София Андреевна никога не е била сянката на Толстой. Графинята

Любов и бунт ~ София АНДРЕЕВНА за живота с Толстой

„ София Андреевна в никакъв случай не е била сянката на Толстой. Графинята сама по себе си беше изключителна персона ”, споделя художникът Леонид Пастернак. И е напълно прав. София е брачната половинка, която ражда 11 деца на гения на съветската литература и дава душа на имението Ясна поляна. „ Непосилно е още на млади години да носиш на слабите си рамене такава висока отговорност – да бъдеш брачна половинка на талант и популярен човек ”, написа София в дневника, който си води през целия сватбен живот. Най-често тя написа, когато в дома им се водят борби – на характери и отзиви. Независимо от несъгласията и изнурителните грижи за децата и семейството, София е най-верният асистент в делата на Лев Толстой. Нейните ръце преписват цели 12 пъти голямата „ Война и мир ”. Приятелите на писателя не крият своето откровено удивление и почитание към графинята, а тя не крие своето искрено пренебрежение към неговите почитатели. „ Колко несимпатични са всички последователи на учението на Толстой. Няма нито един естествен човек ”, споделя София. „ Главната причина за фамилните несгоди е това, че хората са възпитани да мислят, че бракът дава благополучие ”, написа Лев Николаевич. Бракът на Толстой и София Андреевна е обич и протест, война и мир. А дневникът на графинята разкрива истини, в които няма място за романтика.

(Софья Андреевна Толстая)

Започнах да чета неговите съчинения и на всички места където има обич, където се приказва за дами, на мен ми става тежко, отвратително, изгорила бих всичко, всичко… Ако можех да убия и него, а след това още веднъж да го основа, напълно същия – и това бих сторила на драго сърце.

Ние, дамите, от време на време обичаме да имаме романи с мъжете. Сантиментална разходка, да отидеш някъде, или просто да те помилват духовно. Подобно нещо от семейство Толстой няма да дочакаш.

С раждането на всяко дете от ден на ден се отказваш от живота за себе си и се смиряваш под гнета на грижите, паниките, заболяванията и годините.

Старая се да убедя себе си, че насладата се състои в осъществяването на дълга, принуждавам се да плагиатствам и върша всичко, което е мой дълг, само че от време на време волята ми се пречупва, копнея за персонални наслади, персонален живот, собствен труд, а не труд над непознати писания, както е било през целия ми живот – тогава изгубвам сили и се усещам зле.

(Лев Николаевич и Софья Андреевна в кабинете яснополянского дома, 1902)

На гения би трябвало да се сътвори мирна, радостна, комфортна конюнктура. Геният би трябвало да бъде сит, почистен, облечен, би трябвало да преписваш творбите му безчет пъти, би трябвало да го обичаш, да не му даваш мотиви за ревнивост, тъй че той да е спокоен. Трябва да отхраниш и възпиташ безбройните деца, които е основал, само че с които му е скучно и няма време да се занимава, тъй като би трябвало да поддържа връзка с Епиктети, Сократи, Буди и тем сходни, и самият той би трябвало да се стреми да бъде като тях.

Мисля си, за какво към края на съпружеския живот постоянно настава някакво последователно отчуждение сред мъжа и дамата? И общуването с други хора постоянно е по-приятно, в сравнение с посред им. И разбрах за какво. Съпрузите познават всичките си страни, както положителните, по този начин и неприятните. Именно в края на живота си поумняваш и виждаш по-ясно всичко. Ние не обичаме останалите да виждат неприятните черти на характера ни, деликатно ги крием от другите, демонстрираме единствено тези, които са ни преференциални, и колкото по-умен и по-ловък е човек, толкоз по-добре съумява да покаже най-хубавото у себе си. При съпрузите това е невероятно, всичко се вижда докрай.

(Лев Николаевич и Софья Андреевна, 1910)