Очевидна нужда |
След началото на коронавирус пандемията преди повече от две години в границите на няколко седмици ми стана ясно, че страната ни не е готова за своевременна и съответна реакция на тази и сходни на нея екзистенциални закани. Хаотичните дейности на тогавашното ръководство ускориха у мен убеждението за потребността от систематична предварителна подготовка за посрещане на сходни „ гранични обстановки ”, в които се слагат под въпрос здравето и живота на жителите.
Днес - след началото на войната на Русия против Украйна, тази нужда наподобява още по-очевидна. За жал и актуалното ръководство работи ad hoc и без ясни проекти за реакция в сходна обстановка. Иначе казано, потребна ни е профилирана държавна конструкция, която да координира и ръководи напъните на другите институции в екстремални условия.
Мнозина откриватели при разбора на актуалното общество го назовават рисково. И не тъй като рисковете са присъщи единствено на сегашния метод на живот – те съпътстват човечеството откогато го има.
Ала в последно време тези опасности освен набъбнаха лавинообразно, само че техният набор се разшири неимоверно. Той включва добре познатите в предишното естествени бедствия (земетресения, пожари, наводнения, суши и пр.), всеобщи заболявания и войни, през актуалните индустриални повреди и транспортни произшествия, до кибернападения на основна инфраструктура, хибридни войни против държавни институции, незабавни акции за избавяне на потърпевши (например в планината) и снабдяване на органи за трансплантации в животоспасяващи интервенции.
Сега, а още повече отсега нататък, човечеството е изправено пред разнородни закани, а съществуването му се свежда до преход от една рецесия в друга. Осъзнавайки този факт ръководещите в редица страни сътвориха профилирани държавни структури, които да посрещат непрекъснато появяващите се провокации за запазване на популацията.
Тези органи създават проекти за деяние при всяка от известните значими закани за живота и здравето на жителите. За да не блокира държавното ръководство и то да не се свежда до закъснели реакции на по принцип предвидими опасности се създават нарочни протоколи (алгоритми). Хората се образоват по какъв начин да постъпват в другите спешни обстановки.
Крайно време е и в българската страна да се сътвори сходна институция – да вземем за пример Министерство на изключителните обстановки. Нейните задания биха били да реализира прогнозиране, предварителна защита и целеустремено противопоставяне на неизбежно зараждащите все нови и нови екзистенциални рецесии.
В това отношение може да се изследва и употребява опита на страните, в които такива органи към този момент действат. Най-логично е да погледнем и към личния опит, насъбран в предишното. Не толкоз от дълго време у нас функционираше Министерство на изключителните обстановки (2008-2009), а преди него даже бе определен Заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и повреди на Република България (2005-2008 г.). Съвсем разумно е да се направи разбор на активността му, като се открият както достиженията, по този начин и минусите в нея. Време за губене няма – закани и бедствия дебнат отвред.
Добрин Тодоров, учител по философия
Днес - след началото на войната на Русия против Украйна, тази нужда наподобява още по-очевидна. За жал и актуалното ръководство работи ad hoc и без ясни проекти за реакция в сходна обстановка. Иначе казано, потребна ни е профилирана държавна конструкция, която да координира и ръководи напъните на другите институции в екстремални условия.
Мнозина откриватели при разбора на актуалното общество го назовават рисково. И не тъй като рисковете са присъщи единствено на сегашния метод на живот – те съпътстват човечеството откогато го има.
Ала в последно време тези опасности освен набъбнаха лавинообразно, само че техният набор се разшири неимоверно. Той включва добре познатите в предишното естествени бедствия (земетресения, пожари, наводнения, суши и пр.), всеобщи заболявания и войни, през актуалните индустриални повреди и транспортни произшествия, до кибернападения на основна инфраструктура, хибридни войни против държавни институции, незабавни акции за избавяне на потърпевши (например в планината) и снабдяване на органи за трансплантации в животоспасяващи интервенции.
Сега, а още повече отсега нататък, човечеството е изправено пред разнородни закани, а съществуването му се свежда до преход от една рецесия в друга. Осъзнавайки този факт ръководещите в редица страни сътвориха профилирани държавни структури, които да посрещат непрекъснато появяващите се провокации за запазване на популацията.
Тези органи създават проекти за деяние при всяка от известните значими закани за живота и здравето на жителите. За да не блокира държавното ръководство и то да не се свежда до закъснели реакции на по принцип предвидими опасности се създават нарочни протоколи (алгоритми). Хората се образоват по какъв начин да постъпват в другите спешни обстановки.
Крайно време е и в българската страна да се сътвори сходна институция – да вземем за пример Министерство на изключителните обстановки. Нейните задания биха били да реализира прогнозиране, предварителна защита и целеустремено противопоставяне на неизбежно зараждащите все нови и нови екзистенциални рецесии.
В това отношение може да се изследва и употребява опита на страните, в които такива органи към този момент действат. Най-логично е да погледнем и към личния опит, насъбран в предишното. Не толкоз от дълго време у нас функционираше Министерство на изключителните обстановки (2008-2009), а преди него даже бе определен Заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и повреди на Република България (2005-2008 г.). Съвсем разумно е да се направи разбор на активността му, като се открият както достиженията, по този начин и минусите в нея. Време за губене няма – закани и бедствия дебнат отвред.
Добрин Тодоров, учител по философия
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ