Как договор с германците вади съветска Русия от международна изолация
След като подписват съглашение с Германия през 1922 година, болшевиките осуетяват проектите на силите на Антантата да отредят на страната на препоръките статут на „престъпна държава“.
На 16 април 1922 година става събитие, което надълбоко шокира западните европейски страни. В град Рапало, край Генуа, руска Русия и Ваймарската република подписват контракт за определяне на дипломатически връзки, споразумяване на всички противоречиви въпроси и създаване на дълготрайно съдействие. Така двете „престъпни държави“ дават на Антантата ясно да разбере, че не имат намерение да вегетират в интернационална изолираност.
Делегацията на руска Русия на конференцията в Генуа през 1922 година Сред делегатите са външният министър Георгий Чичерин, Адолф Йофе и Кристиан РаковскиСвободни източници
По това време германците и руснаците претърпяват надалеч не най-хубавия интервал в историята си. Германците са оповестени за основния провинен за началото на Първата международна война и изнемогват от бремето на непостижими репарации. Руснаците пък на практика изцяло са откъснати от останалия свят, тъй като новосъздадената социалистическа „държава на служащите и селяните“ е приета единствено от Афганистан, Естония и Латвия.
Държавите от Антантата твърдо имат вяра, че Германия и Русия са изцяло под тяхна власт и че точно Париж и Лондон ще им диктуват изискванията по какъв начин да се излезе от създалото се тежко състояние. Никой не чака доближаване на двете идеологически далечни една от друга „отхвърлени“ страни, които до напълно наскоро са били врагове на бойното поле.
В търсене на съдружник
Ханс декор СектMusvage (CC BY-SA 4.0)
И за двете страни пътят към Рапало стартира незабавно след края на Първата международна война. Въпреки че нямат публични дипломатически връзки, те въпреки всичко вършат дребни стъпки за определяне на икономическо и политическо взаимоотношение.
„Прекъсването на Версайския диктат може да бъде реализирано единствено посредством непосредствен контакт със мощна Русия“, главнокомандващият на райхсвера военачалник Ханс декор Сект. „Дали ни харесва комунистическа Русия или не, няма никакво значение. На нас ни е нужна мощна Русия с необятни граници – на наша страна… За Германия е значимо да смъкна оковите на Антантата посредством руска Русия“, добавя генералът.
Москва, на собствен ред, търси допирни точки с Берлин, с цел да излезе от интернационалната изолираност и да провокира пробойна в единния западен антисъветски фронт.
Дипломатическа задънена улица
Чичерин напуща хотел „Империал“ в Генуа през 1922Свободни източници
Историческият контракт е подписан по време на интернационална конференция в Генуа, където англичаните и французите канят представители на болшевишкото държавно управление. Официалната задача на форума, в който вземат участие съвсем тридесет страни, е оповестена като „окончателно възобновяване на европейския мир“.
Изпълнена с очаквания, руската делегация, водена от националния комисар на външните работи Георгий Чичерин, отпътува за Северна Италия напролет на 1922 година. Само че, с цел да се върне руска Русия в фамилията на европейските нации, са ѝ сложени редица условия: да изплати всички задължения на царското и краткотрайното държавни управления, да компенсира някогашните задгранични притежатели за национализираната им благосъстоятелност, да отвори страната за задграничен капитал и да спре революционната агитация в света.
Съветската делегация на собствен ред декларира, че е подготвена да прегледа въпросите за обезщетенията, само че едвам откакто Антантата изцяло компенсира многомилионните вреди, породени на страната по време на интервенцията. Тъй като британците и французите не са подготвени на такава стъпка, договарянията стигнат до задънена улица.
Тогава руснаците вземат решение да се договорят с германците. А те пък по това време също схващат, че тази конференция няма да донесе никакво облекчение на тежкото им икономическо състояние.
Всичко да стартира от нулата
Валтер Ратенау в Генуа – април 1922A. & E. Frankl/Ullstein bild/Getty Images
На петия ден от конференцията в Генуа руската страна предлага на немската делегация, оглавява от външния министър на Ваймарската република Валтер Ратенау, да отворят нова страница в двустранните връзки, неотложно да възстановят дипломатическите връзки и да се откажат от възмездяването на финансовите загуби, нанесени от Първата международна война и революцията. Германците би трябвало да признаят национализацията на тяхна частна благосъстоятелност в Русия, а руснаците – да се откажат от приемането на военни репарации.
Цяла нощ немската делегация разисква руските оферти. Ваймарската република е изправена пред опцията да подписа първия пълноправен контракт след унищожителния от Версай и то с най-важната страна в Източна Европа. В същото време германците се опасяват от остра реакция на британците и французите.
След „пижаменото съвещание“, както на Запад става известна тази нощ, Ратенау взема решение да подписа съглашение с болшевиките, което и става на 16 април в градчето Рапало край Генуа. Наред с други неща, страните се договарят за дълготрайно икономическо съдействие, а също по този начин импровизирано показват подготвеност да открият връзки във военната сфера, като заобикалят рестриктивните мерки, наложени от съдружниците.
„Договорът от Рапало от 1922 година беше резултат на дълга и комплицирана битка за правото на без значение и настрана икономическо съдействие сред Русия и Германия отвън рамките на наложителния интернационален буржоазен фронт, който представляваше един тип капан за Русия“, написа Георгий Чичерин в публикацията „Пет години алена дипломация“.
Шок
Руски делегати на репарационната конференция сред Германия и Съветския съюз в ГенуаTopical Press Agency/Getty Images
Руско-германския контракт има резултат на взривила се бомба. Антанта мигновено губи един от най-важните лостове за напън върху Съветска Русия. „Това ще раздруса света! Това е най-силният удар по конференцията“, американският дипломат в Италия Ричард Чайлд, който участва в Генауа в качеството на наблюдаващ.
Англичаните и французите незабавно подлагат на мощен напън Ратенау и упорстват съглашението да бъде разтрогнато. Депресиран, той даже отива с такова предложение при Чичерин, само че получава отговор, че това към този момент не е допустимо.
Сред европейските дипломати се чуват апели конференцията неотложно да бъде прекъсната, само че концепцията е изоставена с огромна принуда. Така или другояче се постанова по някакъв метод да се договаря с колоса на Изток.
И в Москва, и в Берлин остават прекомерно удовлетворени от контракта, трансформирал се в първата значима стъпка в дълготрайното съдействие сред двете страни. Наред със стремителното повишаване на комерсиалния продан е открито и съдействие във военната област. Скоро в Съветския съюз е открит цех на Junkers, стартират да работят авиационната и танковата школа на райхсвера. След идването на власт на нацистите в Германия през 1933 година всички сходни взаимни планове неотложно са прекъснати по самодейност на руската страна.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
На 16 април 1922 година става събитие, което надълбоко шокира западните европейски страни. В град Рапало, край Генуа, руска Русия и Ваймарската република подписват контракт за определяне на дипломатически връзки, споразумяване на всички противоречиви въпроси и създаване на дълготрайно съдействие. Така двете „престъпни държави“ дават на Антантата ясно да разбере, че не имат намерение да вегетират в интернационална изолираност.
Делегацията на руска Русия на конференцията в Генуа през 1922 година Сред делегатите са външният министър Георгий Чичерин, Адолф Йофе и Кристиан РаковскиСвободни източници
По това време германците и руснаците претърпяват надалеч не най-хубавия интервал в историята си. Германците са оповестени за основния провинен за началото на Първата международна война и изнемогват от бремето на непостижими репарации. Руснаците пък на практика изцяло са откъснати от останалия свят, тъй като новосъздадената социалистическа „държава на служащите и селяните“ е приета единствено от Афганистан, Естония и Латвия.
Държавите от Антантата твърдо имат вяра, че Германия и Русия са изцяло под тяхна власт и че точно Париж и Лондон ще им диктуват изискванията по какъв начин да се излезе от създалото се тежко състояние. Никой не чака доближаване на двете идеологически далечни една от друга „отхвърлени“ страни, които до напълно наскоро са били врагове на бойното поле.
В търсене на съдружник
Ханс декор СектMusvage (CC BY-SA 4.0)
И за двете страни пътят към Рапало стартира незабавно след края на Първата международна война. Въпреки че нямат публични дипломатически връзки, те въпреки всичко вършат дребни стъпки за определяне на икономическо и политическо взаимоотношение.
„Прекъсването на Версайския диктат може да бъде реализирано единствено посредством непосредствен контакт със мощна Русия“, главнокомандващият на райхсвера военачалник Ханс декор Сект. „Дали ни харесва комунистическа Русия или не, няма никакво значение. На нас ни е нужна мощна Русия с необятни граници – на наша страна… За Германия е значимо да смъкна оковите на Антантата посредством руска Русия“, добавя генералът.
Москва, на собствен ред, търси допирни точки с Берлин, с цел да излезе от интернационалната изолираност и да провокира пробойна в единния западен антисъветски фронт.
Дипломатическа задънена улица
Чичерин напуща хотел „Империал“ в Генуа през 1922Свободни източници
Историческият контракт е подписан по време на интернационална конференция в Генуа, където англичаните и французите канят представители на болшевишкото държавно управление. Официалната задача на форума, в който вземат участие съвсем тридесет страни, е оповестена като „окончателно възобновяване на европейския мир“.
Изпълнена с очаквания, руската делегация, водена от националния комисар на външните работи Георгий Чичерин, отпътува за Северна Италия напролет на 1922 година. Само че, с цел да се върне руска Русия в фамилията на европейските нации, са ѝ сложени редица условия: да изплати всички задължения на царското и краткотрайното държавни управления, да компенсира някогашните задгранични притежатели за национализираната им благосъстоятелност, да отвори страната за задграничен капитал и да спре революционната агитация в света.
Съветската делегация на собствен ред декларира, че е подготвена да прегледа въпросите за обезщетенията, само че едвам откакто Антантата изцяло компенсира многомилионните вреди, породени на страната по време на интервенцията. Тъй като британците и французите не са подготвени на такава стъпка, договарянията стигнат до задънена улица.
Тогава руснаците вземат решение да се договорят с германците. А те пък по това време също схващат, че тази конференция няма да донесе никакво облекчение на тежкото им икономическо състояние.
Всичко да стартира от нулата
Валтер Ратенау в Генуа – април 1922A. & E. Frankl/Ullstein bild/Getty Images
На петия ден от конференцията в Генуа руската страна предлага на немската делегация, оглавява от външния министър на Ваймарската република Валтер Ратенау, да отворят нова страница в двустранните връзки, неотложно да възстановят дипломатическите връзки и да се откажат от възмездяването на финансовите загуби, нанесени от Първата международна война и революцията. Германците би трябвало да признаят национализацията на тяхна частна благосъстоятелност в Русия, а руснаците – да се откажат от приемането на военни репарации.
Цяла нощ немската делегация разисква руските оферти. Ваймарската република е изправена пред опцията да подписа първия пълноправен контракт след унищожителния от Версай и то с най-важната страна в Източна Европа. В същото време германците се опасяват от остра реакция на британците и французите.
След „пижаменото съвещание“, както на Запад става известна тази нощ, Ратенау взема решение да подписа съглашение с болшевиките, което и става на 16 април в градчето Рапало край Генуа. Наред с други неща, страните се договарят за дълготрайно икономическо съдействие, а също по този начин импровизирано показват подготвеност да открият връзки във военната сфера, като заобикалят рестриктивните мерки, наложени от съдружниците.
„Договорът от Рапало от 1922 година беше резултат на дълга и комплицирана битка за правото на без значение и настрана икономическо съдействие сред Русия и Германия отвън рамките на наложителния интернационален буржоазен фронт, който представляваше един тип капан за Русия“, написа Георгий Чичерин в публикацията „Пет години алена дипломация“.
Шок
Руски делегати на репарационната конференция сред Германия и Съветския съюз в ГенуаTopical Press Agency/Getty Images
Руско-германския контракт има резултат на взривила се бомба. Антанта мигновено губи един от най-важните лостове за напън върху Съветска Русия. „Това ще раздруса света! Това е най-силният удар по конференцията“, американският дипломат в Италия Ричард Чайлд, който участва в Генауа в качеството на наблюдаващ.
Англичаните и французите незабавно подлагат на мощен напън Ратенау и упорстват съглашението да бъде разтрогнато. Депресиран, той даже отива с такова предложение при Чичерин, само че получава отговор, че това към този момент не е допустимо.
Сред европейските дипломати се чуват апели конференцията неотложно да бъде прекъсната, само че концепцията е изоставена с огромна принуда. Така или другояче се постанова по някакъв метод да се договаря с колоса на Изток.
И в Москва, и в Берлин остават прекомерно удовлетворени от контракта, трансформирал се в първата значима стъпка в дълготрайното съдействие сред двете страни. Наред със стремителното повишаване на комерсиалния продан е открито и съдействие във военната област. Скоро в Съветския съюз е открит цех на Junkers, стартират да работят авиационната и танковата школа на райхсвера. След идването на власт на нацистите в Германия през 1933 година всички сходни взаимни планове неотложно са прекъснати по самодейност на руската страна.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ