Смирението означава да знаеш, че си умен, но не и всезнаещ ~ Сър Джон ТЕМПЪЛТЪН
„ Смирението, сходно на тъмнината, разкрива божествената светлина. “ ~ Хенри Дейвид ТОРО
♥ Смиреният подход
Смирението не е самоосъждане. Да вярваш, че нямаш стойност или че си основан някак сгрешен и незапознат, е неуместно. Смирението съставлява мъдрост. То значи да знаеш, че си основан с необикновен гений и качества, които би трябвало да споделиш със света; то може да съставлява и схващане, че си една от многото души, основани от Бога, и всяка има да играе значима роля в живота. Смирението значи да знаеш, че си интелигентен, само че не и всезнаещ. Да приемаш, че имаш персонални качества, само че не си всесилен. Невидимото – хубостта, съществуваща като капацитет във всеки от нас – ни прави живи. Ако не имаме вяра, че сме живи поради вътрешния си капацитет, няма да напредваме в живота. Но в случай че осъзнаваме големия капацитет в нас и огромната си стойност, ще разберем, че същинската реалност е скрита в Бога. Когато достигнем тази степен на зрялост и морално развиване, ще станем тройно по-производителни и потребни. Ще станем и по-отворени. Ще изпитваме прилив на наслада, когато другите се радват на нечий триумф. Желанието да постигнеш нещо с трайна стойност ще застане на челно място в нашите мисли и ще ни доближава към триумфа.
Както дървото има потребност от мощен корен, с цел да израсте високо, или небостъргачът да има дълбоки основи, които да устояват на напън, по този начин и ние имаме потребност от примирение, с цел да достигнем най-големите си висоти. Тази мощ може да ни служи за основа и да ни помогне да вървим напред с религия, самоуверено да провокираме живота, дръзвайки да поемаме нови опасности. Мъдър е оня, чиято обич към работата, фамилията и приятелите, сътрудниците и връстниците и към самия живот се корени в любовта му към Бога. Ние имаме безграничен капацитет да сътворяваме, само че той би трябвало да се основава на схващане за периметрите на нашата персонална дарба.
Смиреното отношение е гъвкаво отношение. Така, както дървото и високата постройка би трябвало да се огъват под напора напразно, нашата еластичност може да се трансформира в наша мощ. Присъщ на гъвкавостта е откритият и възприемчив разум. Ние не знаем всички отговори на живота и от време на време даже не ни се разкриват верните въпроси. Смирението може да е мощ, която служи добре; то ни прави по-отворени да се учим от другите и ни пречи да виждаме нещата и хората единствено в бяло и черно.
Противоположното на смирението е цинизмът – убеждението, че сме по-мъдри и по-добри от останалите. Цинизмът подтиква по-скоро към обособяване, а не към събиране с хората. Той се издига като тухлена стена сред нас и тези, от които можем да се поучим. Пример за това е Вирджиния Смит, млада жена, завършваща с отличие лицей. Тя имала високо мнение за себе си и надменни показа, че е велика. Когато Вирджиния слизала от подиума с роба и шапка и с тапия в ръце, изражението й било на интелектуално блаженство. От тълпата фенове една жена доближила до нея. Можем да я назовем алегорично Мъдростта на света. Тя добродушно рекла на младата дипломантка: „ Е, коя си ти? “
„ Вие явно не ме познавате, отвърнала младата жена с нахален звук. Аз съм Вирджиния Кордилия Смит, А. Б. “ ( А. Б. – редуциране за бакалавър по изкуствата. – Бел. пр.) – „ Добре, млада приятелко – рекла Мъдростта на света, подсмихвайки се – Ела с мен и ще те науча на останалото от писмеността! “
Сър Бърнард Лавъл написа, че ние „ в никакъв случай не получаваме научни отговори на въпроса дали вселената има край или по какъв начин е почнала и по какъв начин ще свърши. Въпреки това гледната точка към тези въпроси и естеството на вероятните научни отговори непрестанно се трансформира от древността до през днешния ден “. Това би трябвало да е задоволително, с цел да накара всички да се спрат смирено пред величието и безкрайността на така наречената от Джеферсън „ природа и нейния Бог “. Откритията и изобретенията не стопират, нито даже се забавят. Можете ли да си визиите какво ще бъде намерено, в случай че това ускоряване продължи? Нещо повече – ускорението на откритията се форсира! Колкото повече научаваме за вселената, толкоз по-смирени би трябвало да бъдем, съзнавайки какъв брой невежи сме били в предишното и какъв брой още имаме да откриваме.
Из „ Закони на живота. 200 безконечни духовни правилото “ на Джон Маркс Темпълтън, изд. ИК Кибеа
Снимка: TempletonWorldCharity
