Световната банка с лоша прогноза за България
След мощния напредък през 2022 година българската стопанска система ще се забави в сходство с трендовете в Европейски Съюз, сочи отчет на Световната банка, представен от БГНЕС.
Инфлацията остава висока, което заплашва проектите за приемане на еврото през 2025 година Очаква се фискалният недостиг да остане под маастрихтския таван от 3%, евентуално за сметка на понижени обществени вложения. Прогнозата е, че новото постоянно държавно управление ще форсира темпото на промените. Но намаляването на бедността ще се забави, защото България е изправена пред по-бавен напредък и нараснала инфлация. Достъпността на силата ще бъде наложителен проблем.
Пътят на развиване на България през последните две десетилетия се характеризира с постепенна конвергенция към междинните действителни приходи в Европейски Съюз. Към 2022 година те доближиха 59% от междинния Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Европейски Съюз по паритет на покупателната дарба. Въпреки това България остава най-бедната държава-членка на Европейски Съюз.
През последното десетилетие доближаването на приходите беше доста по-бавно, като промените изгубиха инерция, а неподходящите демографски трендове доведоха до бързо понижаване на популацията в трудоспособна възраст. Освен това вложенията се сблъскаха с намаляваща възвръщаемост.
Въпреки забележителния прогрес в намаляването на бедността, нивото на беднотия в България остава измежду най-високите в Европейски Съюз, а неравенството в приходите е най-голямото в Европейски Съюз. Детската беднотия продължава да бъде изключително сериозен проблем, като през 2021 година 26% от децата ще бъдат изложени на риск от беднотия.
Достъпността на силата също е предизвикателство, защото през 2021 година към 22,5 % от семействата няма да могат да поддържат жилищата си топли, което е най-високият % в Европейски Съюз. Този дял нараства до 42,7 % измежду бедните семейства.
Страната се нуждае от нов набор от политики и амбициозни промени за стимулиране на икономическия напредък, с цел да може да доближи междинните равнища на приходите в Европейски Съюз през идващите 15 години. България би трябвало да в профил институционалните и управническите си недостатъци и да обезпечи почтена конкуренция, с цел да увеличи успеваемостта на компаниите и разширението на частния бранш.
Инвестициите в уменията на хората също ще оказват помощ за доближаване на стопанската система към границата на продуктивността. Ако България успее да преодолее тези провокации с амбициозна стратегия за промени, тя би могла да форсира икономическия си напредък до над 4% в интервала до 2050 година При сюжет без промени обаче растежът може да се забави до 1,2 % доникъде на века, считат от Световната банка.
Успоредно с това страната би трябвало да се оправи с трайно съществуващото неравноправие, в това число неравенството в приходите, само че и неравенството във опциите, което лимитира развиването на човешкия капитал и растежа и в допълнение утежнява вероятностите за напредък. Понастоящем фискалната политика има доста лимитирано влияние върху намаляването на детската беднотия. Въпреки това могат да бъдат реализирани обилни усъвършенствания посредством прецизиране на някои ограничения, като да вземем за пример възстановяване на насочеността и адекватността на детските надбавки.
Растежът на Брутният вътрешен продукт продължи да се забавя при започване на 2023 година в унисон с трендовете в Западна Европа. Темпът му се забави до 1,8% на годишна база през второто тримесечие, защото растежът на крайното ползване и износа понижа.
Спадът на популацията в трудоспособна възраст докара до дефицит на работна ръка в множеството браншове и групи умения и до понижаване на общата претовареност, съпроводено с повишаване на действителните заплати от началото на 2023 година
След 2022 година, когато България означи един от най-високите темпове на инфлация в Европейски Съюз, при започване на 2023 година растежът на потребителските цени се забави и през юли доближи 8,5% на годишна база. Макар че през първото полугодие инфлацията на цените на енергоносителите и храните последователно понижа, цените на питателните артикули резервираха растежа си над междинния и даже възобновиха повишението си през юли, което се отразява непропорционално върху най-бедните пластове на обществото.
Инфлацията остава висока, което заплашва проектите за приемане на еврото през 2025 година Очаква се фискалният недостиг да остане под маастрихтския таван от 3%, евентуално за сметка на понижени обществени вложения. Прогнозата е, че новото постоянно държавно управление ще форсира темпото на промените. Но намаляването на бедността ще се забави, защото България е изправена пред по-бавен напредък и нараснала инфлация. Достъпността на силата ще бъде наложителен проблем.
Пътят на развиване на България през последните две десетилетия се характеризира с постепенна конвергенция към междинните действителни приходи в Европейски Съюз. Към 2022 година те доближиха 59% от междинния Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Европейски Съюз по паритет на покупателната дарба. Въпреки това България остава най-бедната държава-членка на Европейски Съюз.
През последното десетилетие доближаването на приходите беше доста по-бавно, като промените изгубиха инерция, а неподходящите демографски трендове доведоха до бързо понижаване на популацията в трудоспособна възраст. Освен това вложенията се сблъскаха с намаляваща възвръщаемост.
Въпреки забележителния прогрес в намаляването на бедността, нивото на беднотия в България остава измежду най-високите в Европейски Съюз, а неравенството в приходите е най-голямото в Европейски Съюз. Детската беднотия продължава да бъде изключително сериозен проблем, като през 2021 година 26% от децата ще бъдат изложени на риск от беднотия.
Достъпността на силата също е предизвикателство, защото през 2021 година към 22,5 % от семействата няма да могат да поддържат жилищата си топли, което е най-високият % в Европейски Съюз. Този дял нараства до 42,7 % измежду бедните семейства.
Страната се нуждае от нов набор от политики и амбициозни промени за стимулиране на икономическия напредък, с цел да може да доближи междинните равнища на приходите в Европейски Съюз през идващите 15 години. България би трябвало да в профил институционалните и управническите си недостатъци и да обезпечи почтена конкуренция, с цел да увеличи успеваемостта на компаниите и разширението на частния бранш.
Инвестициите в уменията на хората също ще оказват помощ за доближаване на стопанската система към границата на продуктивността. Ако България успее да преодолее тези провокации с амбициозна стратегия за промени, тя би могла да форсира икономическия си напредък до над 4% в интервала до 2050 година При сюжет без промени обаче растежът може да се забави до 1,2 % доникъде на века, считат от Световната банка.
Успоредно с това страната би трябвало да се оправи с трайно съществуващото неравноправие, в това число неравенството в приходите, само че и неравенството във опциите, което лимитира развиването на човешкия капитал и растежа и в допълнение утежнява вероятностите за напредък. Понастоящем фискалната политика има доста лимитирано влияние върху намаляването на детската беднотия. Въпреки това могат да бъдат реализирани обилни усъвършенствания посредством прецизиране на някои ограничения, като да вземем за пример възстановяване на насочеността и адекватността на детските надбавки.
Растежът на Брутният вътрешен продукт продължи да се забавя при започване на 2023 година в унисон с трендовете в Западна Европа. Темпът му се забави до 1,8% на годишна база през второто тримесечие, защото растежът на крайното ползване и износа понижа.
Спадът на популацията в трудоспособна възраст докара до дефицит на работна ръка в множеството браншове и групи умения и до понижаване на общата претовареност, съпроводено с повишаване на действителните заплати от началото на 2023 година
След 2022 година, когато България означи един от най-високите темпове на инфлация в Европейски Съюз, при започване на 2023 година растежът на потребителските цени се забави и през юли доближи 8,5% на годишна база. Макар че през първото полугодие инфлацията на цените на енергоносителите и храните последователно понижа, цените на питателните артикули резервираха растежа си над междинния и даже възобновиха повишението си през юли, което се отразява непропорционално върху най-бедните пластове на обществото.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ