Иранските жени сега са начело на една вдъхновяваща революция
Снимка: EPA/БГНЕС
Аз съм свободна жена. Това е разкош, който не се поставя на дамите в моята татковина Иран. Като австралийка с кюрдско иранско завещание, последните шест седмици бяха буря от страсти. Коктейл от боязън, тъга, виновност, горделивост и вяра. Страх за сигурността на милиони иранци, живеещи под потисническо ръководство. Скръб за стотиците почтено починали, за хилядите хвърлени в пандиза и подложени на жестоки изтезания. Вина, че не съм била по-силен изразител на болката, която познавам прекомерно добре. Смъртта е най-високата цена за свободата в Иран. Това противоречие не трябва да се не помни от всеки, който живее с съществени човешки права.
Иран е страна на несъгласията. Притежава мощна естествена хубост, дълбоки културни и исторически корени и страховит народ от калейдоскоп от етнически корени. В продължение на 43 години Иран се намира под теократично ръководство, ръководено от висш водач и конструкция на властта, която всява боязън у самите хора, които ръководи, и която изтласква страната от международната общественост. Режимът има отблъскващ отчет за нарушаванията на правата на индивида против политически дисиденти, малцинства като кюрдите, белудите, мюсюлманите сунити, бахаите, ЛГБТ общността.
Режимът употребява цензурата, с цел да заглуши гласовете на противоречие от страна на поети, писатели, публицисти и свободомислещи хора, дръзнали да го подлагат на критика. Най-жестоко е отричането от страна на режима на главните човешки права и свободата на половината от популацията на страната – дамите.
Жените са лишени от независимост на обличане и изложение, от равни права пред съда и от опцията да заемат висши управителни постове в държавното управление или правосъдната система. Въпреки това се оповестява, че младите ирански дами са с най-висока просветеност в Близкия изток, с висок % на приключили университет и имат един от най-високите проценти на приключили университет в региона на науката, технологиите, инженерството и математиката спрямо други страни.
На 16 септември гибелта на младата иранска кюрдка Махса (Джина) Амини, арестувана от нравствената полиция за неспазване на строгите закони за наложителния хиджаб, провокира придвижване на ирански дами, най-вече гимназистки и академични студентки, които в този момент са отпред на гражданска война. Това придвижване даде подтик на решимостта на иранците да се изправят и да търсят свободата, която заслужават.
Не бива да се заблуждаваме защо е тази битка. Това не е битка против религията, а по-скоро против системата на ръководство и битка за независимост, която надвишава разделянето по пол, класа и вяра. Жени, забулени и незабулени; мъже, млади и стари; религиозни и всемирски иранци стоят един до друг, с цел да призоват за промяна на режима. В страна, в която една жена може да бъде преследвана за това, че е посочила и сантиметър повече от косата си, млади дами излизат по улиците на Техеран и всеки по-голям град в Иран, скандирайки „ zan, zendegi, azadi “ (жена, живот, свобода).
Те са задържани, бити, изнасилвани и убивани и все пак не престават да се появяват, ден след ден, с искане гласът им да бъде чут. Ако кажа, че се гордея с това като иранска жена, ще е едва казано. Възхитена съм от смелостта и куража на тези лъвици. Тяхната желязна воля да се борят с тиранията и да се изправят против омразата и мрака е акт на неподчинение, който изуми и смири иранската диаспора и международната общественост, които също се събират в огромните градове по света, в това число в Австралия, с цел да покажат своята взаимност и да засилят гласовете на хората в Иран.
Революцията на иранските дами се включи в груповата битка на дамите по целия свят, защото продължаваме да се сблъскваме с проблемите на равенството и справедливостта, като да вземем за пример продължаващата липса на посланичество на всички нива на ръководство и бизнес; разликата в заплащането на дамите и мъжете; и най-тревожното – продължаващото нарушение на правата на дамите тук-там като Афганистан, Индия и даже Съединени американски щати. Тя е мощно обръщение към всички властнически и патриархални общества, че смяната на парадигмата е на прага.
Със усилването на въстанието се ускорява и гневът на иранските дами, в отговор на невероятната свирепост на режима. Няма цена за човешкия живот и никоя гибел не е оправдана. Решителността на иранския народ и фотосите в обществените медии на младежи, изгубили живота си в тази битка, ясно демонстрират, че той е приел, че свободата му като нация ще пристигна с жертви. Няма по-голяма мощ от груповата човешка решителност. Това е царството на вярата и там се крие обещанието за независимост.
Отговорът на Австралия на тази рецесия е от голяма важност. Като членове на Комисията на Организация на обединените нации по ситуацията на дамите, със мощен интернационален престиж и огромна иранска диаспора, нашият отговор би трябвало да бъде съпоставим с уговорката ни да пазиме универсалността на правата на индивида и да насърчаваме и напредваме в общественото приобщаване, като подсигуряваме равни права на дамите и младите девойки. Действията на австралийското държавно управление ще изпратят ясно обръщение освен на иранския режим, че го следим и слагаме под въпрос легитимността му да ръководи Иран, само че и на всички мигранти, които с обич назовават Австралия собствен дом, че те са значими и че нашето държавно управление няма да остане фен, до момента в който хората страдат.
Австралийското държавно управление насочи обръщение за взаимност и обществено осъди варварския отговор на режима против почтените протестиращи, само че досега не съм видяла известие за дефинитивни дейности. Канадското държавно управление, да вземем за пример, преди няколко седмици разгласи целенасочени наказания против длъжностни лица и техните филиали в структурата на властта на режима.
Без дейности ние не изпълняваме своите задължения и самите човешки права, които твърдим, че пазиме. Не съумяваме да признаем, че неравенството и несправедливостта във връзка с дамите и уязвимите хора на всички места по света са неправда във връзка с всички.
„ Човешките същества са членове на едно цяло, основани от една същина и душа. Ако един член е обиден от болежка, другите членове неспокойни ще останат “. Саади, персийски стихотворец от XIII в.
Текстът е разгласяват в The Guardian, негов създател е Сетарех Вазири. Сетарех Вазири е ирано-австралийка с кюрдско завещание. Родена е в Иран, само че при започване на 90-те години мигрира със фамилията си в Австралия и живее в Мелбърн. Тя е майка на две девойки, писателка и защитничка на правата на дамите. Работи в региона на смекчаването на финансовите закононарушения в банковия бранш. Преводът и заглавието на текста са на ДЕБАТИ.БГ.
Аз съм свободна жена. Това е разкош, който не се поставя на дамите в моята татковина Иран. Като австралийка с кюрдско иранско завещание, последните шест седмици бяха буря от страсти. Коктейл от боязън, тъга, виновност, горделивост и вяра. Страх за сигурността на милиони иранци, живеещи под потисническо ръководство. Скръб за стотиците почтено починали, за хилядите хвърлени в пандиза и подложени на жестоки изтезания. Вина, че не съм била по-силен изразител на болката, която познавам прекомерно добре. Смъртта е най-високата цена за свободата в Иран. Това противоречие не трябва да се не помни от всеки, който живее с съществени човешки права.
Иран е страна на несъгласията. Притежава мощна естествена хубост, дълбоки културни и исторически корени и страховит народ от калейдоскоп от етнически корени. В продължение на 43 години Иран се намира под теократично ръководство, ръководено от висш водач и конструкция на властта, която всява боязън у самите хора, които ръководи, и която изтласква страната от международната общественост. Режимът има отблъскващ отчет за нарушаванията на правата на индивида против политически дисиденти, малцинства като кюрдите, белудите, мюсюлманите сунити, бахаите, ЛГБТ общността.
Режимът употребява цензурата, с цел да заглуши гласовете на противоречие от страна на поети, писатели, публицисти и свободомислещи хора, дръзнали да го подлагат на критика. Най-жестоко е отричането от страна на режима на главните човешки права и свободата на половината от популацията на страната – дамите.
Жените са лишени от независимост на обличане и изложение, от равни права пред съда и от опцията да заемат висши управителни постове в държавното управление или правосъдната система. Въпреки това се оповестява, че младите ирански дами са с най-висока просветеност в Близкия изток, с висок % на приключили университет и имат един от най-високите проценти на приключили университет в региона на науката, технологиите, инженерството и математиката спрямо други страни.
На 16 септември гибелта на младата иранска кюрдка Махса (Джина) Амини, арестувана от нравствената полиция за неспазване на строгите закони за наложителния хиджаб, провокира придвижване на ирански дами, най-вече гимназистки и академични студентки, които в този момент са отпред на гражданска война. Това придвижване даде подтик на решимостта на иранците да се изправят и да търсят свободата, която заслужават.
Не бива да се заблуждаваме защо е тази битка. Това не е битка против религията, а по-скоро против системата на ръководство и битка за независимост, която надвишава разделянето по пол, класа и вяра. Жени, забулени и незабулени; мъже, млади и стари; религиозни и всемирски иранци стоят един до друг, с цел да призоват за промяна на режима. В страна, в която една жена може да бъде преследвана за това, че е посочила и сантиметър повече от косата си, млади дами излизат по улиците на Техеран и всеки по-голям град в Иран, скандирайки „ zan, zendegi, azadi “ (жена, живот, свобода).
Те са задържани, бити, изнасилвани и убивани и все пак не престават да се появяват, ден след ден, с искане гласът им да бъде чут. Ако кажа, че се гордея с това като иранска жена, ще е едва казано. Възхитена съм от смелостта и куража на тези лъвици. Тяхната желязна воля да се борят с тиранията и да се изправят против омразата и мрака е акт на неподчинение, който изуми и смири иранската диаспора и международната общественост, които също се събират в огромните градове по света, в това число в Австралия, с цел да покажат своята взаимност и да засилят гласовете на хората в Иран.
Революцията на иранските дами се включи в груповата битка на дамите по целия свят, защото продължаваме да се сблъскваме с проблемите на равенството и справедливостта, като да вземем за пример продължаващата липса на посланичество на всички нива на ръководство и бизнес; разликата в заплащането на дамите и мъжете; и най-тревожното – продължаващото нарушение на правата на дамите тук-там като Афганистан, Индия и даже Съединени американски щати. Тя е мощно обръщение към всички властнически и патриархални общества, че смяната на парадигмата е на прага.
Със усилването на въстанието се ускорява и гневът на иранските дами, в отговор на невероятната свирепост на режима. Няма цена за човешкия живот и никоя гибел не е оправдана. Решителността на иранския народ и фотосите в обществените медии на младежи, изгубили живота си в тази битка, ясно демонстрират, че той е приел, че свободата му като нация ще пристигна с жертви. Няма по-голяма мощ от груповата човешка решителност. Това е царството на вярата и там се крие обещанието за независимост.
Отговорът на Австралия на тази рецесия е от голяма важност. Като членове на Комисията на Организация на обединените нации по ситуацията на дамите, със мощен интернационален престиж и огромна иранска диаспора, нашият отговор би трябвало да бъде съпоставим с уговорката ни да пазиме универсалността на правата на индивида и да насърчаваме и напредваме в общественото приобщаване, като подсигуряваме равни права на дамите и младите девойки. Действията на австралийското държавно управление ще изпратят ясно обръщение освен на иранския режим, че го следим и слагаме под въпрос легитимността му да ръководи Иран, само че и на всички мигранти, които с обич назовават Австралия собствен дом, че те са значими и че нашето държавно управление няма да остане фен, до момента в който хората страдат.
Австралийското държавно управление насочи обръщение за взаимност и обществено осъди варварския отговор на режима против почтените протестиращи, само че досега не съм видяла известие за дефинитивни дейности. Канадското държавно управление, да вземем за пример, преди няколко седмици разгласи целенасочени наказания против длъжностни лица и техните филиали в структурата на властта на режима.
Без дейности ние не изпълняваме своите задължения и самите човешки права, които твърдим, че пазиме. Не съумяваме да признаем, че неравенството и несправедливостта във връзка с дамите и уязвимите хора на всички места по света са неправда във връзка с всички.
„ Човешките същества са членове на едно цяло, основани от една същина и душа. Ако един член е обиден от болежка, другите членове неспокойни ще останат “. Саади, персийски стихотворец от XIII в.
Текстът е разгласяват в The Guardian, негов създател е Сетарех Вазири. Сетарех Вазири е ирано-австралийка с кюрдско завещание. Родена е в Иран, само че при започване на 90-те години мигрира със фамилията си в Австралия и живее в Мелбърн. Тя е майка на две девойки, писателка и защитничка на правата на дамите. Работи в региона на смекчаването на финансовите закононарушения в банковия бранш. Преводът и заглавието на текста са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ