Гълъбова: Най-тежките състояние са свързани с мисли за безперспективност
След празничната възвишеност на духа, доста хора се изправят пред потиснатост, която постоянно води и до меланхолия. Как да се оправим с тези положения, поучава психиатърът доктор Цветеслава Гълъбова.
В студиото на Българска национална телевизия " Денят стартира " тя изясни, че празничната меланхолия не е извънредно положение, а аргументите за нея са цялост от разнообразни фактори - упованието е завършило, празникът е пристигнал и нашите допаминови и серотонинови депа са изчерпани. Важна роля имат още умората от организацията по празниците и идващият януари, който финансистите постоянно дефинират като най-трудният месец в годината. Тази година към всичко това може да се прибавят и нарасналата тревога след ковид-пандемията, войната и икономическата рецесия у нас.
Как да реагираме зависи от степента, в която се е задълбочила меланхолията.
Не бива да чакаме от нас или от хората в близост да са в непрекъснато еуфористично въодушевление. Това не е обикновено. Съвсем естествено е човек да бъде нагоре-надолу, тъй като сме живи хора и реагираме на околната среда. Когато меланхолията е едва изразена и добре се познаваме, е хубаво да се заемем с действия, които да ни вдигнат нагоре. Когато е по-силно изразена, да позволим на това положение да ни обхване, да го преживеем, да усетим неговата дълбочина. Разбира се, когато нещата са доста съществени, би трябвало да потърсим помощ, сподели доктор Гълъбова.
Една от границите сред тези положения е времевата дълготрайност. Депресията не може да е от два дни - би трябвало да продължава най-малко две седмици и да са налице още няколко признака - липса на удоволствени прекарвания, подтиснатост на настроението, проблеми със съня и храненето, отвращение да се поддържа връзка, самоизолиране, безповодно плачене и тревога.
Най-тежките положение са свързани с мисли за безперспективност, които водят до мисли за самоубийство. Тогава към този момент би трябвало да се потърси помощ, предизвести доктор Гълъбова.
Ще си разреша да дам на хората съвет - да не се тормозят да търсят профилирана помощ. Лечението на депресивните положения не всеки път е с лекарства. При по-леките случаи, когато повода за това положение е ясна, доста добре се оправят сътрудниците психолози. Ние, психиатрите, се включваме в по-късен стадий, добави тя.
Д-р Цветеслава Гълъбова съобщи още, че има позитивни упования за новата година и се дефинира като оптимистичен реалист.
В студиото на Българска национална телевизия " Денят стартира " тя изясни, че празничната меланхолия не е извънредно положение, а аргументите за нея са цялост от разнообразни фактори - упованието е завършило, празникът е пристигнал и нашите допаминови и серотонинови депа са изчерпани. Важна роля имат още умората от организацията по празниците и идващият януари, който финансистите постоянно дефинират като най-трудният месец в годината. Тази година към всичко това може да се прибавят и нарасналата тревога след ковид-пандемията, войната и икономическата рецесия у нас.
Как да реагираме зависи от степента, в която се е задълбочила меланхолията.
Не бива да чакаме от нас или от хората в близост да са в непрекъснато еуфористично въодушевление. Това не е обикновено. Съвсем естествено е човек да бъде нагоре-надолу, тъй като сме живи хора и реагираме на околната среда. Когато меланхолията е едва изразена и добре се познаваме, е хубаво да се заемем с действия, които да ни вдигнат нагоре. Когато е по-силно изразена, да позволим на това положение да ни обхване, да го преживеем, да усетим неговата дълбочина. Разбира се, когато нещата са доста съществени, би трябвало да потърсим помощ, сподели доктор Гълъбова.
Една от границите сред тези положения е времевата дълготрайност. Депресията не може да е от два дни - би трябвало да продължава най-малко две седмици и да са налице още няколко признака - липса на удоволствени прекарвания, подтиснатост на настроението, проблеми със съня и храненето, отвращение да се поддържа връзка, самоизолиране, безповодно плачене и тревога.
Най-тежките положение са свързани с мисли за безперспективност, които водят до мисли за самоубийство. Тогава към този момент би трябвало да се потърси помощ, предизвести доктор Гълъбова.
Ще си разреша да дам на хората съвет - да не се тормозят да търсят профилирана помощ. Лечението на депресивните положения не всеки път е с лекарства. При по-леките случаи, когато повода за това положение е ясна, доста добре се оправят сътрудниците психолози. Ние, психиатрите, се включваме в по-късен стадий, добави тя.
Д-р Цветеслава Гълъбова съобщи още, че има позитивни упования за новата година и се дефинира като оптимистичен реалист.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ