Съпругът ми взе децата след развода
След развода голям брой мъже се трансформират в „ неделни бащи “. А аз, ненадейно за всички, се трансфорах в „ неделна мама “.
Последните две години от брака бяха същински призрачен сън за мен. Първото дете беше планувано, само че второто се появи напълно ненадейно. Когато разбрах, че още веднъж съм бременна, първото ни бебе беше единствено на година и три месеца. Бях твърдо решена, че ще направя аборт, само че брачният партньор ми беше срещу. Той искаше да имаме още едно дете, тъй че това беше добре пристигнало. Просто ще продължа майчинството си. Но щерка ми беше болнаво и капризно дете, което непрекъснато носех на ръце, тъй че се опасявах, че няма да мога да се оправя с две деца. Тогава мъжът ми беседва с майка си и сестра ми и те ме убедиха да родя. Това беше началото на края.
Няма да разказвам всички кошмари, през които прекосих, до момента в който бях бременна, само че даже в този момент от време на време се разсънвам, плувнала в студена пот. Съпругът ми и аз започнахме да се караме по-често, тъй като имах потребност от помощ, а той откровено се чудеше какво му е толкоз мъчно да си стоиш у дома с бебе. Свекървата наливаше в допълнение масло в огъня, казвайки: „ Синът ми печели пари, ти си седиш вкъщи. Остави го да си почине и да се отпусне най-малко след работа ”.
Но даже тя не се сещаше да ми помогне с детето, а в случай че го правеше, нейната помощ нормално се състоеше в това да върви след мен и да ми споделя какво върша, не както би трябвало. Няколко пъти споделих на брачна половинка ми да ми спести честите визити на майка си, на което той ми отговори, че съм неблагодарна и не правя оценка помощта на свекърва си.
Роди се втората ни щерка и всичко потегли надолу. С две деца на ръце, постоянно заядлива свекърва и кавги от мъжа ми поради това, че не съм имала време да сготвя, разбрах че повече няма да понасям това.
Родителите ми починаха от дълго време, а сестра ми живее в другия завършек на страната, тъй че нямаше на кого да разгадавам. Но сестра ми ме поддържа за развода. Каза, че ще ми е по-спокойно без брачна половинка ми и неговите близки. Предложи да ми помогне с пари и сподели, че няма да ме остави. Не можех да си показва живота с две деца на ръце, само че думите на сестра ми трансформираха нещо в главата ми. По време на един от честите кавги споделих на брачна половинка си, че желая бракоразвод.
Той сподели, че ще се бори децата да останат при него. Беше плашещо да остана без тях, само че след този диалог връзките ни станаха още по-лоши. Все отново взех решение да се разведа.
Съпругът ми завоюва делото за настойничество, съдът остави децата при него, тъй като нямам нито лично жилище, нито средства да ги отглеждам. Излязох разрушена от правосъдната зала и просто гледах по какъв начин някогашните ми брачен партньор и свекърва водят децата.
Вижте още: Богатата баба подари на внука си нещо извънредно
Сестра ми ми оказа помощ да си стъпя на краката. Наех апартамент, открих си работа и започнах да групирам живота си парче по парче. Първоначално беше извънредно да отивам на посетители на личните си деца, само че в този момент не желая да трансформира това. Обичам да се разхождам с тях, да ги изучавам, постоянно с неспокойствие чакам срещата ни и се приготвям за нея. Децата постоянно се държат добре. Наясно съм с всичко, което се случва в живота им. Но в това време всички домашни проблеми и главната грижа за възпитанието остават за татко им и баба им. Но те желаеха да преразгледаме изискванията за визити и да ми дават децата за по-дълго. Но аз отхвърлих с усмивка. Нямам условия да ги отглеждам.
Може би, когато пораснат, ще ги взема при мен. Но към този момент ми е комфортно да бъда „ неделна майка “. Обичам децата си, вземам участие във възпитанието им, заплащам прехрана, само че не се усещам отговорна.
