Катастрофата, с която Германия още не се е справила
Случилото се в онази нощ е запечатано в съзнанието на хората, претърпели наводненията в Западна Германия на 14-и против 15-и юли 2021-а година. Това са хора, страхували се за живота си, които още скърбят за загубата на околните си, хора, които са изгубили всичко и са били или към момента са изправени пред мизерия.
Кадрите от тази нощ демонстрираха на всички в Германия и в Централна Европа, че животът ще става все по-непредвидим с рисковите климатични условия. Затова оставиха такава диря.
Някои подиуми се трансфораха в емблематични единствено за дни. Като предвещание, което раздрусва хората, тревожи ги и ги плаши. В Райнланд-Пфалц и в Северен Рейн-Вестфалия вследствие на естествена буря починаха 184-ма. Само в идиличната котловина на река Ар починаха 134 души, а има жертви, които и до през днешния ден не са открити. Десетки хиляди бяха наранени от бедствието и трябваше напълно да реорганизират живота си. Много от тях още дълго ще би трябвало да се борят с контузии и паники.
Истории за герои и политически неуспех
След трагичната нощ в долината на река Ар имаше доста страдалчество, само че и доста истории за герои, вдъхващи вяра. Те заслужават да бъдат разказвани и слушани.
На другия полюс са историите за неуспеха. Германия по принцип обича да показва, че в никакъв случай не изоставя жителите си, че е център на напредъка и дигитализацията. Тази богата страна.
А в действителност системите и политическите ръководители се провалиха - провали, които към момента не са задоволително ясно посочени и преодолени. Алармените системи не работеха, предписанията се трансфораха в огромно затруднение, избавителните хеликоптери не разполагаха с нужното техническо съоръжение, а наложителната връзка беше механически невъзможна. Много животи бяха избавени с помощта на персонален подвиг. И още нещо - специалистите настояват, че бедствието е можело да бъде планувано дни по-рано.
След наводнението хората в Германия са дарили над 650 милиона евро. Засегнатите федерални провинции и държавното управление дават помощи и основават фондове за възобновяване. И въпреки всичко доста хора от наводнения район споделят, че чакат и чакат, а прогрес няма. Това не трябва да се позволява. Това е срамно.
Екстремното време се трансформира в норма
Всекиму би трябвало да е ясно, че към този момент нищо няма да е както преди. Но не става дума за това. Не може да се каже на хората да не строят къщичките си по крайбрежията на реките - не и без да им се даде навременна и съответна друга вероятност.
Това става все по-належащо, тъй като човечеството ще би трябвало да се приспособява към все по-екстремните климатични условия. Само преди няколко дни мнозина бяха шокирани от фотосите и видеата на ледници, които се срутват от високите планински региони в Италия и Киргизстан. Човек е по едно и също време ужасяващ и покорен от гледката по какъв начин половин хладилник се спуска в долината с съвсем невъобразима мощ. Трудно е да си представим какво би се случило, в случай че някъде по пътя на този хладилник надолу имаше язовир.
Хората от дълго време са привикнали да виждат по малкия екран фотоси на наводненията в Бангладеш или Индия, на сушата в Австралия или Сахел, на горящите гори по Амазонка - директно преди спортните вести и прогнозата за времето. Това е надалеч, би трябвало да са си мислили някои. Но през днешния ден фрагментите идват отвред, без значение дали от река Ар или от река По, от Калифорния или Гърция, от Сибир или Океания. И това е доста съществено.
Нужни са виновни дейности
Наводненията по реките Ар и Вупер станаха част от предизборната акция през септември 2021-а година. Кризата с климата, околната среда! Но по-късно още веднъж пристигна коронавирусът, а след това и съветската инвазия в Украйна. А общество, което е приковано към новините и сензациите, рисково бързо не помни дълготрайните си задължения. Така хората сами заплашват своята резистентност в спешни обстановки.
В същото време последствията от климатичните промени и световното стопляне са неизбежни както за хората в Германия, по този начин и за човечеството като цяло. Нощта на река Ар преди година единствено сподели, че към този момент няма безвредно място. Затова е още по-важно да оказваме помощ и да действаме, както и да можем да се оправяме и с двете неща отговорно. Историите от Ар, в които се приказва за гибел и страдалчество, само че и за вяра и помощ, ни задължават да действаме дружно. И да не сме безразлични.
Автор: Кристоф Щрак
Кадрите от тази нощ демонстрираха на всички в Германия и в Централна Европа, че животът ще става все по-непредвидим с рисковите климатични условия. Затова оставиха такава диря.
Някои подиуми се трансфораха в емблематични единствено за дни. Като предвещание, което раздрусва хората, тревожи ги и ги плаши. В Райнланд-Пфалц и в Северен Рейн-Вестфалия вследствие на естествена буря починаха 184-ма. Само в идиличната котловина на река Ар починаха 134 души, а има жертви, които и до през днешния ден не са открити. Десетки хиляди бяха наранени от бедствието и трябваше напълно да реорганизират живота си. Много от тях още дълго ще би трябвало да се борят с контузии и паники.
Истории за герои и политически неуспех
След трагичната нощ в долината на река Ар имаше доста страдалчество, само че и доста истории за герои, вдъхващи вяра. Те заслужават да бъдат разказвани и слушани.
На другия полюс са историите за неуспеха. Германия по принцип обича да показва, че в никакъв случай не изоставя жителите си, че е център на напредъка и дигитализацията. Тази богата страна.
А в действителност системите и политическите ръководители се провалиха - провали, които към момента не са задоволително ясно посочени и преодолени. Алармените системи не работеха, предписанията се трансфораха в огромно затруднение, избавителните хеликоптери не разполагаха с нужното техническо съоръжение, а наложителната връзка беше механически невъзможна. Много животи бяха избавени с помощта на персонален подвиг. И още нещо - специалистите настояват, че бедствието е можело да бъде планувано дни по-рано.
След наводнението хората в Германия са дарили над 650 милиона евро. Засегнатите федерални провинции и държавното управление дават помощи и основават фондове за възобновяване. И въпреки всичко доста хора от наводнения район споделят, че чакат и чакат, а прогрес няма. Това не трябва да се позволява. Това е срамно.
Екстремното време се трансформира в норма
Всекиму би трябвало да е ясно, че към този момент нищо няма да е както преди. Но не става дума за това. Не може да се каже на хората да не строят къщичките си по крайбрежията на реките - не и без да им се даде навременна и съответна друга вероятност.
Това става все по-належащо, тъй като човечеството ще би трябвало да се приспособява към все по-екстремните климатични условия. Само преди няколко дни мнозина бяха шокирани от фотосите и видеата на ледници, които се срутват от високите планински региони в Италия и Киргизстан. Човек е по едно и също време ужасяващ и покорен от гледката по какъв начин половин хладилник се спуска в долината с съвсем невъобразима мощ. Трудно е да си представим какво би се случило, в случай че някъде по пътя на този хладилник надолу имаше язовир.
Хората от дълго време са привикнали да виждат по малкия екран фотоси на наводненията в Бангладеш или Индия, на сушата в Австралия или Сахел, на горящите гори по Амазонка - директно преди спортните вести и прогнозата за времето. Това е надалеч, би трябвало да са си мислили някои. Но през днешния ден фрагментите идват отвред, без значение дали от река Ар или от река По, от Калифорния или Гърция, от Сибир или Океания. И това е доста съществено.
Нужни са виновни дейности
Наводненията по реките Ар и Вупер станаха част от предизборната акция през септември 2021-а година. Кризата с климата, околната среда! Но по-късно още веднъж пристигна коронавирусът, а след това и съветската инвазия в Украйна. А общество, което е приковано към новините и сензациите, рисково бързо не помни дълготрайните си задължения. Така хората сами заплашват своята резистентност в спешни обстановки.
В същото време последствията от климатичните промени и световното стопляне са неизбежни както за хората в Германия, по този начин и за човечеството като цяло. Нощта на река Ар преди година единствено сподели, че към този момент няма безвредно място. Затова е още по-важно да оказваме помощ и да действаме, както и да можем да се оправяме и с двете неща отговорно. Историите от Ар, в които се приказва за гибел и страдалчество, само че и за вяра и помощ, ни задължават да действаме дружно. И да не сме безразлични.
Автор: Кристоф Щрак
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ