Азербайджанският люля кебап е символ на гостоприемство
София. Азербайджанският люля кебап е знак на гостолюбие. Това вкусно ядене се сервира в страната на гладни посетители, защото се подготвя относително бързо, описаха за предаването „ Азербайджан – чужд и непосредствен “ на Радио „ Фокус “ от Посолството на страната у нас.
Думата „ şiş “ на азербайджански се превежда като шиш, а „ şişlik “ (шишлик) е прилагателното формирано с наставка „ лик “. Шишлик значи месо, предопределено за нанизване на железни шишчета, което се готви на горещи въглища, без пламък. По-често срещаното и известно име на това ядене е кебап.
По традиция приготвянето на кебап постоянно е било считано за мъжко занятие. Ястието се подготвя бързо и е уместно за гладни посетители. Някои майстори на кебап съумяват да го създадат единствено за час, като това включва и клането на агне, приготвянето на бастърма, разпалване на въглените, които не би трябвало да имат пламък, нанизване на десетки шишчета за месо, печене, гарниране и сервиране по внушителен метод.
Кебапът се подготвя от разнообразни типове артикули, в това число агнешко, телешко, козе месо, домашни птици, риба и зеленчуци. Голямото многообразие от сосове, подправки и печива се сервират дружно с яденето. Месото се пече на мангал (тюркска скара). Най-важният детайл на термина е " гaл ", което е производно от глагола „ qalamaq “ (галамаг), да се възпламени и подържа огън, събирайки светещите жарави в купчина).
Опитните майстори, наречени „ кебапчи “, употребяват доста антични кулинарни секрети. Първо, месото би трябвало да е извънредно прясно и второ несолените и тлъсти разфасовки от другите елементи на агнето би трябвало да се подготвят настрана. Освен това топлината от въглищата не би трябвало да бъде прекомерно силна; в противоположен случай месото ще е овъглено извън, а от вътрешната страна ще е прекомерно сурово. Обикновено месото от кебап е най-вкусно, когато е направено от женско животно. И най-важното от всичко: шишлика би трябвало да се подготвя, когато човек е в най-хубаво въодушевление!
Името на „ Люля Кебап “ идва от думата „ lülə “ (люля), която значи бъчва или извит предмет с надлъжен отвор в средата. В антични времена хартията, увита в ролка, или свитък, също се е наричала „ люля “.
А ето и съответната рецепта за „ Люля Кебап “.
агнешко - 1,3 кг., овча мазнина- 100 гр., лук - 250 гр., скалиони - 150 гр., смрадлика - 20 гр., сол и черен пипер - на усет
Към каймата от агнешко месо, прибавете мазнината и два пъти надробен лук. След това прибавете сол и черен пипер и оставете на хладно място за 30 минути.
Намокрете ръцете си в подсолена вода и оформете месото върху шишче във формата на салам. Сложете мангала или грила върху жаравата и гответе за 10-15 минути, като непрекъснато въртите шиша.
Тази форма на кебапа се сервира с лаваш (тънък лаваш), чурек (хляб) с пресни билки и лук. Поръсва се и със сумак.
Люла кебап може да се направи и от говеждо, пуешко и риба (семейство есетрови), само че към сместа би трябвало да се прибавят 300 гр. овча лой на всеки 1,5 кг месо.
Начинът на подготвяне е същият.
Добър вкус!
Думата „ şiş “ на азербайджански се превежда като шиш, а „ şişlik “ (шишлик) е прилагателното формирано с наставка „ лик “. Шишлик значи месо, предопределено за нанизване на железни шишчета, което се готви на горещи въглища, без пламък. По-често срещаното и известно име на това ядене е кебап.
По традиция приготвянето на кебап постоянно е било считано за мъжко занятие. Ястието се подготвя бързо и е уместно за гладни посетители. Някои майстори на кебап съумяват да го създадат единствено за час, като това включва и клането на агне, приготвянето на бастърма, разпалване на въглените, които не би трябвало да имат пламък, нанизване на десетки шишчета за месо, печене, гарниране и сервиране по внушителен метод.
Кебапът се подготвя от разнообразни типове артикули, в това число агнешко, телешко, козе месо, домашни птици, риба и зеленчуци. Голямото многообразие от сосове, подправки и печива се сервират дружно с яденето. Месото се пече на мангал (тюркска скара). Най-важният детайл на термина е " гaл ", което е производно от глагола „ qalamaq “ (галамаг), да се възпламени и подържа огън, събирайки светещите жарави в купчина).
Опитните майстори, наречени „ кебапчи “, употребяват доста антични кулинарни секрети. Първо, месото би трябвало да е извънредно прясно и второ несолените и тлъсти разфасовки от другите елементи на агнето би трябвало да се подготвят настрана. Освен това топлината от въглищата не би трябвало да бъде прекомерно силна; в противоположен случай месото ще е овъглено извън, а от вътрешната страна ще е прекомерно сурово. Обикновено месото от кебап е най-вкусно, когато е направено от женско животно. И най-важното от всичко: шишлика би трябвало да се подготвя, когато човек е в най-хубаво въодушевление!
Името на „ Люля Кебап “ идва от думата „ lülə “ (люля), която значи бъчва или извит предмет с надлъжен отвор в средата. В антични времена хартията, увита в ролка, или свитък, също се е наричала „ люля “.
А ето и съответната рецепта за „ Люля Кебап “.
агнешко - 1,3 кг., овча мазнина- 100 гр., лук - 250 гр., скалиони - 150 гр., смрадлика - 20 гр., сол и черен пипер - на усет
Към каймата от агнешко месо, прибавете мазнината и два пъти надробен лук. След това прибавете сол и черен пипер и оставете на хладно място за 30 минути.
Намокрете ръцете си в подсолена вода и оформете месото върху шишче във формата на салам. Сложете мангала или грила върху жаравата и гответе за 10-15 минути, като непрекъснато въртите шиша.
Тази форма на кебапа се сервира с лаваш (тънък лаваш), чурек (хляб) с пресни билки и лук. Поръсва се и със сумак.
Люла кебап може да се направи и от говеждо, пуешко и риба (семейство есетрови), само че към сместа би трябвало да се прибавят 300 гр. овча лой на всеки 1,5 кг месо.
Начинът на подготвяне е същият.
Добър вкус!
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ