Индия ще изстреля спускаема мисия до Луната през юли, навръх 50-годишнината от Аполо 11!
Следващия месец ще отбележим половин век от реализацията на първата пилотирана задача до Луната – “Аполо 11 ”. На 20 юли 1969 г. астронавтите на НАСА Нийл Армстронг и Бъз Олдрин правят меко кацане върху лунната повърхнина.
Днес, 50 години по-късно, ползата към Луната е съживен, като голям брой държавни организации и частни компании са в друг стадий на подготовката за реализирането на нови лунни задачи. През януари тази година китайската автоматизирана станция “Чанг’e 4 ” извърши първото кацане в историята на човечеството на противоположната страна на Луната. През април частната израелска роботизирана експедиция “Берешийт ” не реализира меко прилуняване, само че влезе в историята като първата комерсиална задача, влезнала в орбита към Луната.
Сега на ход са индийците. По информация от локалните медии “Чандраян 2 ” може да излети още на 9-ти юли. Отчитайки опцията за неколкодневни забавяния, в случай че изстрелването бъде реалност през идващия месец, кацането ще се реализира на 6-ти септември.
Номерът на задачата (т.е. 2) ни подсказва, че индийците не са новаци в проучването на Луната. Страната осъществя своята дебютна роботизирана експедиция “Чандраян 1 ” през 2008 година. Тя се състоеше от орбитален съставен елемент и дребен импактор “МИП ”, който извърши твърдо кацане на лунната повърхнина. “Чандраян 1 ” притежаваше съществено интернационално присъединяване – 5 инструмента бяха индийски, 3 – европейски, 2 – американски и 1 – български. Да, България също имаше своя принос за развиването на индийската лунна стратегия – нашият дозиметър “РАДОМ 7 ” изпрати данни за галактическата радиация в окололунна орбита.
Международното присъединяване на “Чандраян 2 ” обаче е мощно лимитирано – галактическият уред е снабден с 13 индийски инструмента (8 на орбитъра, 3 на спускаемия уред и 2 на лунохода) и единствено един е задграничен – американски ретрорефлектор, основан от НАСА.
Първоначално не се планираше да е по този начин. Тъй като “Чандраян 2 ” е главно спускаема задача, а кацането е доста по-трудно от навлизането в орбита, през миналото десетилетие Индия изявяваше предпочитание да работи взаимно с Русия. Така “Чандраян 2 ” се беше слял с съветската задача “Луна-Ресурс ”. Идеята бе луноходът да е индийски, а спускаемият уред, който да го достави – съветски. Изстрелването трябваше да бъде извършено в интервала 2011-2013 година.
Катастрофата на съветската марсианска задача “Фобос-Грунт ” през 2011 година, при която беше изгубен и китайски микроспътник, докара до цялостна метаморфоза на съветската роботизирана научна стратегия. Най-накрая през 2014 година на индийците им омръзна от безкрайните отлагания на Русия и оповестиха, че “Чандраян 2 ” ще е независим, напълно индийски план. Изстрелването бе планувано за 2016-2017 година, много по-късно от предстоящото. Съдейки по положението на съветската лунна стратегия, при която един път годишно се оповестява следващото отсрочване на идната лунна задача с по още една година, решението на Индия да тръгне по независим път е било умно. Ако индийската галактическа организация бе запазила партньорството си с Русия, задача “Чандраян 2 ” още нямаше да е подготвена.
В последна сметка, въпреки и съставените елементи на “Чандраян 2 ” да бяха издигнати относително бързо, изстрелването през 2017 година не стана действителност. Последващите тествания приключиха с крах и потвърдиха, че Индия към момента не е подготвена за лунно кацане. Даже напълно неотдавна бе оповестено, че при тестванията спускаемият уред е счупил крачетата си. Но по-добре, че полетът бе отсрочен, в сравнение с да бе изстреляна задача, която не е изцяло готова. Сега наподобява, че всичко този път е обикновено. Космическият уред ще напусне Бенгалуру на 19-ти юни и ще дойде на стартовата площадка в Шрихарикота на 20-ти или 21-ви юни. Това ще разреши изстрелване през юли.
“Чандраян 2 ” се състои от три съставния елемент – орбитален уред, спускаем уред (на име “Викрам ”) и луноход (на име “Прагиян ”). Ако всичко мине наред, “Викрам ” ще кацне в регион, намиращ се на 71 градуса южна широчина – доста покрай Южния полюс, където се знае, че има водни находища под формата на лед.
Евентуално сполучливо прилуняване ще трансформира Индия в четвъртата страна, постигнала меко кацане на Луната след Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Китай.
Изстрелването ще бъде осъществено чрез ракетата “GSLV-Mk3 ”, което е разминаване по отношение на първичните проекти. Първо бе планувано да се използва “GSLV-Mk2 ”, само че увеличението на тежестта на “Чандраян 2 ” докара до това Индия да употребява най-мощния си притежател.
Няма спор – следва вълнуваща експедиция, която чакаме с огромно неспокойствие.
