Базиликата в Южния парк ще бъде спасена
След като още напролет се заприказва за спасяването на късноантичния пантеон в Южния парк, където преди години бяха открити три саркофага, в този момент кметът Йорданка Фандъкова подписа контракт за неговата реституция. Идеята за плана, наименуван „ Базилика в парка “ е той да се трансформира в туристическа аткрактция.
Стойността за неговата реализация е 990 хиляди лв.. По-голямата част от тях - 430 хиляди лева, ще бъдат обезпечени безплатно по европейската стратегия за трансгранично съдействие Интеррег – ИПП България – Сърбия, а останалите 560 хиляди лева ще дойдат от бюджета на Столична община.
В договора за реставрацията се планува осъществяването на ремонтни действия, както и консервация, реституция, експониране и социализация на археологическите остатъци от късноантичния пантеон, оповестяват от столичното кметство. Той който се намира на улица „ Димитър Хаджикоцев “ 110 в квартал "Лозенец ".
Проучванията на обекта са осъществени през 2001-а, само че и до през днешния ден тази скъпа археологическа находка не беше налична за гости.
Още в през април заместител кметът, който дава отговор за културата в общината - доц.Тодор Чобанов разгласи, че с цел да се спре разрушението на античния пантеон са обезпечени 500 хиляди лева по европрограма "Трансгранично съдействие ". Но тези пари стигаха единствено за консервацията и реституция на гробницата и създаване на заслон, който да обезпечи запазването на историческото завещание.
За да може то да се трансформира в туристическа атракция, цялостния план планува построяването на алеи и паркова среда към обекта, която да го свърже със самия Южен парк.
Одобреният към този момент капиталов план включва още създаване на подземна електро и ВиК инфраструктура, информативен център, нова алейна мрежа за обезпечаване на достъп на посетителите до експонираните обекти, алейно осветяване, места за отдих и детски ъгъл, както и озеленяване.
Очаква се той да бъде осъществен до две години.
Тук е моментът да кажем, че късноантичният пантеон е датиран от IV- V век сл.Хр. Открит е през 1953-а, само че е изследван през 2001-а от археолога Константин Шалганов от Музея за история на София. Състои се от гробна камера с три каменни саркофага. В тях е било заровено знатно семейство – мъж и жена на към 45 и 65 години и две деца, живеело през римския интервал на Сердика. В гробовете са били положени скъпи блага, които евентуално са били разграбени още в древността. Археолозите откриват 169 монети, златен коланен накрайник и красива стъклена чаша, вид vasdiatretum.
Мавзолеят е включвал и представителна зала за погребални ритуали. Под него са открити и следи от античен тракийски паметен храм. Мястото му не е инцидентно, тъй като под представителната зала за ритуали, свързани с възпоменанията за заровените в саркофазите, са открити следи от по-старо паметно място с ями, градено 800 години по-рано - през IV в. Преди Христа. То се свързва с осъществяването на орфически мистерии от тракийските племена трери и тилатеи.
Един от археолозите, които са взели участие в разкопките на базиликата - основен помощник доктор Марио Иванов от Археологическия институт на Българската Академия на науките по това време изясни, че проучватели на обекта са били Методи Даскалов и Снежана Горянова. Базиликата е открита инцидентно при строителството на постройка и беше унищожена забележителна част от нея, сподели тогава Иванов.
Стойността за неговата реализация е 990 хиляди лв.. По-голямата част от тях - 430 хиляди лева, ще бъдат обезпечени безплатно по европейската стратегия за трансгранично съдействие Интеррег – ИПП България – Сърбия, а останалите 560 хиляди лева ще дойдат от бюджета на Столична община.
В договора за реставрацията се планува осъществяването на ремонтни действия, както и консервация, реституция, експониране и социализация на археологическите остатъци от късноантичния пантеон, оповестяват от столичното кметство. Той който се намира на улица „ Димитър Хаджикоцев “ 110 в квартал "Лозенец ".
Проучванията на обекта са осъществени през 2001-а, само че и до през днешния ден тази скъпа археологическа находка не беше налична за гости.
Още в през април заместител кметът, който дава отговор за културата в общината - доц.Тодор Чобанов разгласи, че с цел да се спре разрушението на античния пантеон са обезпечени 500 хиляди лева по европрограма "Трансгранично съдействие ". Но тези пари стигаха единствено за консервацията и реституция на гробницата и създаване на заслон, който да обезпечи запазването на историческото завещание.
За да може то да се трансформира в туристическа атракция, цялостния план планува построяването на алеи и паркова среда към обекта, която да го свърже със самия Южен парк.
Одобреният към този момент капиталов план включва още създаване на подземна електро и ВиК инфраструктура, информативен център, нова алейна мрежа за обезпечаване на достъп на посетителите до експонираните обекти, алейно осветяване, места за отдих и детски ъгъл, както и озеленяване.
Очаква се той да бъде осъществен до две години.
Тук е моментът да кажем, че късноантичният пантеон е датиран от IV- V век сл.Хр. Открит е през 1953-а, само че е изследван през 2001-а от археолога Константин Шалганов от Музея за история на София. Състои се от гробна камера с три каменни саркофага. В тях е било заровено знатно семейство – мъж и жена на към 45 и 65 години и две деца, живеело през римския интервал на Сердика. В гробовете са били положени скъпи блага, които евентуално са били разграбени още в древността. Археолозите откриват 169 монети, златен коланен накрайник и красива стъклена чаша, вид vasdiatretum.
Мавзолеят е включвал и представителна зала за погребални ритуали. Под него са открити и следи от античен тракийски паметен храм. Мястото му не е инцидентно, тъй като под представителната зала за ритуали, свързани с възпоменанията за заровените в саркофазите, са открити следи от по-старо паметно място с ями, градено 800 години по-рано - през IV в. Преди Христа. То се свързва с осъществяването на орфически мистерии от тракийските племена трери и тилатеи.
Един от археолозите, които са взели участие в разкопките на базиликата - основен помощник доктор Марио Иванов от Археологическия институт на Българската Академия на науките по това време изясни, че проучватели на обекта са били Методи Даскалов и Снежана Горянова. Базиликата е открита инцидентно при строителството на постройка и беше унищожена забележителна част от нея, сподели тогава Иванов.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ