Случвало ли ти се е много да искаш да спортуваш,

Случвало ли ти се е доста да искаш да спортуваш, само че да си изправена пред редица невъзможности: нямаш време да отидеш до залата, не знаеш какво да правиш в нея, часовете на груповите занимания не пасват на графика ти и други компликации, които трансформират спорта в нещо далечно и недостижимо? Ако да – ставаме две.

Бяха минали към две години, откогато за финален път излязох през вратата на по кикбокс и в никакъв случай не се върнах. А аз още си живеех с визията, че съм същото спортно момиче, каквото бях, когато всеки ден упражнявах. Докато един планински преход не ми показа колко пагубно се е отразило заседяването и спирането на тренировките върху издръжливостта и силата ми. Беше кофти. Когато визията и действителността се сблъскват, постоянно е кофти.

А пък да знаете какъв брой неприятно е, когато в визията си вървиш един до друг с красивия юноша нагоре по чукарите и с нищо не отстъпваш на крачките му, обаче в действителността към момента се влачиш някъде долу в ниското и понякога един пресен глас ти подвиква в далечината: „ Хайде де, офлюф “.

Егото ми го претърпя доста трагично. А аз съм. Само по себе си това споделя доста. От оня миг на гняв и бяс изминаха четири години, само че не са минали повече от три дни без да спортувам (с изключение на месец по насила, поради всякакви болежки). И по този начин, взех решение, че ще подчинявам върхове. Всякакви.



Основният въпрос, който си зададох тогава, беше „ от кое място да стартира “ . Споделих с моя близка и тя ми изпрати линк към няколко тренировки. Проблемът беше, че въобще не знаех за кои мускули приказва инструкторът, къде и какво натоварване би трябвало да усетя. Ядосах се сама на себе си. Мразя да не разбирам нещо, с което съм се захванала,  надлежно последва съществено четене. В същото време гледах онлайн клипове, които демонстрират вярната техника на базовите извършения. Разбрах какъв брой е значима позицията на тялото, верният избор на тежести и съобразяването на натоварването с моето равнище на подготовка.

Да опознаеш тялото си, механиката му и метода, по който вярно да го натовариш е доста значимо, когато нямаш до себе си човек, който да те защищити от контузии, виждайки че изпълняваш обещано упражнение погрешно.

Вярвам, че най-ефективният метод би бил серия от съвещания с експерт, който да покаже вярната техника на упражненията и да ни предизвести за вероятните проблеми при нехайство. Но по това време това беше непостижимо за мен, по тази причина посветих време да се самообразовам.

След като разбрах от кое място да стартира, последва въпросът „ по какъв начин да продължа “ . Докато четях, разбрах какъв брой е значимо да упражняваме мускулните групи уравновесено. Разбрах също, че ми би трябвало тактика, тъй като с „ през днешния ден ми се упражняват ръце “ няма да стигна до средата. Така започнах да диря не отделни тренировки „ за дупе “, „ за стомах “, „ за ръце “, които да дублирам, а цялостни подготвителни стратегии, които да са професионално структурирани и да ме водят към напредък.

Обаче този напредък никакъв го нямаше – или най-малко аз не го виждах. Беше зима, тъй че дали ще кача някой връх не беше справедлив измерител (нито пък възможен). И като множеството девойки, които преди този момент са опитвали главно, останах мощно разочарована от индикаторите на кантара (защото бях уверена, че с цел да качвам чукари, би трябвало да смъква и малко тегло, нали, по-лекичко да ми е).