Румънски фирми търсят доставчици у нас
Сложно са оплетени търговско-икономическите връзки сред България и Румъния. Със своя огромен и кредитоспособен пазар северната ни съседка предлага на не една и две български компании шир да разпрострат своя индустриален капацитет. Но, въпреки това, това пък е повода доста задгранични вложители да изоставен България и да придвижват своите офиси и производства оттатък Дунав. А по-късно пък техните артикули се връщат у нас и ненапълно конкурират нашите предприятия.
Румъния е третият по величина търговски сътрудник на България в границите на Европейски Съюз след Германия и Италия и четвърти в света след Германия, Италия и Турция. Стокообменът през миналите години се отличава с позитивни трендове. През 2006 година цената му прескочи един милиард евро, а по-нататък двустранният продан демонстрира постоянен растеж и позитивно салдо за България (в последните три години). Търговията сред двете прилежащи страни през предходната година възлиза на 4.312 милиарда евро, което отново е следващ растеж - този път от 11% по отношение на 2016-а. Салдото в стокообмена е на плюс за България и е в размер на 46 млн. евро. Според заместник-министъра на стопанската система Александър Манолев, който взе участие в българо-румънските съвещания за икономическо съдействие, позитивните трендове ще се запазят и той се надява, че и работата на смесената работна група по тематиката ще способства в тази посока. По думите му един от методите за повишение на стокообмена е посредством нашарване на комерсиалните потоци сред двете страни и включване на нови артикули в листите на предлаганите артикули.
Българският експорт към Румъния, който през предходната година е на стойност 2.179 милиарда евро, е най-голям при машините, апаратите и електрическото съоръжение, при растителните артикули и продуктите на химическата индустрия. Водещите категории артикули, които пък България внася от северната съседка, са минерални артикули, неблагородни метали и машини, апарати и електрическо съоръжение. Двете страни си обменят метали и железни произведения, нефтени артикули, захар, зърнени култури, лекарства, произведения на хранително-вкусовата индустрия, както и транспортни средства, в това число и трактори и коли. Като браншове с вероятност за напредък в двустранната търговия може да са посочат машиностроене, електроника и електротехника, строителство, хранително-вкусова индустрия, текстилна и трикотажна индустрия, IT аутсорсинг и други.
Хората на бизнеса от двете страни на Дунав са е отворени едни към други. Към момента към 2500 дребни и междинни компании с български капитал имат активност в северната ни съседка. А към 2100 румънски компании отброява статистиката в България.
Вече има и взаимни планове. Румънските компании проявявали интерес към разнообразни форми на партньорство, включително и индустриално коопериране, означават хората от Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинните предприятия. А това е добра форма за съдействие за българските компании, защото има предел за наличието на задгранични артикули в румънските магазини.
Отрасълът с висок капацитет за развиване е туризмът. През последните две години над 1 млн. румънски туристи са почивали на българското Черноморие. Но макар участието на България и Румъния в Европейския съюз към момента има административни бариери и спънки за транспорт на артикули и товари по река Дунав и през нея. "Мостът на дружбата " сред Русе и Гюргево към този момент се задъхва да обслужва жп и автомобилния трафик сред двете страни и сред Европа и Азия. От юни 2013 година в постоянна употреба е и Мостът "Нова Европа ", прочут и като "Дунав мост 2 ", който свързва градовете Видин и Калафат. Очакваше се с построяването му транспортната мрежа на България да се отвори и да се интегрира по-тясно в европейската транспортна мрежа, като се употребяват опциите за смесен превоз и за прекачване на избрани размери трафик от шосе на железница. Още повече че планът е част от Паневропейския транспортен кулоар №4 и има основно значение за цялата югоизточна транспортна ос на Европа.
Работите по инфраструктурата към "Дунав мост 2 " обаче изостават. А и поради неналичието на комфортен метод към оборудването то не съумя да притегли най-малко част от трафика и да облекчи моста при Русе. А повода за това е положението на пътищата към него. Първокласен републикански път от Видин до Ботевград свързва моста с автомагистрала "Хемус ". Предвижда се той да се разшири до скоростен път, само че по кое време ще стане това не е ясно. По-пряк път до София е вероятен през Петроханския проход, който обаче е сложен за прекосяване. Говори се за тунел там, само че и той остава план за необозримото бъдеще, в случай че изобщо бъде построен. В същото време румънците са рехабилитарали пътя, който редуцира маршрута до Унгария, само че там пък той минава през обитаеми места.
През последните години вложители демонстрират интерес и за създаване на мостове сред Оряхово и Бекет (само шосейна връзка), както и сред Силистра и Кълъраш. Предполага се, че вторият план има по-големи шансове и точно там ще е идната връзка сред двете страни. Той е и в най-напреднала планова подготвеност. Съобщи го пред депутатите от парламентарната Комисия по районна политика, благоустройство и локално самоуправление отрасловият министър Николай Нанков. До края на годината ще бъде основана българо-румънска компания за реализация на третия мост, като концепцията за взаимна компания е на Нанков и на транспортния министър Ивайло Московски. По новия мост ще има единствено шосейна връзка. Пари за построяването му ще се търсят от бюджетите на двете страни, като се разглеждал и вид за концесия. Но имало и проблем, защото правата от румънска страна попадала в "НАТУРА 2000 ".
В тактиката на румънското държавно управление обаче се приказва за още седем моста над Дунав - при Кълъраш, Браила, Галац, Турну Мъгуреле и Бекет.
Основните преимущества за развиване на бизнеса и за увеличение на вложенията в двете страни са, както бе казано, стабилността и лесният достъп до пазарите, квалифицираната работна ръка, ниските налози и такси, държавните стратегии и фондове, индустриалните паркове и зони, развиването на ИТ бранша и автомобилната промишленост.
Румъния е третият по величина търговски сътрудник на България в границите на Европейски Съюз след Германия и Италия и четвърти в света след Германия, Италия и Турция. Стокообменът през миналите години се отличава с позитивни трендове. През 2006 година цената му прескочи един милиард евро, а по-нататък двустранният продан демонстрира постоянен растеж и позитивно салдо за България (в последните три години). Търговията сред двете прилежащи страни през предходната година възлиза на 4.312 милиарда евро, което отново е следващ растеж - този път от 11% по отношение на 2016-а. Салдото в стокообмена е на плюс за България и е в размер на 46 млн. евро. Според заместник-министъра на стопанската система Александър Манолев, който взе участие в българо-румънските съвещания за икономическо съдействие, позитивните трендове ще се запазят и той се надява, че и работата на смесената работна група по тематиката ще способства в тази посока. По думите му един от методите за повишение на стокообмена е посредством нашарване на комерсиалните потоци сред двете страни и включване на нови артикули в листите на предлаганите артикули.
Българският експорт към Румъния, който през предходната година е на стойност 2.179 милиарда евро, е най-голям при машините, апаратите и електрическото съоръжение, при растителните артикули и продуктите на химическата индустрия. Водещите категории артикули, които пък България внася от северната съседка, са минерални артикули, неблагородни метали и машини, апарати и електрическо съоръжение. Двете страни си обменят метали и железни произведения, нефтени артикули, захар, зърнени култури, лекарства, произведения на хранително-вкусовата индустрия, както и транспортни средства, в това число и трактори и коли. Като браншове с вероятност за напредък в двустранната търговия може да са посочат машиностроене, електроника и електротехника, строителство, хранително-вкусова индустрия, текстилна и трикотажна индустрия, IT аутсорсинг и други.
Хората на бизнеса от двете страни на Дунав са е отворени едни към други. Към момента към 2500 дребни и междинни компании с български капитал имат активност в северната ни съседка. А към 2100 румънски компании отброява статистиката в България.
Вече има и взаимни планове. Румънските компании проявявали интерес към разнообразни форми на партньорство, включително и индустриално коопериране, означават хората от Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинните предприятия. А това е добра форма за съдействие за българските компании, защото има предел за наличието на задгранични артикули в румънските магазини.
Отрасълът с висок капацитет за развиване е туризмът. През последните две години над 1 млн. румънски туристи са почивали на българското Черноморие. Но макар участието на България и Румъния в Европейския съюз към момента има административни бариери и спънки за транспорт на артикули и товари по река Дунав и през нея. "Мостът на дружбата " сред Русе и Гюргево към този момент се задъхва да обслужва жп и автомобилния трафик сред двете страни и сред Европа и Азия. От юни 2013 година в постоянна употреба е и Мостът "Нова Европа ", прочут и като "Дунав мост 2 ", който свързва градовете Видин и Калафат. Очакваше се с построяването му транспортната мрежа на България да се отвори и да се интегрира по-тясно в европейската транспортна мрежа, като се употребяват опциите за смесен превоз и за прекачване на избрани размери трафик от шосе на железница. Още повече че планът е част от Паневропейския транспортен кулоар №4 и има основно значение за цялата югоизточна транспортна ос на Европа.
Работите по инфраструктурата към "Дунав мост 2 " обаче изостават. А и поради неналичието на комфортен метод към оборудването то не съумя да притегли най-малко част от трафика и да облекчи моста при Русе. А повода за това е положението на пътищата към него. Първокласен републикански път от Видин до Ботевград свързва моста с автомагистрала "Хемус ". Предвижда се той да се разшири до скоростен път, само че по кое време ще стане това не е ясно. По-пряк път до София е вероятен през Петроханския проход, който обаче е сложен за прекосяване. Говори се за тунел там, само че и той остава план за необозримото бъдеще, в случай че изобщо бъде построен. В същото време румънците са рехабилитарали пътя, който редуцира маршрута до Унгария, само че там пък той минава през обитаеми места.
През последните години вложители демонстрират интерес и за създаване на мостове сред Оряхово и Бекет (само шосейна връзка), както и сред Силистра и Кълъраш. Предполага се, че вторият план има по-големи шансове и точно там ще е идната връзка сред двете страни. Той е и в най-напреднала планова подготвеност. Съобщи го пред депутатите от парламентарната Комисия по районна политика, благоустройство и локално самоуправление отрасловият министър Николай Нанков. До края на годината ще бъде основана българо-румънска компания за реализация на третия мост, като концепцията за взаимна компания е на Нанков и на транспортния министър Ивайло Московски. По новия мост ще има единствено шосейна връзка. Пари за построяването му ще се търсят от бюджетите на двете страни, като се разглеждал и вид за концесия. Но имало и проблем, защото правата от румънска страна попадала в "НАТУРА 2000 ".
В тактиката на румънското държавно управление обаче се приказва за още седем моста над Дунав - при Кълъраш, Браила, Галац, Турну Мъгуреле и Бекет.
Основните преимущества за развиване на бизнеса и за увеличение на вложенията в двете страни са, както бе казано, стабилността и лесният достъп до пазарите, квалифицираната работна ръка, ниските налози и такси, държавните стратегии и фондове, индустриалните паркове и зони, развиването на ИТ бранша и автомобилната промишленост.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ