Родителите са против новия план за финансиране на училищата
След години на преразглеждане на модела на обучение, на от ден на ден условия към учениците, на вцепеняващ спад на равнището на самите учители, индиферентност към специалността и великански отлив на интерес на учениците към ученето, МОН предожи нещо ново.
Според новите показа на ведомството по-успешните учебни заведения ще получават повече дотации поради качество, а не поради количество – концепция, която от години е застъпена с делегираните бюджети.
На " отраслов съвет " в МОН беше взето решение за нова методика за оценяване на триумфа на учебните заведения. Напредъкът на учениците ще се следи като главен аршин по отношение на израстването им от начално към гимназиално обучение. Така един възпитаник със междинни резултати, който е получил развиване до отлични индикатори, ще донесе повече пари на своето учебно заведение и учители, които са работили с него. Така ще се наблюдава процеса на работа със слабите възпитаници, които са преодолели рецесията и са развили капацитета си благодарение на учителите и учебното заведение си.
Дотук добре, само че до каква степен това е постижимо? И какво вършим със мощните възпитаници? Какъв спомагателен запас ще се вкара за тяхното насърчаване? Обикновено, триумфите на учениците в горната рубрика на класацията си приписват самите учебни заведения. Ако вземете класациите от матурите след 7-и клас, да вземем за пример, ще си кажете, че ето – тези 10 учебни заведения приготвят най-добре учениците си, тъй като техните ученици са се показали най-добре на матурите.
Но от десетилетия и родители, и учители знаем, че това не е по този начин.
Успехите на учениците в горната част на класацията са артикул на спомагателните занимания, т.е. частните уроци и убежденията на родителите, че това е единственият метод да се прескочи дупката от доста материал и малко часове за асимилиране на материала. Но тези неща по никакъв метод не се отразяват в статистиката.
А по замисъла на новите правила на МОН, учебните заведения ще получават повече запас от страната, а учениците ще бъдат проследявани по отношение на оценките си по матурите в 4, 7, 10 и 12 клас, само че още веднъж може да се следи придвижване главно при слабите и междинни възпитаници, в случай че изобщо парите за учебните заведения стимулират учениците за напредък.
" В момента измерваме учебните заведения единствено по резултатите от изпитите. Новата методика отново ще е по-добре от сегашната, тъй като тя ще регистрира доста други фактори. Дори частните уроци ще се регистрират, защото те са в мощна корелация с просветителния и обществения статус на родителите ", изяснява Асен Александров, шеф на 51 учебно заведение в София. В тази връзка той предлага всяка година да усилваме броя на входните данни, които регистрира методиката, т.е. да се усилват изпитите с претекста, че на всички места по света учениците имат повече изпити от България и по повече предмети.
Тук идват терзанията на родителите: ще би трябвало ли децата да вървят на частни уроци по всички предмети?
" Не, тогава няма да има потребност учениците да вървят на никакви частни уроци, а да се научат да мислят, тъй като, в случай че не се смени модела, образованието ни ще продължава да е зубраческо ", счита Александров.
Идеята, първите матури след 7 клас по тази методика с въпроси от всички предмети, беше да бъдат в края на образователната 2022/23, само че към момента няма изявено желание това да се случи от сегашния учебен министър проф. Николай Денков.
Какво мислят родителите
„ Това съгласно мен е ужасна концепция, която ще изкопае още по-голяма дупка сред елитните и елементарните учебни заведения. Кой ще вземе деца с проблематично развиване, по какъв начин оценките ще са действителни като от тях ще зависи учебното заведение? “, пита Капка Тодорова.
„ Това е надълбоко порочна концепция. Ето два аспекта: Учителите масирано ще пишат високи оценки за нулеви или посредствени познания, с цел да се доберат до по-високо финансиране за учебното заведение. А там, където не го вършат, така и така неблагодетелствани учебни заведения – от дребни градове, крайни квартали и провинцията, ще се хлъзнат все по-надолу в беднотия, като в циничен кръг “, счита Антоанет Колева.
„ МОН ще вкарва нова система за оценяване на напредъка на учениците по пътя на образованието, което те не са избрали, което не им е потребно и, което не могат да приспособяват към самостоятелните си потребности “, споделя в обществените мрежи Явор Ганчев, татко на гимназистка.
Според него, каквото и да се разяснява:
" Основният проблем е, че страната е монополен снабдител на просветителната услуга ".
И няма да има смяна, до момента в който не се откаже от тази своя несвойствена функционалност без свободен пазар на просветителни услуги ". Ганчев показва, че от страната се желае да обезпечи 4-те съществени стълба в образованието:
Available – налична - да няма спънки за включванеAccessible – налична – безвъзмездна услугаAcceptable - допустима за светогледа на учещияAdaptible - адаптивна по отношение на потребностите на учещия
Лекарството, съгласно Ганчев, е децентрализация, автономност на учебните заведения и демократизация - власт за родителите да ръководят образованието на децата си. А не повече от същото, само че с специалисти от Световната банка, от които се чакат по-смислени резултати.
Какво мислят учителите, вижте на другата страница...
Според новите показа на ведомството по-успешните учебни заведения ще получават повече дотации поради качество, а не поради количество – концепция, която от години е застъпена с делегираните бюджети.
На " отраслов съвет " в МОН беше взето решение за нова методика за оценяване на триумфа на учебните заведения. Напредъкът на учениците ще се следи като главен аршин по отношение на израстването им от начално към гимназиално обучение. Така един възпитаник със междинни резултати, който е получил развиване до отлични индикатори, ще донесе повече пари на своето учебно заведение и учители, които са работили с него. Така ще се наблюдава процеса на работа със слабите възпитаници, които са преодолели рецесията и са развили капацитета си благодарение на учителите и учебното заведение си.
Дотук добре, само че до каква степен това е постижимо? И какво вършим със мощните възпитаници? Какъв спомагателен запас ще се вкара за тяхното насърчаване? Обикновено, триумфите на учениците в горната рубрика на класацията си приписват самите учебни заведения. Ако вземете класациите от матурите след 7-и клас, да вземем за пример, ще си кажете, че ето – тези 10 учебни заведения приготвят най-добре учениците си, тъй като техните ученици са се показали най-добре на матурите.
Но от десетилетия и родители, и учители знаем, че това не е по този начин.
Успехите на учениците в горната част на класацията са артикул на спомагателните занимания, т.е. частните уроци и убежденията на родителите, че това е единственият метод да се прескочи дупката от доста материал и малко часове за асимилиране на материала. Но тези неща по никакъв метод не се отразяват в статистиката.
А по замисъла на новите правила на МОН, учебните заведения ще получават повече запас от страната, а учениците ще бъдат проследявани по отношение на оценките си по матурите в 4, 7, 10 и 12 клас, само че още веднъж може да се следи придвижване главно при слабите и междинни възпитаници, в случай че изобщо парите за учебните заведения стимулират учениците за напредък.
" В момента измерваме учебните заведения единствено по резултатите от изпитите. Новата методика отново ще е по-добре от сегашната, тъй като тя ще регистрира доста други фактори. Дори частните уроци ще се регистрират, защото те са в мощна корелация с просветителния и обществения статус на родителите ", изяснява Асен Александров, шеф на 51 учебно заведение в София. В тази връзка той предлага всяка година да усилваме броя на входните данни, които регистрира методиката, т.е. да се усилват изпитите с претекста, че на всички места по света учениците имат повече изпити от България и по повече предмети.
Тук идват терзанията на родителите: ще би трябвало ли децата да вървят на частни уроци по всички предмети?
" Не, тогава няма да има потребност учениците да вървят на никакви частни уроци, а да се научат да мислят, тъй като, в случай че не се смени модела, образованието ни ще продължава да е зубраческо ", счита Александров.
Идеята, първите матури след 7 клас по тази методика с въпроси от всички предмети, беше да бъдат в края на образователната 2022/23, само че към момента няма изявено желание това да се случи от сегашния учебен министър проф. Николай Денков.
Какво мислят родителите
„ Това съгласно мен е ужасна концепция, която ще изкопае още по-голяма дупка сред елитните и елементарните учебни заведения. Кой ще вземе деца с проблематично развиване, по какъв начин оценките ще са действителни като от тях ще зависи учебното заведение? “, пита Капка Тодорова.
„ Това е надълбоко порочна концепция. Ето два аспекта: Учителите масирано ще пишат високи оценки за нулеви или посредствени познания, с цел да се доберат до по-високо финансиране за учебното заведение. А там, където не го вършат, така и така неблагодетелствани учебни заведения – от дребни градове, крайни квартали и провинцията, ще се хлъзнат все по-надолу в беднотия, като в циничен кръг “, счита Антоанет Колева.
„ МОН ще вкарва нова система за оценяване на напредъка на учениците по пътя на образованието, което те не са избрали, което не им е потребно и, което не могат да приспособяват към самостоятелните си потребности “, споделя в обществените мрежи Явор Ганчев, татко на гимназистка.
Според него, каквото и да се разяснява:
" Основният проблем е, че страната е монополен снабдител на просветителната услуга ".
И няма да има смяна, до момента в който не се откаже от тази своя несвойствена функционалност без свободен пазар на просветителни услуги ". Ганчев показва, че от страната се желае да обезпечи 4-те съществени стълба в образованието:
Available – налична - да няма спънки за включванеAccessible – налична – безвъзмездна услугаAcceptable - допустима за светогледа на учещияAdaptible - адаптивна по отношение на потребностите на учещия
Лекарството, съгласно Ганчев, е децентрализация, автономност на учебните заведения и демократизация - власт за родителите да ръководят образованието на децата си. А не повече от същото, само че с специалисти от Световната банка, от които се чакат по-смислени резултати.
Какво мислят учителите, вижте на другата страница...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ