Случвало ли ви се е да казвате, че животът е

Случвало ли ви се е да казвате, че животът е прекомерно комплициран, че взаимоотношенията ви с колегата са объркващи, че разбирателството с хората е сложен развой? Често ни се коства, че реализацията ни като персони и даже чисто физическото ни оцеляване са извънредно комплицирани лабиринти, в които с изключение на да се изгубим, друго не можем да реализираме. А в действителност постигането на всяко едно нещо е толкоз комплицирано, колкото сами изберем да бъде. Има хора и обстановки, които в действителност е мъчно да разберем, само че има и такива, които сами вършим неразбираеми. Дали е допустимо да живеем по-просто във всяко едно отношение и по какъв начин може да се случи това?

“Всъщност животът не е по никакъв начин комплициран, само че ние си имаме безпогрешни способи, с които да го вършим подобен. Ето ги и тях: ”

Завишени предварителни упования
Прекалени разбори
Засилено драматизиране
Сравнения с непознатия живот и надпревари да сме като някого
Желание да имаме надзор над всичко
Стремеж да се харесаме и угодим на другите
Недоволство и мрънкане
Съдим себе си

Понякога (твърде постоянно дори) решението на даден проблем е елементарно и може да избоде очите ни, само че ние тръгваме по комплицирани пътеки в опити да разнищим всичко до дъно и да открием някое друго същински правилно (за нас си) решение. А истината е, че в никакъв случай не знаем то дали е правилно или неверно. Само времето може да ни покаже какво е. Сякаш надълбоко в себе си имаме вяра, че с цел да ни помогне нещо, то би трябвало да е мъчно и да се борим дълго за него. Съвсем не е по този начин, обаче. Добре е постоянно да си припомняме, че най-хубавите неща и решения идват най-бързо и са най-простите. Как да забележим тях, обаче?

“Ето и няколко съвета по какъв начин да опростим живота си: ”

Помнете, че опростените и изчистени неща са надалеч по-ефективни и вършат живота ни по-лек. Множеството задължения ни стресират и ни карат постоянно да бързаме и вършим нещо, без да ни остава време да се насладим на живота същински, по тази причина съветът тук е просто да се освободите от част от тях. Ако непрекъснатите домашен отговорности след работа ви натоварват, поделете ги с колегата си или просто не изисквайте от себе си всеки ден да ги вършите- чиниите постоянно могат да бъдат измити и на идващия ден, а храна може и да поръчате, без да се постанова да готвите. Сведете извършването на покупки до един път или два пъти седмично- по този начин няма постоянно да набавяте това или това. Понякога ходенето до магазина е в действителност досадно занятие. Чистенето постоянно би трябвало да е споделено- колегата, децата- белким те не цапат? Ако пък живеете сами, сигурно не ви се постанова да го вършиме толкоз постоянно или в случай че го вършиме, просто спрете да се вманиачавате. Запомнете, че когато хората обръщат прекомерно огромно внимание на битовизмите, те просто нямат защо друго да се „ заловен “. Съсредоточете се върху това, което може да ви достави наслаждение, тъй като отговорности постоянно ще има, само че животът е в свободата да правиш това, което искаш. Открийте тази си ваша независимост и имайте повече време за нея. Така и отговорностите ще вършите по-бързо и с готовност. Още сега- седнете и набележете 10 неща, които може да измененията в всекидневието си, с цел да го извършите по-свободно и по-просто.

Разкарайте множеството движимости, които също усложняват всекидневието и пространството ви - колкото по-малко са те, толкоз повече въздух ще има да дишате и толкоз по-лесно ще ви е да ги намерите. Когато всяка движимост в дома ни се употребява и стои на мястото си, време за търсене не губим, а подредеността ни дава успокоение. Важно е да помним, че трупането на движимости е освен стопански неизгодно, а и нездравословно за дома и чувствата ни. Понякога „ да имам и това “ се трансформира в нещо, което ни носи подправено наслаждение. Предметите и облеклата се не помнят и захвърлят елементарно от мозъка ни, само че остават да пречат в дома ни. Ако действително се замислите и загледате във всичко, което притежавате, ще установите, че най-малко 50% от нещата не са ви нужни и не ги ползвате или ползвате прекомерно рядко.

Освободете се от хората, които усложняват живота ви- има такива, нали? Хайде да не се лъжем! И те нормално са тези, за които все нямате време, а тяхното непрекъснато увещание, че не ги удостоявате с внимание, ви напряга, изнервя и изобщо…защо ви е нужно? Когато виждате някого, тъй като би трябвало или тъй като по този начин сте привикнали, това е безусловно непотребен табиет. Отървете се от него. Срещи с хора, за които нямате време, не са ви нужни. Отделяйте време за тези, които в действителност обичате и които си заслужават. И най-малкото чувство, че някой краде от времето, което желаете единствено за себе си или за среща с някой различен, е сигурен знак, че този човек не ви е нужен.

Подредете вътрешния си свят, с цел да опростите външния - потиснатите отрицателни усеща, болните упоритости, спорните стремежи, както и неналичието на предпочитание да се сблъскате очи в очи с тях- всичко това ви обърква и унижава личната ви персона. Не го допускайте. Извадете страховете си, поставете ги на масата и се справете с тях. Само ваша е тази задача и в случай че вие не я свършите час по-скоро, животът ще ви наподобява все по-сложен и искрено нечовечен.

Не бъдете заети, а продуктивни! Стремете се към това, което в действителност ви носи задоволство, а не към това, което би трябвало да се свърши. Аз да вземем за пример съм характерен образец за човек, който знае, че би трябвало да свърша толкоз доста неща (ежедневно), само че не непременно, в случай че те лишават от времето ми, прекарано с щерка ми или колегата ми. Те са ми по-важни. Заделяйте време за позитивните усеща, които създавате у хората, а по-късно и за чисто формалните неща. Винаги би трябвало да има първо, второ и трето. Едновременното извършване на пет неща ви кара най-после да сте свършили едно „ огромно нищо “. Ако смятате, че до момента в който готвите, може да проверявате домашното на детето си или до момента в който работите да проведете същински прям диалог с колегата си, извънредно сте се заблудили. Не вършете нищо на половина. Така не опростявате, а усложнявате всичко.

Не си поставяйте прекомерно високи цели. Помнете, че признанието, което ще получите за дадена работа не е значимо. Важно е вашето чувство. Можете да бъдете удовлетворени от добре свършената работа постоянно, без значение каква е тя. Не ви е нужна прекомерно висока стълбичка, с цел да покажете, че можете да се катерите. Всеки от нас е друг и има разнообразни цели. Може за някои вашите да са минимални или незначителни, лишени от смисъл даже. Ако на вас обаче ви носят задоволство, всичко е наред. Сравняването с другите в никакъв случай не ви носи безусловно нищо. В единия случай се чувствате принизени, в другия превъзхождащи. Нито едното, нито другото възприятие са потребни, с цел да вървим в нашата си посока. И да живеем живот, който е надалеч по-лесен, в сравнение с си мислим, че е.

“Забравете за предишното и съжаленията. Те са там и там ще останат. Машина на времето към момента не съществува, с цел да поправяте минали неща. Приемете ги! ”

Сякаш всеки от нас ги знае тези правила, само че никой не ги съблюдава. Опитайте да си ги наложите. Едно по едно. Защото несъмнено ще ви накарат да се почувствате по-добре и даже да заживеете напълно нов живот. Не забравяйте, че животът самичък по себе си е елементарен. Ние сме тези, които го усложняваме по един или различен метод.