Свекърва ми каза, че е най-добре да не присъствам на собствената си сватба
След като приключих университета, останах да пребивавам и работя в столицата. Всичко беше прелестно, само че по някаква причина започнах да напълнявам доста бързо.
Тежах 86 кг. В началото страдах доста, бях ужасена, когато се видях в огледалото. Но след това се помирих. Обичам да сготвям и да си пояждам. Скоро ориста ме срещна с Михаил. Той ме хареса такава, каквато съм. Но все по-често чувах мнения за външния си тип от други хора.
Спрях да вървя в родния си град и да се срещам с приятелите си. Приятелките ми непрекъснато ме питаха за какво съм надебеляла толкоз.
Един ден Михаил ме заведе в дома на родителите си, с цел да приказвам с майка му за нашата женитба.
Свекървата ме огледа и сподели, че не мога да нося бяла рокля, тъй като имам грозна фигура и ще бъда доста грозна, даже смешна младоженка. Точно това сподели. Но Михаил ме успокои, сподели ми да не обръщам внимание на думите на майка му.
Каза, че ще ми купи най-хубавата бяла рокля, която съм виждала, и че ще бъда най-красивата младоженка. Михаил събра задоволително пари и започнахме подготовката за сватбата. Избрах доста красива булчинска рокля. На сватбата пристигнаха доста посетители. Още в първите минути на тържеството усетих презрителния взор на свекърва ми.
Забелязах по какъв начин си бъбри с присъстващите. Повечето дами ме гледаха с отчаяние. Михаил не спираше да шепне, че съм прелестна. Взе микрофона и даже рецитира стихотворение, което беше за нашата любовна история, какъв брой доста ме обича и какъв брой съм прелестна.
Излязох на открито, с цел да си поема мирис и да се охладя, когато чух една жена да споделя: “Какво е харесал в тази дунда? ”
Не можех да си намеря място, само че когато се върнах вътре, видях влюбените очи на Михаил и се успокоих. След сватбата заминахме на меден месец.
Михаил не смъква очи от мен, постоянно ме прегръща и ми споделя, че е най-щастливият човек на света. И до през днешния ден ми прави скъпи дарове, чете ми стихове, постоянно ми се възхищава и се усмихва, споделя, че съм доста красива.
Но по някаква причина старите ни познати не престават да се чудят по какъв начин е допустимо да живее с толкоз дебела жена.
Не разбирам за какво хората се пробват да вземат решение какво е положително или неприятно за другите. Щастливи сме и считам, че това е най-важното.
