На какво ни учат децата, или какво повече няма да е същото като преди
Сложете ръка на сърцето си и си признайте – не научихте ли необикновено доста, откакто станахте родител?
И тук не приказваме за чисто техническите условия по поддръжката на дребни човешки същества, а за прочувствените падове и върхове, себепознанието и израстването като персони. Ето по какъв начин една майка разказва този нелек от време на време развой на взаимно учене:
30 неща, на които моята 5-годишна щерка ме научи:
1. Просто да престъпвам трохите и дребните боклучета, вместо да затъна в един непрестанен развой на почистване.
2. Да не мия съдовете на момента след тяхното потребление – има по-важни неща от миенето на чинии.
3. Да не си пълня догоре чинията.
4. Защото по този начин или другояче в никакъв случай не я дояждам.
5. Да трансформирам проектите си.
6. Да нямам проекти.
7. Да се обличам стремително и да излизам без грим , без значение дали съм възнамерявала друго.
8. Равнодушно да минавам край замазани стъкла и изцапани мебели.
9. Да оставам тъкмо толкоз невъзмутима и когато щерка ми взема решение да ми помогне и ги „ почисти “ след моето почистване.
10. И въобще философски да претърпявам взаимното почистване. Какво въобще съм знаела за края на света, преди този момент да ми се случи?
11. Да изляза от у дома неизмита и невчесана . Сериозно, преди даже не ми е хрумвало, че това е допустимо.
12. Да мия пода по-рядко от 1 път в седмицата. Особено лятото – и по този начин съвсем живеем на площадката.
13. Да не употребявам завивка на масата – няма завивка, няма петна!
14. Да не се сюрпризирам в случай че откривам нещата си на непредвидени места– тениските си, облечени върху кукли, обувките под леглото на щерка ми, а ножиците… в действителност тях не съм ги виждала от месец…
15. Да четем детски книги, до момента в който гледаме анимационни филмчета и непрестанно да прескачаме от едното развлечение към другото.
16. Като цяло, да не довършваме нищо до дъно.
17. Да не гладя неща, които преди този момент не съм мислила, че могат да останат неизгладени.
18. Това се отнася и за детските облекла – така и така ще са в ужасна форма тъкмо 2 минути след обличането.
19. Да изям неотложно това, което ми се яде, тъй като след това ще е късно.
20. Да оставям незаключена входната врата, че даже и с ключовете извън. Излизането от вкъщи, както и прибирането, от време на време лишават повече сили и внимание от самата разходка.
21. Да закупувам големи количества тоалетна хартия, сапун и паста за зъби, тъй като свършват стремително.
22. Да одобрявам метафизичен петната по детските облекла, а и по своите. На площадката има други фешън трендове.
23. Да се помирявам с купчините детски книги на всички места – значимото е да четат!
24. Да маневрирам ловко сред издигнати къщи и други уреди от конструктори.
25. Да подбутвам дребните боклучета под леглото.
26. Да се върша, че не виждам по какъв начин размазват сополи на всички места.
27. Да се деля без страдание с всевъзможни безразсъдно оставени без контрол кремове, червила, маркери, лепила и всичко, което елементарно умира в детските ръце.
28. Да върша коледни курабийки по средата на лятото.
29. Да целувам и прегръщам, без значение какъв брой са лепкави и мърляви.
30. И най-важното – да приема, че нищо няма да е като преди!
Автор: Анна Качан
