Колко дълги са лунните ден и нощ
След късото си възкресение японският уред SLIM се изключи за през лунната нощ, защото не разполага с задоволително батерия. Което повдига въпроса какъв брой дълга е лунната нощ? Също по този начин, има ли значение дали се намирате покрай екватор или до полюсите?
Цикълът ден/нощ на Луната трае малко по-малко от един земен месец. Но в случай че не ни вярвате, можете и сами да ревизирате това. Необходим е единствено дребен телескоп и малко самообладание. Всъщност можете да го извършите и без телескоп, само че резултатите ще са много груби.
Трябва единствено да изберете елементарно разпознаваемо място на лунната повърхнина, да вземем за пример кратер, „ море “ или висока планина. Най-лесно ще бъде, в случай че това е някъде покрай средата на страната на Луната, която е обърната към Земята, само че може да бъде и където си желаете.
Трябва да знаете обаче, че когато новата Луна стане забележима за първи път, определената от вас точка няма да бъде осветена, в случай че не е покрай източния борд. Проверявайте всяка вечер, до момента в който не видите въпросната точка, осветена от слънчевите лъчи, след което отбележете датата. Сега на определеното от вас лунно място е зора.
Продължавайте да проверявате всяка (земна) нощ, до момента в който петното изчезне в тъмнината, и отбележете и тази дата. Браво, преди малко измерихте продължителността на деня в определената от вас точка. Сега изчакайте, до момента в който тя още веднъж се освети, и отбележете и тази трета дата, с цел да получите продължителността на нощ и комбинирания цикъл ден/нощ.
Освен дребния телескоп, ще би трябвало и да ставате в странни часове през намаляващата част на лунния цикъл, когато Луната изгрява късно през нощта. Сега разбирате за какво за някои хора „ независимото изследване “ на тематики като това дали първото кацане на Луната е било действително включва да прекарат няколко часа в YouTube…
Ако изберете този метод обаче, освен ще можете да се възхитите на хубостта на Луната, само че и да проучите по-конкрретни въпроси.
На Земята цикълът ден/нощ е 24 часа, само че не е наложително дните и нощите да са равни часове. Далеч от екватора и равноденствието денят може да бъде доста по-дълъг или доста по-кратък от 12 часа. На полюсите цикълът изчезва изцяло и се заменя с шестмесечни интервали на светлина или мрачевина.
Методът, разказан нагоре, ни разрешава да проверим дали същото важи и за Луната. Много е мъчно да се следят лунните полюси, тъкмо както е мъчно да се виждат нещата от двете страни на обърнатото към нас лице. Със сигурност обаче можете да извършите описания опит някъде на умерена географска широчина, да вземем за пример в доста яркия кратер Тихо (43° южна ширина).
Пълната луна с Тихо, яркият лунен кратер покрай южния полюс, с доста изпъкнали лъчи към него.
Освен в случай че не се приближите задоволително покрай северния или южния полюс, тъй че опцията за наблюдаване да бъде възпрепятствана, лунният денонощно ще бъдат съвсем равни, приблизително по 14 земни дни.
Това е по този начин, тъй като за разлика от земната ос, която е наклонена на 23,4 градуса по отношение на равнината на нашата орбита, осевият надолнище на Луната е единствено 1,5 градуса по отношение на орбитата на системата Земя-Луна към Слънцето. Което прави разликата сред деня и нощта на Луната доста дребна.
Малкият надолнище прави огромна услуга на бъдещите откриватели. Малко евентуално е заветният лед на лунните полюси да беше оживял, в случай че наклонът караше Слънцето да изгрява по-високо на полюсите през лятото на лунното полукълбо. Дори и при този надолнище, в края на дългия лунен ден става много горещо, като са регистрирани температури до 121 °C.
От друга страна, през нощта те могат да паднат до -133°C, даже в равнинен терен. Полярните кратери са още по-студени, като измерванията от орбита са с по-малко от 30 градуса над безспорната нула. В последна сметка там няма атмосфера, която да разпределя топлината, както го вършат ветровете на Земята.
Благодарение на лунната ос това значи също, че вместо да се нуждаят от задоволително сила от акумулатори, с цел да устоят през дългата и студена лунна нощ, бъдещите бази биха могли да получават сила от електроцентрали, които обикалят лунния полюс, даже и през зимата.
