София. 141-годишнината от Шипченската епопея през Руско-турската освободителна война от

София. 141-годишнината от Шипченската епопея през Руско-турската освободителна война от 1877-1878 година беше маркирана тържествено на връх Шипка. Честванията започнаха с туристически поход до върха, в който се включиха хиляди жители от цялата страна. В похода взе участие и президентът Румен Радев. За първи път тази година обичайна възстановка на събитията от защитата на Шипченския проход беше извършена на самия исторически връх Шипка, който отстои на няколко километра на север от Паметника на свободата. Президентът и висш главнокомандващ Въоръжените сили Румен Радев одобри почетния строй на Националната гвардейска част. На Паметника на свободата на връх Свети Никола беше отслужена заупокойна молитва. „ В последните десетилетия значително бе сторено, с цел да бъде изтрита и пренаписана тази история в услуга на политическите шарлатани от ново време “, разгласи президентът Румен Радев. Той се обърна към присъстващите на историческия връх с думите: „ И през днешния ден хиляди сънародници от четирите краища на Родината още веднъж сте тук, с цел да си напомним по какъв начин от кървавия мъх разцъфтя най-светлият народен блян “. „ И както Вазов споделя, с вашето наличие на този именит връх, вие „ строшавате на клеветата зъбът “. И това не е празен възторг, тъй като залогът на нашата респект към истината и историята, уважаеми дами и господа, е нашето достолепие “, посочи Румен Радев. „ Вече 141 години българите гледаме към този връх с поклонение. Никой не ще го рече по-добре от Вазов: див, всеизвестен връх, на който шепа български и съветски храбреци оставиха костите си, с цел да възкръсне България “, съобщи президентът. В честванията се включи и водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, която уточни, че Шипка е свято място за всеки българин, безконечен знак на блян за независимост и подготвеност да умреш за нея. Тя добави, че 141 години след Руско-турската освободителна война, България се прекланя пред своите герои и съветските воини, жертвали себе си за нашето избавление от турско иго. „ Покланям се пред подвига им с религия, че постоянно ще бъдем горделив народ, подготвен да брани свободата и независимостта си “, сподели още водачът на левицата.
Във връзка с отбелязването на 141-вата годишнина от Шипченската епопея се организира и вечерна заря-проверка в град Габрово. В честванията трябваше да се включи президентът Румен Радев, само че той анулира присъединяване си поради тежък случай с рейс край Своге. Заместник-министърът на защитата Атанас Запрянов участва на честванията в Габрово. Церемонията стартира със ставане на крайници, свеждане на глави и отдаване на едноминутно безмълвие в символ на съпричастност към околните на починалите наши сънародници в злополуката край Своге. Официалните лица взеха решение всички тържествени детайли в зарята-проверка да бъдат анулирани. Почетният строй на Националната гвардейска част на площад „ Възраждане “ в Габрово беше признат от командира на НГЧ бригаден военачалник Илко Йорданов.
Епичните боеве през август 1877 година се водят на най-високите точки на Шипченския проход - връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо от 21-ви до 23-ти сред войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов. След багра при Стара Загора Сюлейман паша, откакто попълня армията си с хора, оръжие и муниции, насочва войската си (27 000 постоянна армия - без башибозука, и 34 оръдия) към прекосяване на Шипченския проход. На 19 август ген. Столетов оповестява, че целият корпус на Сюлейман паша е издигнат против Шипка, че силите му са големи, само че че неговите бойци (36-ти Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини - 5500 души с 27 оръдия) ще се бият до дъно и че подкрепления " са извънредно нужни ". Но ген. Радецки, чиито войски са ситуирани на фронта от Севлиево до гр. Елена, смята, че напредването на турците към Шипченския проход е единствено проява и че основният удар ще бъде нанесен откъм Осман Пазар (днес гр. Омуртаг). В защитата на Шипченския проход българските опълченци се борят героично - по своята неустрашимост и храброст не отстъпват на съветските вoйници. На 21 август сутринта войските на Реджеб паша стартират офанзива против позициите на връх Св. Никола, а челните елементи на Шакир паша настъпват против Орлово гнездо. На първия ден са отблъснати 7 офанзиви. На идващия ден турците не нападат, само че престрелките не стихват. Шипченци печелят едно цяло денонощие, което е от голямо значение за триумфа на защитата. Решителният и най-тежък пердах стартира на 23 август. Още на разсъмване турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават шест табора подкрепление. Към обяд всички турски офанзиви са отбити, само че ситуацията остава тежко. Патроните и снарядите са на изчерпване. Към 17.00 часа настава сериозният миг в тази героична епопея. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 бранители. В багра се хвърлят всички, в това число и тежко ранените. В последния миг идва помощ. Ген. Радецки идва с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е избавена, а армията на Сюлейман паша не съумява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подкрепи Осман паша, отбраняващ Плевен, и дружно да изтласкат съветската Дунавска войска северно от р. Дунав. По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 съветски бойци и офицери и 535 български опълченци, а загубите на съперника - на повече от 8200 души.