Как се следи бременността в България в сравнение със Западна Европа?
След приемането на България в Европейски Съюз през 2007г., страната ни постоянно бива сравнявана с другите страни-членки по разнообразни индикатори. Доходи, обучение, стандарт на живот. И до момента в който постоянно заемаме последните позиции в тези ранглисти, тематиката опазване на здравето остава двуполюсна. Много наши сънародници, емигрирали в чужбина, избират да си дойдат вкъщи за прегледи, визити при ортодонт, даже и за следене на бременност и раждане. Защо? Защото тук достъпът до услугите се оказва по-лесен. Елица Димитрова живее в Дания от години. Споделя, че системата там плюсове, само че и минуси.
" Не, всичко е гратис. Но не можеш да си поискаш обзор както е в България. Не можеш да получиш нещо друго от това, което получават всички ", споделя Елица.
Понятията избор на екип, секцио по избор и избиране на следящ доктор в Дания не съществуват.
" Нямаш избор на доктор, на екип. Казват ти в коя болница да родиш, ти в случай че искаш друга, пускаш питане ", продължава тя.
В България, Веселина Евтимова има избора сама да реши какви проучвания да си пусне, а по-късно и да смени наблюдаващия си доктор.
" Сама взех решение да си направя проучвания за тромбофилия. АГ ми сподели, че няма потребност. На своя глава отидох и разбрах,че имам 5 разновидности. Той не беше удовлетворен, че не го послушах. Намерих си различен следящ. В 13-та седмица си открих доктор, който следи бременни с тромбофилия. Изписа ми се терапия. През 2 седмици бях на обзор ", споделя тя.
Веселина има избор, само че изборът коства пари. Тя споделя, че заплаща всичко сама, а най-после цялата сума след 9-те месеца е близо 20 хиляди лв..
" Всичко се поема от пациента, Касата не поема нищо ", безапелационна е тя.
Акушер-гинекологът доктор Мариета Сирманова е съгласна, че следенето на бременност у нас съгласно условията на Здравната каса е незадоволително.
" Изследванията по НЗОК са извънредно незадоволителни ", не крие тя.
И Веселина и Елица споделят, че бременната е тази, която би трябвало да бъде дейна и сама да следи какво е положението й, да се интересува и да изисква.
" Човек самичък би трябвало да търси мнение от други лекари, да се бори, да си желае, изключително в случай че е рисков случай ", споделя Елица.
" Имам приятелки със спонтанни аборти. Лекарите са им казвали, че преди 2 спонтанни аборта, няма потребност да се изследват за нищо. Това са европейските рекомендации. След това към този момент можеш да търсиш причина. В диалози по сред ни сме говорили, че е хубаво бременната сама да се осведоми и да се насочи към проучвания ", продължава Веселина.
Доверието в лекарите и свободата на избор на пациентите е тематика на полемика както у нас, по този начин и в чужбина. Самоинициативата в здравната грижа и пренаталния интервал се следят все по-често, само че всеобщо пациентките се доверяват на лекарската преценка:
" Българките раждат секцио, тъй като лекарите по този начин им споделят ", споделя лекар Сирманова.
В отчет, направен с поддръжката на Европейски Съюз, се показва, че при пренаталната грижа, макар европейските стандарти, са очевидни много разлики сред страните-членки. Наличието на разнообразни запаси, локалните закони за спиране на бременността и обществените и културни фактори са значими въпроси, които се разминават в обособените страни.
Вижте детайлности във видеото.
" Не, всичко е гратис. Но не можеш да си поискаш обзор както е в България. Не можеш да получиш нещо друго от това, което получават всички ", споделя Елица.
Понятията избор на екип, секцио по избор и избиране на следящ доктор в Дания не съществуват.
" Нямаш избор на доктор, на екип. Казват ти в коя болница да родиш, ти в случай че искаш друга, пускаш питане ", продължава тя.
В България, Веселина Евтимова има избора сама да реши какви проучвания да си пусне, а по-късно и да смени наблюдаващия си доктор.
" Сама взех решение да си направя проучвания за тромбофилия. АГ ми сподели, че няма потребност. На своя глава отидох и разбрах,че имам 5 разновидности. Той не беше удовлетворен, че не го послушах. Намерих си различен следящ. В 13-та седмица си открих доктор, който следи бременни с тромбофилия. Изписа ми се терапия. През 2 седмици бях на обзор ", споделя тя.
Веселина има избор, само че изборът коства пари. Тя споделя, че заплаща всичко сама, а най-после цялата сума след 9-те месеца е близо 20 хиляди лв..
" Всичко се поема от пациента, Касата не поема нищо ", безапелационна е тя.
Акушер-гинекологът доктор Мариета Сирманова е съгласна, че следенето на бременност у нас съгласно условията на Здравната каса е незадоволително.
" Изследванията по НЗОК са извънредно незадоволителни ", не крие тя.
И Веселина и Елица споделят, че бременната е тази, която би трябвало да бъде дейна и сама да следи какво е положението й, да се интересува и да изисква.
" Човек самичък би трябвало да търси мнение от други лекари, да се бори, да си желае, изключително в случай че е рисков случай ", споделя Елица.
" Имам приятелки със спонтанни аборти. Лекарите са им казвали, че преди 2 спонтанни аборта, няма потребност да се изследват за нищо. Това са европейските рекомендации. След това към този момент можеш да търсиш причина. В диалози по сред ни сме говорили, че е хубаво бременната сама да се осведоми и да се насочи към проучвания ", продължава Веселина.
Доверието в лекарите и свободата на избор на пациентите е тематика на полемика както у нас, по този начин и в чужбина. Самоинициативата в здравната грижа и пренаталния интервал се следят все по-често, само че всеобщо пациентките се доверяват на лекарската преценка:
" Българките раждат секцио, тъй като лекарите по този начин им споделят ", споделя лекар Сирманова.
В отчет, направен с поддръжката на Европейски Съюз, се показва, че при пренаталната грижа, макар европейските стандарти, са очевидни много разлики сред страните-членки. Наличието на разнообразни запаси, локалните закони за спиране на бременността и обществените и културни фактори са значими въпроси, които се разминават в обособените страни.
Вижте детайлности във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ