Кои държави спечелиха от еврозоната
Случаят с Обединеното кралство би трябвало да послужи за урок
Нужна е промяна, ориентирана към по-малко власт на европейските институции над националните
Темата за двадесетата годишнина на еврозоната има голям брой аспекти. Тук в резюме ще прегледам както някои цялостни резултати, по този начин и такива, които се отнасят до обособени страни, както и опциите, които предстоят.
Общо развиване
През 1998 година, директно преди основаването на еврозоната, нейната стопанска система в номинално изражение съставлява 22,8% от международната. През 2017 година обаче (последната, за която са налични публични данни), този дял към този момент е 15,6%, т.е. той се е свил със 7,2 процентни пункта. По-бавният от междинния за света ритъм на номинален напредък произтича както от по-ниското увеличение на продуктивността, по този начин и от това на популацията. Тази наклонност се следи и за стопанската система на Съединените щати, чиято значителност също понижава през обсъждания интервал, само че с 5 п. п. Като цяло общият спад на относителния дял на тези две стопански системи в международната се компенсира от нараствания дял на китайската – повишаване с 12 п. п. По този метод в номинално изражение през 2018 година китайската стопанска система евентуално е изпреварила еврозоната и към този момент е втората по величина в света.
Сравнението със Съединените щати съгласно общия размер на стопанската система също не е в интерес на еврозоната. През 1998 година стопанската система й съставлява 78,6% по отношение на американската, до момента в който през 2017 година това съответствие е към този момент едвам 64,9%.
Освен това покупателната дарба на прихода на човек от популацията в еврозоната през 1998 година съставлява 74,3% от тази в Съединените щати, до момента в който през 2017 година това съответствие се е намалило на 72,2%. Следователно междинният ритъм на напредък на действителния приход в еврозоната изостава леко от този в Съединени американски щати. Причините за това развиване обаче са многочислени и напълно не се изчерпват с паричната политика. Значително влияние имат фискалната политика и цялостната нормативна уредба, системите за обучение и опазване на здравето. Те основават по-благоприятна среда за бизнес посредством по-голяма икономическа независимост и по този начин повече подтикват растежа в Съединени американски щати, до момента в който в еврозоната се разчита на високо данъчно облагане и в доста случаи на прекалено тежки за съблюдаване регулации.
През този интервал от 20 години еврозоната даде своя принос към международната парична доктрина и процедура, само че той мъчно може да бъде оценен като позитивен. Европейската централна банка стана първата, която направи един от главните си лихвени проценти негативен, посредством което се опита да компенсира следствията от предходния интервал на изкуствено ниски лихви. Освен това стартира потреблението на така наречен неконвенционални ограничения – т.е. изкупуване на корпоративни облигации. Това значи директна интервенция на тези пазари и по този метод субсидиране на някои от най-големите корпорации от еврозоната, които така и така имат опция да се финансират при ниска цена. Посочените ограничения бяха ефикасни за обезпечаване на ликвидност, само че в действителност не разрешиха да се случи нужното преструктуриране и изчистване на голям брой неправилни вложения.
Въздействие върху обособените страни
За Германия се смята, че е извлякла чисти изгоди от участието в еврозоната. Отказът от марката значи унищожаване на валутния риск, което намалява разноските при търговията в рамките на зоната. Така тя резервира и даже ускорява позицията си на водач измежду огромните стопански системи в паричния съюз. Освен това слабостта на еврото заради дълговата рецесия способства за по-висок експорт към останалия свят и повече работни места, а нормата на безработица в Германия е една от най-ниските измежду развитите стопански системи. От друга страна обаче слабото евро значи и по-ниска покупателна дарба за немските консуматори на задгранични артикули. Тоест изгодите са повече за бизнеса, до момента в който разноските са за сметка на семействата.
Също по този начин релативно консервативната фискална политика способства немските държавни скъпи бумаги да се употребяват като база при оценка риска от несъстоятелност. Те към този момент се възприемат като по-ниско рискови даже от американските. Така държавното управление се финансира при извънредно ниска цена, което спомага за преодоляване на бюджетните разноски. От друга страна обаче, изключително след рецесията, се записва понижаване на конкурентоспособността заради увеличените разноски за труд.
Други образци за печеливши от присъединяване си в единната валута са Австрия и Белгия, които макар високите обществени задължения, изплащат ниски рискови награди и се финансират релативно на ниска цена. Словакия, Литва, Латвия и Естония се възползват от по-силната интеграция, която намира израз в увеличено произвеждане и вложения.
За Франция и Италия обстановката наподобява по-различна. Наличието на доста по-стабилна валута от франка и лирата значи по-голяма сигурност и предвидимост за популацията. От друга страна девалвацията и инфлацията са средства, които постоянно са били употребявани от тях в предишното. Първата – за краткотрайно отсрочване на решаването на проблемите с конкурентоспособността, а инфлацията – за обезценяване на огромните държавни задължения и на работните заплати в действително изражение. Така присъединението към единната валута ги слага в неизгодно състояние изключително по отношение на Германия, която не разчита изключително на такива принадлежности. Проблемите и при двете страни обаче са структурни и дълготрайното им адресиране не би могло да се случи посредством потреблението на паричната и по-конкретно валутно-курсовата политика.
В Испания забележителното намаление на разноските за финансиране и на държавния, и на частния бранш в следствие от участието откри израз в несъразмерна кредитна и икономическа агресия. Тя обаче се оказа над качествата на локалните институции да я ръководят. В комбиниране с по-ниската конкурентоспособност на стопанската система това сътвори голям брой несъответствия. След експлоадирането на рецесията те доведоха до спукването на балона на пазара на недвижими парцели и висока безработица. Последната от своя страна не разрешава по-бързото повишаване на покупателната дарба на популацията след рецесията.
За Гърция присъединяване в еврозоната е прекомерно спорно. Още след неговото начало избухва абсурдът с съзнателно манипулираните данни за положението на обществените финанси, които разрешават страната да бъде призната в зоната, макар че в действителност не е изпълнявала критериите за бюджетния недостиг и държавния дълг. Тази процедура по-късно се повтаря с прикриване на несъразмерни разноски за защита или опазване на здравето посредством потреблението на дериватни принадлежности.
Неадекватната оценка на риска от несъстоятелност на Гърция от страна на пазарните участници преди рецесията значи минимална награда по отношение на немските ДЦК, т.е. по-ниски действителни лихви и разреши приемането на евтини заеми. Дълговата рецесия обаче промени фрапантно обстановката като даде началото на икономическа злополука, която сложи под опасност съществуването на паричния съюз като цяло. Банковата рецесия и нуждата от бюджетна дисциплинираност доведоха до забележителна криза и доста висока безработица. Спасителните стратегии и промените дават резултат и понастоящем стопанската система на Гърция се уголемява, само че е прекомерно надалеч от предкризисните си стойности.
Перспективите пред еврозоната
Франция и Германия неотдавна припомниха недвусмислено, че в действителност те образуват ядрото на Европейския съюз посредством подписаните двустранните съглашения за съдействие. Така с изключение на разделянето сред страните вътре и отвън паричния съюз към този момент има разграничение и на вътрешност и външна страна и в самата еврозона. Разбира се, те няма да останат единствените детайли на тази вътрешност. По-скоро наподобява, че процесът по създаване на Европейски Съюз ще се повтори при интеграцията в посока основаване на единна федерация с общ бюджет и въоръжени сили.
Уеднаквяването на данъчното облагане в границите на Европейски Съюз е ясна краткосрочна цел за тези две страни за унищожаване на конкуренцията и най-много при ставките по директните налози. Срещу това обаче може да се сътвори сериозна съпротива, в това число и от държави-членки на еврозоната, защото идентичните и, прекомерно евентуално, високи налози надали биха ускорили икономическото развиване, а по-скоро в допълнение ще го забавят.
Наближаващото излизане на Обединеното кралство обаче дава образец, че както е допустимо това да се случи по отношение на Европейски Съюз, по този начин изходът от еврозоната би трябвало да бъде регламентиран с ясна процедура, когато разноските от участието надвишават изгодите. Също по този начин е належащо укрепването на институционалната рамка и спазването на пратилата за резистентност на обществените финанси.
За момента обаче не се случва друго значимо нещо – казусът с Обединеното кралство трябваше да послужи за урок на политиците по отношение на потребността от промени в Европейския съюз и еврозоната, ориентирани към повече икономическа независимост и по-малко власт за общоевропейските институции над националните. Вместо това реакцията на Германия и Франция е тъкмо противоположна.
Еврозоната към момента съставлява недовършен план, който ще продължи да се развива. До момента импулсът за положителни промени обаче породи след експлоадирането на международната финансова рецесия. Вероятно ще би трябвало да се изчака до идващия стопански спад, с цел да се обясни дали по-нататъшните промени фактически ще укрепят паричния съюз, или ще провокират неговата дезинтеграция.
Нужна е промяна, ориентирана към по-малко власт на европейските институции над националните
Темата за двадесетата годишнина на еврозоната има голям брой аспекти. Тук в резюме ще прегледам както някои цялостни резултати, по този начин и такива, които се отнасят до обособени страни, както и опциите, които предстоят.
Общо развиване
През 1998 година, директно преди основаването на еврозоната, нейната стопанска система в номинално изражение съставлява 22,8% от международната. През 2017 година обаче (последната, за която са налични публични данни), този дял към този момент е 15,6%, т.е. той се е свил със 7,2 процентни пункта. По-бавният от междинния за света ритъм на номинален напредък произтича както от по-ниското увеличение на продуктивността, по този начин и от това на популацията. Тази наклонност се следи и за стопанската система на Съединените щати, чиято значителност също понижава през обсъждания интервал, само че с 5 п. п. Като цяло общият спад на относителния дял на тези две стопански системи в международната се компенсира от нараствания дял на китайската – повишаване с 12 п. п. По този метод в номинално изражение през 2018 година китайската стопанска система евентуално е изпреварила еврозоната и към този момент е втората по величина в света.
Сравнението със Съединените щати съгласно общия размер на стопанската система също не е в интерес на еврозоната. През 1998 година стопанската система й съставлява 78,6% по отношение на американската, до момента в който през 2017 година това съответствие е към този момент едвам 64,9%.
Освен това покупателната дарба на прихода на човек от популацията в еврозоната през 1998 година съставлява 74,3% от тази в Съединените щати, до момента в който през 2017 година това съответствие се е намалило на 72,2%. Следователно междинният ритъм на напредък на действителния приход в еврозоната изостава леко от този в Съединени американски щати. Причините за това развиване обаче са многочислени и напълно не се изчерпват с паричната политика. Значително влияние имат фискалната политика и цялостната нормативна уредба, системите за обучение и опазване на здравето. Те основават по-благоприятна среда за бизнес посредством по-голяма икономическа независимост и по този начин повече подтикват растежа в Съединени американски щати, до момента в който в еврозоната се разчита на високо данъчно облагане и в доста случаи на прекалено тежки за съблюдаване регулации.
През този интервал от 20 години еврозоната даде своя принос към международната парична доктрина и процедура, само че той мъчно може да бъде оценен като позитивен. Европейската централна банка стана първата, която направи един от главните си лихвени проценти негативен, посредством което се опита да компенсира следствията от предходния интервал на изкуствено ниски лихви. Освен това стартира потреблението на така наречен неконвенционални ограничения – т.е. изкупуване на корпоративни облигации. Това значи директна интервенция на тези пазари и по този метод субсидиране на някои от най-големите корпорации от еврозоната, които така и така имат опция да се финансират при ниска цена. Посочените ограничения бяха ефикасни за обезпечаване на ликвидност, само че в действителност не разрешиха да се случи нужното преструктуриране и изчистване на голям брой неправилни вложения.
Въздействие върху обособените страни
За Германия се смята, че е извлякла чисти изгоди от участието в еврозоната. Отказът от марката значи унищожаване на валутния риск, което намалява разноските при търговията в рамките на зоната. Така тя резервира и даже ускорява позицията си на водач измежду огромните стопански системи в паричния съюз. Освен това слабостта на еврото заради дълговата рецесия способства за по-висок експорт към останалия свят и повече работни места, а нормата на безработица в Германия е една от най-ниските измежду развитите стопански системи. От друга страна обаче слабото евро значи и по-ниска покупателна дарба за немските консуматори на задгранични артикули. Тоест изгодите са повече за бизнеса, до момента в който разноските са за сметка на семействата.
Също по този начин релативно консервативната фискална политика способства немските държавни скъпи бумаги да се употребяват като база при оценка риска от несъстоятелност. Те към този момент се възприемат като по-ниско рискови даже от американските. Така държавното управление се финансира при извънредно ниска цена, което спомага за преодоляване на бюджетните разноски. От друга страна обаче, изключително след рецесията, се записва понижаване на конкурентоспособността заради увеличените разноски за труд.
Други образци за печеливши от присъединяване си в единната валута са Австрия и Белгия, които макар високите обществени задължения, изплащат ниски рискови награди и се финансират релативно на ниска цена. Словакия, Литва, Латвия и Естония се възползват от по-силната интеграция, която намира израз в увеличено произвеждане и вложения.
За Франция и Италия обстановката наподобява по-различна. Наличието на доста по-стабилна валута от франка и лирата значи по-голяма сигурност и предвидимост за популацията. От друга страна девалвацията и инфлацията са средства, които постоянно са били употребявани от тях в предишното. Първата – за краткотрайно отсрочване на решаването на проблемите с конкурентоспособността, а инфлацията – за обезценяване на огромните държавни задължения и на работните заплати в действително изражение. Така присъединението към единната валута ги слага в неизгодно състояние изключително по отношение на Германия, която не разчита изключително на такива принадлежности. Проблемите и при двете страни обаче са структурни и дълготрайното им адресиране не би могло да се случи посредством потреблението на паричната и по-конкретно валутно-курсовата политика.
В Испания забележителното намаление на разноските за финансиране и на държавния, и на частния бранш в следствие от участието откри израз в несъразмерна кредитна и икономическа агресия. Тя обаче се оказа над качествата на локалните институции да я ръководят. В комбиниране с по-ниската конкурентоспособност на стопанската система това сътвори голям брой несъответствия. След експлоадирането на рецесията те доведоха до спукването на балона на пазара на недвижими парцели и висока безработица. Последната от своя страна не разрешава по-бързото повишаване на покупателната дарба на популацията след рецесията.
За Гърция присъединяване в еврозоната е прекомерно спорно. Още след неговото начало избухва абсурдът с съзнателно манипулираните данни за положението на обществените финанси, които разрешават страната да бъде призната в зоната, макар че в действителност не е изпълнявала критериите за бюджетния недостиг и държавния дълг. Тази процедура по-късно се повтаря с прикриване на несъразмерни разноски за защита или опазване на здравето посредством потреблението на дериватни принадлежности.
Неадекватната оценка на риска от несъстоятелност на Гърция от страна на пазарните участници преди рецесията значи минимална награда по отношение на немските ДЦК, т.е. по-ниски действителни лихви и разреши приемането на евтини заеми. Дълговата рецесия обаче промени фрапантно обстановката като даде началото на икономическа злополука, която сложи под опасност съществуването на паричния съюз като цяло. Банковата рецесия и нуждата от бюджетна дисциплинираност доведоха до забележителна криза и доста висока безработица. Спасителните стратегии и промените дават резултат и понастоящем стопанската система на Гърция се уголемява, само че е прекомерно надалеч от предкризисните си стойности.
Перспективите пред еврозоната
Франция и Германия неотдавна припомниха недвусмислено, че в действителност те образуват ядрото на Европейския съюз посредством подписаните двустранните съглашения за съдействие. Така с изключение на разделянето сред страните вътре и отвън паричния съюз към този момент има разграничение и на вътрешност и външна страна и в самата еврозона. Разбира се, те няма да останат единствените детайли на тази вътрешност. По-скоро наподобява, че процесът по създаване на Европейски Съюз ще се повтори при интеграцията в посока основаване на единна федерация с общ бюджет и въоръжени сили.
Уеднаквяването на данъчното облагане в границите на Европейски Съюз е ясна краткосрочна цел за тези две страни за унищожаване на конкуренцията и най-много при ставките по директните налози. Срещу това обаче може да се сътвори сериозна съпротива, в това число и от държави-членки на еврозоната, защото идентичните и, прекомерно евентуално, високи налози надали биха ускорили икономическото развиване, а по-скоро в допълнение ще го забавят.
Наближаващото излизане на Обединеното кралство обаче дава образец, че както е допустимо това да се случи по отношение на Европейски Съюз, по този начин изходът от еврозоната би трябвало да бъде регламентиран с ясна процедура, когато разноските от участието надвишават изгодите. Също по този начин е належащо укрепването на институционалната рамка и спазването на пратилата за резистентност на обществените финанси.
За момента обаче не се случва друго значимо нещо – казусът с Обединеното кралство трябваше да послужи за урок на политиците по отношение на потребността от промени в Европейския съюз и еврозоната, ориентирани към повече икономическа независимост и по-малко власт за общоевропейските институции над националните. Вместо това реакцията на Германия и Франция е тъкмо противоположна.
Еврозоната към момента съставлява недовършен план, който ще продължи да се развива. До момента импулсът за положителни промени обаче породи след експлоадирането на международната финансова рецесия. Вероятно ще би трябвало да се изчака до идващия стопански спад, с цел да се обясни дали по-нататъшните промени фактически ще укрепят паричния съюз, или ще провокират неговата дезинтеграция.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ