Не съвсем светло бъдеще. Какви са възможните развития на казуса с концесията на пристанище Росенец
След решенията на Народното събрание, които целят прекратяването на концесията на " Лукойл " за пристанище " Росенец ", всички взеха решение, че това е дефинитивно и целесъобразно. Те обаче идват без оценка на въздействието, както от правна, по този начин и от икономическа позиция. А това крие доста опасности.
„ Любопитната задача на стопанската система е да показва на хората какъв брой малко в действителност знаят за това, което си показват, че могат да възнамеряват и ръководят. “
Фридрих декор Хайек (Фаталната самоувереност. Грешките на социализма. 1988)
Господства убеждението, че Народното събрание е концесията на " Лукойл " за пристанище „ Росенец “, както и че бързината на това преустановяване, в едно, е изцяло оправдана.
Тази настройка не е странна. Само за последната седмица изявленията в медиите в този смисъл са към хиляда. За интервала след 2011 година, когато е подписан, известията по този мотив са над 400 хиляди.
Въпреки достъпността на текста на контракта, отчетните за осъществяването му и докладите за активността на компанията, икономическите изявления се броят на пръсти. Те се появяват едвам към края на предходната година по отношение на на недопечен нефт с генезис Руската федерация. Правните и даже правно-техническите изцяло липсват. Почти цялото медийно внимание към проблема е с негативна настройка.
Изцяло подкрепям Украйна в съпротивата ѝ против военната експанзия на Русия и нямам подозрение в правилността на глобите против агресора от анексирането на Крим до през днешния ден. Заедно с това за мен е явно, че гласуваният закон за лишаване на концесията може да сътвори повече проблеми, в сравнение с взема решение.
Причина за тази непредвидливост, с изключение на наложилото се публично мнение, е неналичието на даже обикновена оценка на въздействието на признатия в петък закон. Ето за какво.
Възможности за арбитраж
Законодателството на Европейски Съюз не позволява екстериториалност в юрисдикцията на Съюза. Единственият опит такава в България бе проектозакон от 2014 година за показване на такава на Газпром (внесен тогава от депутати от Българска социалистическа партия и квалифициран от самата заинтригувана страна).
Нито логиката на концесиите, нито специфичния закон, нито договорът за „ Росенец “ дават някакви изключителни права
Нито логиката на концесиите, нито специфичния закон, нито договорът за „ Росенец “ дават някакви изключителни права в смисъл на ирелевантност на каквото и да детайли за европейското или българското право.
Законът от петък анулира правото на Лукойл Нефтохим да продължи работата си на концесионер, обещано на компанията с приемането на за импорт на недопечен нефт. Той допуска прекъсване на концесии от този тип и опазване на дейностите по тях, които се „ реализират от страната “. Когато е в действие дерогация (спиране на действието на дадената правна норма), договорът продължава да се извършва.
Законът в този момент резервира опциите за импорт на недопечен нефт от Русия, т.е. резервира дерогацията, само че лишава „ единствено “ правото на „ Лукойл Нефтохим “. От това следват доста микроикономически детайлности. За да очертая пространството на риска, би трябвало да опиша законовата и правната рамка.
Концесионният контракт планува достъп на трети страни до инфраструктурата на пристанището, концесионно заплащане (увеличено с повече от 200% от 2011 година до 800 хиляди евро), цялостен достъп на концедента до обекта на концесия, обвързване за съблюдаване на всички условия на българското и европейското право (включително околна среда, защита и публичен ред – категорично посочени), от време на време отчитане на осъществяването на контракта и прекачване на собствеността върху приращенията на обекта на концесия на държавното управление на България след приключване на контракта.
Подобните уреди на " Лукойл " в Европа
С подред член 84 и 85 от този контракта не плануват опция за арбитраж. Това обаче не значи, че подобен е изцяло изключен. По-скоро противоположното. Той може да бъде провокиран от съображения за отбрана на вложенията – по разпоредбите на Европейски Съюз или друга пълномощия.
На територията на Европейски Съюз има две сходни уреди на Лукойл – на към Брюксел и на Ротердам (собственост на Литаско). Може единствено да се допуска за какво тези обекти не са отнети от държавните управления, законодателите на съответните страни.
Една от аргументите може би е, че Лукойл не е след 4700-те () глобени съветски компании, а нейни чиновници не са в описите на 12 хиляди поддръжници на войната на Русия против Украйна. Компанията се разгласи против нея още на 3 март м.г.
Икономически и географски, сходно на рафинерии на " Лукойл " в Сицилия и Хамбург, тези обекти имат и постоянно са употребили опция за световни доставки на неруски недопечен нефт. Ембаргото за импорт в Европейски Съюз на подобен нефт не е условие на прекъсване активност на предприятия, без значение от това дали има дерогация или не.
Друга правна причина може да е събитието, че множеството обекти на " Лукойл " в Европа са благосъстоятелност на компании, регистрирани в Швейцария. За тях правното съображение за арбитраж биха били договорите за взаимна отбрана на вложенията сред съответната страна на опериране и Конфедерация Швейцария.
България подобен контракт. Женевският арбитраж нищо чудно да бъде сезиран . Българските държавни управления имат опит с него. Този опит обаче е негативен.
Други правно-икономически и политически детайлности
Пристанището в Росенец по контракт и по принцип е благосъстоятелност на България. На ръководещото сега държавно управление. На това от горната страна българските държавни управления са съсобственици на самото сдружение „ Лукойл Нефтохим “, 23-процентен дял от акциите. Иначе казано, „ Росенец “ не е „ анклав “ в точния смисъл на думата. Налице са други обекти в България, които по-скоро подхождат на.
Българските държавни управления са съсобственици на самото сдружение „ Лукойл Нефтохим “, 23-процентен дял от акциите
Ако някой не е изпълнявал надзор върху активността на пристанището, виновността е на концедента ѝ, несъмнено, на представителите на глоби в управлението на сдружението. Но българските държавни управления са увеличавали концесионното заплащане, не са имали мнения по осъществяването на контракта и в действителност са го преподписвали.
Същото важи и за отговорността за всички противозаконни действия („ импорт “ на оръжие и опиати, пране на пари и т.н.), в които не изключително прецизни коментатори упрекват „ Лукойл Нефтохим “. Друг е въпросът, че обикновени знания по стопанска система на престъпността биха дали опция да се разбере, че тъкмо в Росенец такива действия са невъзможни, просто тъй като има прекомерно доста очевидци.
Законите нямат противоположна мощ. На пръв взор новият закон обезврежда действието на („ договорите имат мощ на закон за тези, които са ги сключили “, само че могат да се променят на учредения, планувани в закон “).
Както стана дума обаче българските управляващи са одобрявали концесионния контракт, в това число след ембаргото и дерогацията. А пък съгласно този контракт отговорната страна за прекратяването му страна ще дължи възобновяване на вложения, изключително в случай че допуска деяние договорите с Швейцария.
Рискът за бюджета и за действието на рафинерията
Ако се стартира с доставки на недопечен нефт единствено през Босфора, рафинерията в Бургас евентуално ще банкрутира. След февруари 2022 година един танкеро-ден нарастна към шест пъти до 120 хиляди щатски $, а чакането на Босфора варира сред пет и единадесет дни. Капацитет за доставки на казахстански и азербайджански нефт в околните години наподобява неосъществим. Оттам се зареждат две огромни рафинерии в Румъния. „ Кранчето “ (освен за естествения газ) към този момент ще е де факто в ръцете на турски компании и държавното управление в Анкара.
Не бих се изненадал, в случай че в отговор на отнемането на концесията, Кремъл самичък ще забрани износа на недопечен нефт за България. Основанието: 2/3 от продукцията на „ Лукойл Нефтохим “ се изнася, единствено че от друго български компании, за Украйна, Молдова, Армения и Грузия.
Ако имаше разполагаем разбор на въздействието на закона от петък, той би разгледал този риск. А той е обвързван освен с възобновяване на вреди и пропуснати изгоди, само че и със загуба за бюджета. Приблизителният ѝ размер би бил 0.7 – 1% от Брутният вътрешен продукт.
Чуждестранен вложител не би могъл да бъде открит.
При „ триумф “ на отнемането на концесията, някой ще би трябвало да извършва отговорности на настоящия концесионер, в това число тези по запазване на околната среда и националната сигурност,а и евентуално да поеме и ръководството на рафинерията. Чуждестранен вложител не би могъл да бъде открит. Такива няма и за рафинериите в Хамбург и Сицилия. Те чакат по-добри условия и сигурност.
Не намирам и българска компания, която да може да ръководи бизнеса на „ Лукойл Нефтохим “ най-малко с досегашните успеваемост и фискален резултат (най-вече по линия на Данък добавена стойност, акцизи, налог персонален приход и обществени осигуровки).
Най-странна за мен е увереността в „ светлото “ бъдеще, с която беше признат този закон. Струва ми се, тя идва от илюзията, че щом нещо е държавно, то е положително и „ наше “, а не на ръководещите сега България.
„ Любопитната задача на стопанската система е да показва на хората какъв брой малко в действителност знаят за това, което си показват, че могат да възнамеряват и ръководят. “
Фридрих декор Хайек (Фаталната самоувереност. Грешките на социализма. 1988)
Господства убеждението, че Народното събрание е концесията на " Лукойл " за пристанище „ Росенец “, както и че бързината на това преустановяване, в едно, е изцяло оправдана.
Тази настройка не е странна. Само за последната седмица изявленията в медиите в този смисъл са към хиляда. За интервала след 2011 година, когато е подписан, известията по този мотив са над 400 хиляди.
Въпреки достъпността на текста на контракта, отчетните за осъществяването му и докладите за активността на компанията, икономическите изявления се броят на пръсти. Те се появяват едвам към края на предходната година по отношение на на недопечен нефт с генезис Руската федерация. Правните и даже правно-техническите изцяло липсват. Почти цялото медийно внимание към проблема е с негативна настройка.
Изцяло подкрепям Украйна в съпротивата ѝ против военната експанзия на Русия и нямам подозрение в правилността на глобите против агресора от анексирането на Крим до през днешния ден. Заедно с това за мен е явно, че гласуваният закон за лишаване на концесията може да сътвори повече проблеми, в сравнение с взема решение.
Причина за тази непредвидливост, с изключение на наложилото се публично мнение, е неналичието на даже обикновена оценка на въздействието на признатия в петък закон. Ето за какво.
Възможности за арбитраж
Законодателството на Европейски Съюз не позволява екстериториалност в юрисдикцията на Съюза. Единственият опит такава в България бе проектозакон от 2014 година за показване на такава на Газпром (внесен тогава от депутати от Българска социалистическа партия и квалифициран от самата заинтригувана страна).
Нито логиката на концесиите, нито специфичния закон, нито договорът за „ Росенец “ дават някакви изключителни права
Нито логиката на концесиите, нито специфичния закон, нито договорът за „ Росенец “ дават някакви изключителни права в смисъл на ирелевантност на каквото и да детайли за европейското или българското право.
Законът от петък анулира правото на Лукойл Нефтохим да продължи работата си на концесионер, обещано на компанията с приемането на за импорт на недопечен нефт. Той допуска прекъсване на концесии от този тип и опазване на дейностите по тях, които се „ реализират от страната “. Когато е в действие дерогация (спиране на действието на дадената правна норма), договорът продължава да се извършва.
Законът в този момент резервира опциите за импорт на недопечен нефт от Русия, т.е. резервира дерогацията, само че лишава „ единствено “ правото на „ Лукойл Нефтохим “. От това следват доста микроикономически детайлности. За да очертая пространството на риска, би трябвало да опиша законовата и правната рамка.
Концесионният контракт планува достъп на трети страни до инфраструктурата на пристанището, концесионно заплащане (увеличено с повече от 200% от 2011 година до 800 хиляди евро), цялостен достъп на концедента до обекта на концесия, обвързване за съблюдаване на всички условия на българското и европейското право (включително околна среда, защита и публичен ред – категорично посочени), от време на време отчитане на осъществяването на контракта и прекачване на собствеността върху приращенията на обекта на концесия на държавното управление на България след приключване на контракта.
Подобните уреди на " Лукойл " в Европа
С подред член 84 и 85 от този контракта не плануват опция за арбитраж. Това обаче не значи, че подобен е изцяло изключен. По-скоро противоположното. Той може да бъде провокиран от съображения за отбрана на вложенията – по разпоредбите на Европейски Съюз или друга пълномощия.
На територията на Европейски Съюз има две сходни уреди на Лукойл – на към Брюксел и на Ротердам (собственост на Литаско). Може единствено да се допуска за какво тези обекти не са отнети от държавните управления, законодателите на съответните страни.
Една от аргументите може би е, че Лукойл не е след 4700-те () глобени съветски компании, а нейни чиновници не са в описите на 12 хиляди поддръжници на войната на Русия против Украйна. Компанията се разгласи против нея още на 3 март м.г.
Икономически и географски, сходно на рафинерии на " Лукойл " в Сицилия и Хамбург, тези обекти имат и постоянно са употребили опция за световни доставки на неруски недопечен нефт. Ембаргото за импорт в Европейски Съюз на подобен нефт не е условие на прекъсване активност на предприятия, без значение от това дали има дерогация или не.
Друга правна причина може да е събитието, че множеството обекти на " Лукойл " в Европа са благосъстоятелност на компании, регистрирани в Швейцария. За тях правното съображение за арбитраж биха били договорите за взаимна отбрана на вложенията сред съответната страна на опериране и Конфедерация Швейцария.
България подобен контракт. Женевският арбитраж нищо чудно да бъде сезиран . Българските държавни управления имат опит с него. Този опит обаче е негативен.
Други правно-икономически и политически детайлности
Пристанището в Росенец по контракт и по принцип е благосъстоятелност на България. На ръководещото сега държавно управление. На това от горната страна българските държавни управления са съсобственици на самото сдружение „ Лукойл Нефтохим “, 23-процентен дял от акциите. Иначе казано, „ Росенец “ не е „ анклав “ в точния смисъл на думата. Налице са други обекти в България, които по-скоро подхождат на.
Българските държавни управления са съсобственици на самото сдружение „ Лукойл Нефтохим “, 23-процентен дял от акциите
Ако някой не е изпълнявал надзор върху активността на пристанището, виновността е на концедента ѝ, несъмнено, на представителите на глоби в управлението на сдружението. Но българските държавни управления са увеличавали концесионното заплащане, не са имали мнения по осъществяването на контракта и в действителност са го преподписвали.
Същото важи и за отговорността за всички противозаконни действия („ импорт “ на оръжие и опиати, пране на пари и т.н.), в които не изключително прецизни коментатори упрекват „ Лукойл Нефтохим “. Друг е въпросът, че обикновени знания по стопанска система на престъпността биха дали опция да се разбере, че тъкмо в Росенец такива действия са невъзможни, просто тъй като има прекомерно доста очевидци.
Законите нямат противоположна мощ. На пръв взор новият закон обезврежда действието на („ договорите имат мощ на закон за тези, които са ги сключили “, само че могат да се променят на учредения, планувани в закон “).
Както стана дума обаче българските управляващи са одобрявали концесионния контракт, в това число след ембаргото и дерогацията. А пък съгласно този контракт отговорната страна за прекратяването му страна ще дължи възобновяване на вложения, изключително в случай че допуска деяние договорите с Швейцария.
Рискът за бюджета и за действието на рафинерията
Ако се стартира с доставки на недопечен нефт единствено през Босфора, рафинерията в Бургас евентуално ще банкрутира. След февруари 2022 година един танкеро-ден нарастна към шест пъти до 120 хиляди щатски $, а чакането на Босфора варира сред пет и единадесет дни. Капацитет за доставки на казахстански и азербайджански нефт в околните години наподобява неосъществим. Оттам се зареждат две огромни рафинерии в Румъния. „ Кранчето “ (освен за естествения газ) към този момент ще е де факто в ръцете на турски компании и държавното управление в Анкара.
Не бих се изненадал, в случай че в отговор на отнемането на концесията, Кремъл самичък ще забрани износа на недопечен нефт за България. Основанието: 2/3 от продукцията на „ Лукойл Нефтохим “ се изнася, единствено че от друго български компании, за Украйна, Молдова, Армения и Грузия.
Ако имаше разполагаем разбор на въздействието на закона от петък, той би разгледал този риск. А той е обвързван освен с възобновяване на вреди и пропуснати изгоди, само че и със загуба за бюджета. Приблизителният ѝ размер би бил 0.7 – 1% от Брутният вътрешен продукт.
Чуждестранен вложител не би могъл да бъде открит.
При „ триумф “ на отнемането на концесията, някой ще би трябвало да извършва отговорности на настоящия концесионер, в това число тези по запазване на околната среда и националната сигурност,а и евентуално да поеме и ръководството на рафинерията. Чуждестранен вложител не би могъл да бъде открит. Такива няма и за рафинериите в Хамбург и Сицилия. Те чакат по-добри условия и сигурност.
Не намирам и българска компания, която да може да ръководи бизнеса на „ Лукойл Нефтохим “ най-малко с досегашните успеваемост и фискален резултат (най-вече по линия на Данък добавена стойност, акцизи, налог персонален приход и обществени осигуровки).
Най-странна за мен е увереността в „ светлото “ бъдеще, с която беше признат този закон. Струва ми се, тя идва от илюзията, че щом нещо е държавно, то е положително и „ наше “, а не на ръководещите сега България.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ