Желанието за безсмъртие е най-голямата глупост
Смъртта е промяна на действителността.
Защо тогава да живееш, в случай че по този начин или другояче ще умреш? Най-ясният отговор на този въпрос за задачата в живота е саморазвитието. Няма ограничавания за това. Колкото повече човек се стреми към нещо, толкоз по-далеч ще може да се придвижи.
Друго нещо е слагане на цели. При създаване и избор на личностно предпочитание човек не схваща смисъла на постигането му. Всяко равнище все едно си потегля със своя притежател. Всеки мислещ човек стига до един и същи извод – аз съм краен, светът е краен, а каква е задачата на началото?
Докато Земята е заобиколена от атмосфера и в нея има О2, човечеството ще съществува. Хората се раждат и умират естествено. Но от кое място идва тази непринуденост?
Елементарната интензивност на вулканите във всеки един миг може да прекъсне веригата от прераждания. Всякакви други естествени феномени могат да прекратят нашето битие. Тук всички сме инцидентни и нашето краткотрайно бъдеще е изцяло непредвидимо.
Възможно ли е да се промени парадигмата на матрицата? Опитите да отговорим на този въпрос се разрушават в нашето незнание. Знанието е това, от което съзнателно сме лишени. Хората имат потребност от нещо за ястие, нещо за пиянство и сходни терзания засенчиха мислите за началото и края на самото битие на човек като подобен. Безсмъртието е измислено не като цел, а като непостижима, само че мечтана заблуда.
Според статистиката всеки ден в света умират стотици хиляди хора, в случай че не и милион. Какво се трансформира за един човек по-нататъшния му престой на тази Земя? Нищо. Какво ще се промени за неговия смисъл на живот? Също нищо.
Соломон споделя, че „ всеки би трябвало да се любува на плодовете на личните си ръце “. Тоест, човек би трябвало да се любува на плодовете на личните си дейности, това, което самичък е основал: засадено дърво, детето му …
Всеки от нас се радва единствено на едно достижение: да бъде определен със сперматозоид от милиони, който е достигнал своята яйцеклетка.
Вътрешното положение на душата, което човек назовава „ благополучие “, се реализира единствено посредством естетика с външния свят, без спорове в себе си. Тази елементарна истина за безсмъртието: не равнодушие, а приемане; способността да намираш наслаждение за къс интервал, наименуван Живот.
– Имам ли кола, или колата има мен?
– Кой за кого съществува: бизнесът за мен или аз за бизнеса?
Такива постоянно срещани изречения разкриват степента на реализиране на Щастие в живота.
Съжаление за предишното, безпокойствие за бъдещето и непризнателност за сегашното са най-големите ни спънки пред насладата.
Трудно е да си благополучен, в случай че си болен. Особено смъртоносно онкологично заболяване, с известно ограничаване на битие във времето. Тоест, когато пациентът знае почти какъв брой му остава: няколко месеца или най-много 5 години. Петгодишното оцеляване не е присъда, а тласък за качествено приятност на остатъка от живота на драго сърце. Идеята за величие избледнява на назад във времето и става още по-безсмислена.
Ако по време на здравословен живот търсенето на Щастие е било мъчително и безуспешно, изпълнено с разочарования и съжаления, тогава със знанието за личната петгодишна степен на оцеляване настроението се трансформира доста: да имате време да се насладите, преди да се преместите в друго измерение.
Трябва да сте подготвени за нова действителност, за смяна на всичко, което може и би трябвало да се промени.
Има две безкрайни неща – Вселената и човешката нелепост. За вселената обаче не съм сигурен. Айнщайн
Желанието за величие е най-голямата нелепост.
