Кой е най-живописният начин да умрем
Смъртта по дифолт не е изключително занимателна. Повечето смъртни случаи, провокирани от естествения свят, са относително безпроблемни, само че природата може да бъде жестока и впечатляващо коравосърдечна понякога, предоставяйки на науката нежеланата задача да разгадае по какъв начин тъкмо е съумяла да убие някои хора.
Ето една къса селекция в действителност ужасни, объркващи, инцидентни и ненапълно бързи метода да срещнем края си. Повечето от тях са относително безболезнени за жертвите – само че са много въздействащи за наблюдение.
Пирокластичният поток е формиран от бързо движещи се свръхнагорещени скали, тефра, сажди и токсични газове
Смъртта от пирокластичен поток – или неговия не толкоз компактен, богат на газ братовчед, пирокластичния прилив – не е приятна. Въпреки че мозъците ни незабавно вършат асоциация с Помпей и Херкулан през 79 година от н.е., тази заплаха надалеч не е нещо от предишното. Пътувайки със междинна скорост от 80 километра в час, само че постоянно и доста по-бързо, тази свръхнагрята примес от газове, лава и парчета може да доближи температури до 1000°C и да унищожи всичко по пътя си.
Когато тези пъклен потоци се озоват до жилищата на хората, те стремително опичат всеки, който застигнат. Кожата незабавно изгаря и жертвите умират от рисков топлинен потрес, оставайки в позата, в която са погълнати – незабавно вкоченени, със свити от болежка мускули. Клетниците, минали през това термично заличаване, може също и да са се задушили от токсичния вулканичен газ и пепел.
Има обаче една много злокобна детайлност, за която постоянно не се приказва. Установено е, че черепите на няколко от жертвите в Херкулан и Оплонтис, и двете покрай Помпей, са се счупили и е евентуално рисковата топлота на околната среда да е предизвикала шупване на течностите в мозъците им. Само за момент това би предиздвикало главите им да експлодират.