Слелите се в едно политици и търговци превърнаха властта в

Слелите се в едно политици и търговци трансфораха властта в самоцел, а словото в разменна монета в договорката – съвест против имане
Димитър Недков, публицист

Техният будилник бил с най-обикновенна пружина от непочтен метал. Класически часовников механизъм без грам електроника. Всеки ден би трябвало да го навиваш, с цел да не спре времето. Онова време, което било в тях и те били във времето. Сверявали своето време с ударите на манастирското клепало и поставеното начало от заклинанието, плъзнало по земята българска от монашеската килия: О, неразумни юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не приказваш своя език?
Те нямали комфортното грантово съществуване на щедро финансирани от чуждоземци, по този начин наречени днешни неправителствени организации с някаква надълбоко законспирирана, сякаш идеална цел. Нито били загърнати в помпозните университетски тоги на някаква еразъмска общоевропейска стратегия, прикриваща подъл проект за колонизиране на националния суверенитет на просветителните системи на обособените нации.
Уникалната им читалищна самородност палела искрата на саможертвата против ятагана по кърищата и гръчкото песнопеене в храмовете.

Мечтаели за страна - по тази причина първо възраждали народен блян

за независимост и самостоятелен дух на жанр и Отечество. Но преди пушките, на първо време се хванали за калема. Вярата им в Святото дело търпеливо плетяла паяжината на първообраза на актуалните обществени мрежи с посланието: прочети, препиши, препредай. Живот против слово – бихме определили задачата на тогавашните безсребърни книжовници, търкали неведнъж занданите – излъчени и заклеймявани пред поробителите от властоугодно пресметливи безкнижни родоотстъпници.
Идея нямали, че ще бъдат наречени с непреводимото на непознат език – Будители. Мъглява била визията им - до какво ще довeде пробуждането на цялостен народ от кошмарния сън на едното оцеляване. Но настойчиво, саморъчно стъкмявали декорациите за следващата самодейна сценка на “Многострадална Геновева ”, с цел да изяснят социологията на публиката – кой земляк в кой персонаж ще се припознае и дали залата ще запее в последния акт това революционно приканване: Пламни, пламни ти в нас, обич гореща... Толкова мощно да запее, че локалният Кириак Стефчов да запелтечи в конака обясненията си пред бея за комитаджийската ария.
Сбъдналото се Освобождението ги преименувало в – строителите на модерна България. Едва се побрали имената и перипетиите им в едноименните Симеонрадеви три мемоарни тома. Повечето нетърпеливо завърнали се с тапии от европейските университети родолюбци, обладани от фантазията за европейско

самочувствие и достолепие на българина

Не ги отчаяло даже царедворното пресметливо задкулисие на привнесения монарх, довело страната до разорителна национална злополука след първата международна война. Съблекли окаляните шинели запявайки: Българийо за тебе те умряха... и почнали изначало. Защото спечелилите си чакали контрибуциите и репарациите, а вдовиците коматчето самун, с цел да отгледат следващото осиротяло потомство българчета.
И по този начин... до идващите национални произшествия, чак до наши дни – оцветени в голямата палитра на стисналата за гърлото цялостен един народ болест на политическия партизанлък в публичните нрави. Смъртоносната за духа хватка с палец върху сънната артерия, успиваща личността човешка в летаргията на самооцеляващия, дистанциран към този момент и от самия себе си субект.
Днес будилниците на едновремешните будители са заспали безмълвни по прашясалите лавици в антиквариата на националната памет. Никой не навива пружината на събуждането, с цел да подсигурява навременното отваряне на очите. Неоновите лъчи на екраните омагьосаха с многопикселови проблясъци и сънищата - прогонвайки божествената светлина на свещите.
Никой към този момент не сънува революцията в съзнанието като път към свободата. Никой не показва високогласно съмнението, че

безконтролната софтуерна вакханалия

последователно се трансформира в контрареволюция водеща към най-страшното иго – премълчаното зло от приспаната мисъл. Дигитализацията на трупана хилядолетия книжнина тихомълком пренаписва смисъла на живототворни понятия и исконни полезности, неугодни на все по-безпросветно и безнравствено ръководещи елити. Растат лишени от историческа памет обезродени генерации, заспиващи само с фантазията за безметежно съществуване с несметни благосъстояния и блестящи джунджурии.
Няма по-зловеща тишина от заспалите будилници на будителите... Най-сигурният безмълвен знак за настъпило безвремие, превръщащо всеки първи ноемврийски ден от празник в панихида.  Безмълвието на мислещите хора незабелязано насажда нихилизма надълбоко в душите, изкоренявайки от тях смисъла на фундаментални полезности и най-много концепцията за саможертвена битка за тяхното запазване.
Заспалите будилници на будителите пропуснаха пробуждането на разрушителните сили на бесовете-достоевски, изпепеляващи мостовете сред минало и бъдеще по пътя към Храма.

Новите Кириак Стефчовци режисирано заслухтяха

в телевизионните студия, крещейки в слушалките на водещите – да пресечен инцидентно промъкналия се на екрана, поставящ под подозрение догмата разколник. Слелите се в едно политици и търговци трансфораха властта в самоцел, а словото, в разменна монета в договорката – съвест против имане. Подхвърлени грошове усмиряват Радините безредици на даскалиците против оджендъряването на почтеното детско въображение. Безпомощни пред интернационално бюрократизирания учебен диктат родители тръпнат от мисълта, че роденото по божията воля момче може да се завърне след учебно заведение край бащиното огнище като самоосъзнало се момиче.
Замлъкналите будилници на будителите преназначиха разказвачите на орисията българска в пропагандатори и пиари на холивудската, манипулативна визия за историята – възраждаща войната и насилието върху близък като свещенно право на по-силния над по-слабия. Отхвърлилите съблазанта на новата оферта мислители оповестиха за празнодумци. Своеобразна ребрандирана фанариотщина, заличаваща българската иконостасна духовна категория – Будител.
Защото събуденият тик-такащ Будилник на Будителите е рисков часовников механизъм, възвестяващ

“терора ” на мисълта над властващата войнстваща незначителност

Когато му настъпи времето, би взривил задрямалите усеща на един побиращ се към този момент единствено в олющен читалищен салон, в миналото горделив с Възраждането си народ. И тогава - в последния акт на самодейната модернистична версия на “Многострадална Геновева ” може и да зазвучи някъде от  обитаемоте с обикновенни люде задни редове още веднъж: Пламни, пламни ти в нас, обич гореща...
Разбира се, в случай че към момента времето е в нас и ние към момента сме във времето - както го е изрекъл Оня, отрязалият косите си йеродякон – тръгнал по друмищата български да навива пружината на Будилниците по залостените, даже пред Ботевите четници, къщя на смирената парадайса.