоставиха опция.
„ Фалшивите вести бяха голям, голям проблем в България “, установи Витанов. „ В обществените медии придвижването на антиваксърите в действителност процъфтява. Крайнодясна партия употребява платформа срещу имунизацията, с цел да влезе за първи път в Народното събрание “, споделя още Петър Витанов.
Витанов отхвърля необятно публикуваните теории, че има по-стара културна или историческа причина за песимизъм, като завещание от комунизма, което води до съмнение към управляващите. Той показва, че България обичайно има високи равнища на имунизация, като покритието с ваксини против морбили през 2019 година възлизаше на респектиращите 93 %, което съперничи или надминава равнищата, реализирани в страни с по-старите демокрации.
Данните от изследването демонстрират, че скептицизмът към имунизациите е почнал с пандемията от Covid-19. Той навлиза измежду високо образованите – в това число лекарите – и по-младите групи, което допуска, че може би става въпрос за начин на живот за „ модерните “.
През октомври България вкара системата за цифрови документи за достъп до услуги като питейни заведения и заведения за хранене. Беше противоречива мярка, само че в последна сметка докара до растеж на имунизацията. Според Петър Витанов, идващото българско държавно управление, би трябвало да е по-решително в дейностите си за попречване на пандемията.
„ Определено съм за наложителна имунизация. Може би не за цялото население, само че най-малко за някои хора, които са с по-висок риск, или някои специалности, които се занимават с доста хора “, споделя той.
„ Не е доста известно. Знам, че това може да повлияе отрицателно на публичния ви имидж. Но това е единственият метод, по който можете да спасите човешки животи. "
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал:
" Историята стартира предходната година. Тогава на всяка страна от Европейски Съюз бяха предлагани ваксини от AstraZeneca, Pfizer и Moderna по схемата за взаимно закупуване на Европейски Съюз. Българското държавно управление поръча незадоволително Pfizer и Moderna, залагайки на AstraZeneca, която беше по-евтина и по-лесна за предпазване ", споделя Витанов.
България беше мощно наранена от проблеми с доставките първоначално, защото компанията не съумя да достави обещаните количества ваксини. След това се появиха и подозренията за действието на имунизациите при по-възрастните хора, както и решението на тогавашното държавно управление да я извади от приложимост. И въпреки, че Европейската организация по медикаментите нямаше съмнения, че изгодите от AstraZeneca надвишават рисковете за възрастни, българите бяха към този момент заляти от вълната на съмнение. Началото на имунизацията съответства и с политическата рецесия в страната, която прерасна в цикъл от три следващи изборни акции за парламент.
„ В този интервал в България липсваше политическа непоклатимост, с цел да се наложат съществени здравни ограничения, а публичната връзка за имунизациите беше неприятна. Фактът, че страната ни беше непрекъснато в избори, спря политиците от дейности поради страха им да не изгубят известност “, разяснява Петър Витанов пред The Irish Times.
Във вакуума се изпълни с теории на конспирацията, а дезинформацията и слуховете изобилстваха в обществените мрежи. А за някои страхът и несигурността от пандемията предоставиха опция.
„ Фалшивите вести бяха голям, голям проблем в България “, установи Витанов. „ В обществените медии придвижването на антиваксърите в действителност процъфтява. Крайнодясна партия употребява платформа срещу имунизацията, с цел да влезе за първи път в Народното събрание “, споделя още Петър Витанов.
Витанов отхвърля необятно публикуваните теории, че има по-стара културна или историческа причина за песимизъм, като завещание от комунизма, което води до съмнение към управляващите. Той показва, че България обичайно има високи равнища на имунизация, като покритието с ваксини против морбили през 2019 година възлизаше на респектиращите 93 %, което съперничи или надминава равнищата, реализирани в страни с по-старите демокрации.
Данните от изследването демонстрират, че скептицизмът към имунизациите е почнал с пандемията от Covid-19. Той навлиза измежду високо образованите – в това число лекарите – и по-младите групи, което допуска, че може би става въпрос за начин на живот за „ модерните “.
През октомври България вкара системата за цифрови документи за достъп до услуги като питейни заведения и заведения за хранене. Беше противоречива мярка, само че в последна сметка докара до растеж на имунизацията. Според Петър Витанов, идващото българско държавно управление, би трябвало да е по-решително в дейностите си за попречване на пандемията.
„ Определено съм за наложителна имунизация. Може би не за цялото население, само че най-малко за някои хора, които са с по-висок риск, или някои специалности, които се занимават с доста хора “, споделя той.
„ Не е доста известно. Знам, че това може да повлияе отрицателно на публичния ви имидж. Но това е единственият метод, по който можете да спасите човешки животи. "
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал:
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ