София. Българите не са загубили своето приятелско и искрено мнение

София. Българите не са изгубили своето приятелско и откровено мнение за Македония. Деликатните връзки в продължение на десетилетия не са съумели напълно да заличат околните връзки, а пробивът от последните месеци очевидно отначало припомня на българските жители общата история на двете страни. Затова и в дебата за името, който е пред решение и ще отвори евроатлантическата вероятност на Македония, жителите на България инстинктивно поддържат Македония. Отношението на страните от Западните Балкани към България е положително – това пък демонстрира скорошно особено проучване на „ Галъп интернешънъл “ измежду балканските страни. Това са изводите от ежемесечното националнопредставително изследване на „ Галъп интернешънъл “ , извършено сред 9 и 16 март измежду 772 души по метода „ лице в лице “. Основната част от ежемесечните проучвания са познати като „ Политически и стопански показател на „ Галъп интернешънъл “. Независими са от външно финансиране. Абсолютното оптимално отклоняване е ± 3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души. Част от изводите са и от представително проучване измежду няколко балкански страни през лятото на 2017 година Абсолютното оптимално отклоняване е ± 3% при 50% дялове.

Македония
70% от българите са чували за договарянията, които сега водят Македония и Гърция във връзка на настояването на Гърция Македония да смени името си. Само 26% не са чули за тези договаряния, а останалите се затрудняват да отговорят. Това значи, че на процедура цялата дейна част от обществото ни демонстрира заинтригуваност по отношение на протичащото се на югозапад.
Според данните, народът на България няма нищо срещу даже и името на Република Македония да остане такова, каквото е - 54% от чулите за разногласието за името биха приели и тази алтернатива, а единствено 19% са на противоположното мнение. Очевидно, публичните настроения у нас кореспондират добре и с формалната българска позиция (изразена неотдавна от министър Захариева) – която постоянно е била за кардинална поддръжка на Македония под нейното конституционно име, наред с невмешателство в разногласието сред Атина и Скопие, поощряване на разговора сред двете страни и недопускане на възможни териториални искания към страната ни в вероятно ново име.
Мнозинство от 58% от осведомените с дебата се усещат по-скоро солидарни с народа на Македония и единствено 15% застават на страната на Гърция при зародилия сред двете страни спор за името на Македония. Въпросът е пробен и се стреми да улови най-общите инстинкти и благосклонности. Данните демонстрират, че не е взела превъзходство отмъстителна позиция по отношение на Македония, макар някои провокации от страна на политическия хайлайф в Скопие в годините. Изследователската процедура на „ Галъп интернешънъл “ демонстрира, че заредено с съмнение у нас е по-скоро отношението към досегашния политическия хайлайф на югозападната ни съседка, само че отношението към самите хора на Македония и към страната като цяло е като към близки.

Отношението на обществата от Западните Балкани към нас
„ Галъп интернешънъл “ неотдавна ревизира и отношението на Западните Балкани към нас и към Европейския съюз – отношението към България е очевидно положително във всички изследвани страни, а Европейски Съюз се преглежда като капацитет за сполучлива персонална вероятност (може би с прочут колорит при Сърбия). Графиките по-надолу демонстрират данните. За облекчение отговори от вида „ Не знам “ са изключени от калкулацията. Данните показват генералната конструкция, уловена още от преди месеци. Развитията напоследък въздействат на данните също в позитивна тенденция.