Чичо на Бербатов говори с Бог в Брюксел
След 20-годишна работа в Благоевград, отец Стоян Бербатов отпътува за Брюксел. „ Всички тамошни паркове с прелестните им езера и красиви поляни не могат да заместят прелестната българска природа “, споделя той. Мести се в белгийската столица дружно със брачната половинка си преди две години и половина, откакто тя получава опция за работа на непрекъснат контракт в европейските институции. Не характеризира заминаването си обаче като „ овакантяване на България “. Според източник на Lupa.bg отец Стоян е чичо на футболната легенда Димитър Бербатов.
Ето какво описа свещеникът за рубриката БГ Свят на Българска телеграфна агенция:
- Как взехте решението на напуснете България?
- Преди да се преместя да пребивавам в Белгия, повече от 20 години бях духовник в Благоевград. Служех в една прелестна енория в квартала, в който пребивавам, а също по този начин се грижех за още две селски църкви. За Брюксел отпътувах преди две години и половина, откакто брачната половинка ми получи опция за работа на непрекъснат контракт в европейските институции. Решихме да се преместим да живеем в Брюксел.
Както нормално се споделя в такива случаи - приехме го като предизвикателство, като една от Бога предоставена опция да изпитаме себе си в една друга действителност. Не изцяло непозната, само че въпреки всичко друга. Но във всеки случай не бих се съгласил това да се характеризира като „ овакантяване на България “. Най-малкото, чисто официално, брачната половинка ми работи за българската страна, а аз не преставам да бъда чиновник на Българската Православна Църква.
- Бихте ли се върнали още веднъж в родината? Какво от нея Ви липсва?
- Знам отговора на първия въпрос, само че към този момент ще го запазя за себе си. Само ще споделя, че надалеч от бащиния дом човек схваща смисъла на една антична християнска поговорка – „ за нас, християните, всяка Родина е чужбина и всяка чужбина – Родина “. Понятията татковина и родолюбие имат бездънен екзистенциален смисъл и в случай че човек е съумял да осъзнае и преживее това, то на всички места по света той може да обича и да бъде обичан.
Много неща ми липсват, естествено най-много околните, приятелите, енорията. В подтекста на християнската религия обаче това не би трябвало да е липса, а по-скоро подарък от Бога, дарът да имаш опция да срещаш от ден на ден и повече хора, на които с наслада да отдадеш още и още внимание и обич.
Защото Бог е на всички места и Бог е Любов. Това, обаче, което в действителност ми липсва, е насладата и страстта от до момента с естествените дадености на България. Всички брюкселски паркове с прелестните им езера и красиви поляни не могат да заместят прелестната българска природа. Мнозина от нас по сложния метод разбираме какво благосъстояние е нашата природа.
- Поддържате ли близка връзка и другарски връзки с българската общественост?
- Да, несъмнено, че се стремя да сътворявам нови запознанства и контакти, какво по-естествено от това може да се случи на един българин в странство. Чували сме странни митове за нехомогенността на българските общности зад граница, за егоизма на българина, че е вълк единак и т. н. Моят непретенциозен опит споделя, че за Брюксел и за северната провинция Лимбург, където послужвам, това не важи.
Нещо повече – към този момент имам другари и измежду българските турци в Брюксел, с които веднъж седмично играем волейбол. За страдание, това по никакъв начин не ми оказва помощ в усвояването на френския, по тази причина се пробвам да се ориентирам по-активно и към франкофонска другарска среда.
- В Люксембург през 2021 година сте отслужили пасхалното свещенодействие на Възкресение Христово на роден език и малко по-късно организирате нова църковна задача „ Свети Евтимий, Патриарх Търновски “ в гр. Хаселт в северната белгийска провинция Лимбург. Разкажете ни повече за нея.
- Да, няколко пъти в годината послужвам и в Люксембург, създадохме добра традиция да служим и на Пасха там. Църковната задача в провинция Лимбург съществува към този момент една година. Ще кажа това, което споделих след първата Литургия. След като се открих да пребивавам в Белгия, най-естественото нещо беше да намеря метод да продължа свещеническото си служение. Разбрах, че с изключение на в Брюксел, където има българска черква, множеството българи в Белгия живеят във Фландрия.
Чрез наши познати се свързахме с членовете на фолклорната група „ Ритми “ в гр. Хаселт, обсъдихме дружно концепцията за новата църковна българска задача и след полученото от митрополит Антоний благословение започнахме да реализираме това родолюбиво дело.
Два пъти в месеца се събираме в една красива католическа черква в близкото до Хаселт, градче Зонховен, с цел да служим Литургия. Идват и българи от близки градове в Германия и Холандия.
- Преди към година сте защитили във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “ докторска дисертация на тематика „ Проблемът за човешките права и рецепцията му в православното богословие на XX век “. Кое предизвика интереса Ви в тази посока?
- Още като възпитаник, по времето на комунизма, се интересувах интензивно от тематиката за безчовечността на тоталитарните режими. Знаем, че правата на индивида и свободата на личността бяха жестоко погазвани по това време и от този момент в мен е останал горчив спомен, може би това беше една от аргументите да се захвана с тази тематика.
По отношение на моята дисертация най-важният извод, който бих направил в този подтекст, е разбирането, че християнското обучение за свободата, достолепието и отговорността на индивида е източникът и вдъхновението на всички модерни теории за „ право “ и „ права “. За страдание, най-новите трендове в интерпретацията на правата на индивида преглеждат самия човек не като една цялостна и приключена персона, а като общ брой от фрагментирани негови качества и положения, всяко от които има съображение да претендира за някакви „ права “.
Това е и повода за толкоз доста операции с казуса за правата на индивида. За жал, през днешния ден от ден на ден назрява нуждата да се противопоставяме на идеологизирането на правата на индивида. Има съображение да се приказва даже и за превръщането им във феномен от тоталитарен вид.
- Смятате ли, че човешките права се пазят по един и същи метод в Белгия и в България?
- Тъй като към момента имам проблем с езиковата преграда, не бих се осмелил да дам оценка за обстановката в Белгия. Но интуицията ми подсказва, че най-важните, или по-скоро най-популярните, така наречен естествени права на индивида – правото на живот, независимост на словото, правото на самоопределяне и отбрана от дискриминация – в България са обезпечени не по-зле в сравнение с в Белгия. Смятам, че обособени медийни спекулации основават усещане за „ доста неприятно положение на правата на индивида в България “.
В началото на тази година се включвате в благотворителна акция в гр. Зонховен. Заедно с наши сънародници миете коли с благотворителна цел – в поддръжка на дом за хора с увреждания. Колко българи се включиха, по какъв начин успяхте да помогнете?
Това е една истинска самодейност, която събира представители на локалните християнски общности в името на една благородна цел. Организацията е съвършена, както може да се чака, разпределяме се на екипи, на момента се преквалифицираме в сръчни служащи в автомивка и се захващаме на работа.
Извива се дълга опашка от коли, локалните хора знаят за акцията и с наслада се включват в нея. От българска страна бяхме четирима доброволци, измихме най-вече коли и получихме доста положителни мнения за представянето си.
- Кое е това, което повече събира, в сравнение с разделя българите по света?
- Хората са едни и същи, без значение къде се намират. Ако имаме кротичък дух и сърце, изпълнено с обич, какво друго можем да вършим, с изключение на да събираме към себе си сродни души. Духът на омразата и лъжата вършат противното. Всеки самичък прави своя избор по какъв начин да живее.
Хубаво е да се запитаме дали животът в чужбина наложително трансформира българина и дали тази смяна постоянно е в посока към положително. Вярвам, че това доминира. Да ни дава Господ мощ и мъдрост и от неприятни да ставаме по-добри. Едно положително благопожелание за Новата година.
Ето какво описа свещеникът за рубриката БГ Свят на Българска телеграфна агенция:
- Как взехте решението на напуснете България?
- Преди да се преместя да пребивавам в Белгия, повече от 20 години бях духовник в Благоевград. Служех в една прелестна енория в квартала, в който пребивавам, а също по този начин се грижех за още две селски църкви. За Брюксел отпътувах преди две години и половина, откакто брачната половинка ми получи опция за работа на непрекъснат контракт в европейските институции. Решихме да се преместим да живеем в Брюксел.
Както нормално се споделя в такива случаи - приехме го като предизвикателство, като една от Бога предоставена опция да изпитаме себе си в една друга действителност. Не изцяло непозната, само че въпреки всичко друга. Но във всеки случай не бих се съгласил това да се характеризира като „ овакантяване на България “. Най-малкото, чисто официално, брачната половинка ми работи за българската страна, а аз не преставам да бъда чиновник на Българската Православна Църква.
- Бихте ли се върнали още веднъж в родината? Какво от нея Ви липсва?
- Знам отговора на първия въпрос, само че към този момент ще го запазя за себе си. Само ще споделя, че надалеч от бащиния дом човек схваща смисъла на една антична християнска поговорка – „ за нас, християните, всяка Родина е чужбина и всяка чужбина – Родина “. Понятията татковина и родолюбие имат бездънен екзистенциален смисъл и в случай че човек е съумял да осъзнае и преживее това, то на всички места по света той може да обича и да бъде обичан.
Много неща ми липсват, естествено най-много околните, приятелите, енорията. В подтекста на християнската религия обаче това не би трябвало да е липса, а по-скоро подарък от Бога, дарът да имаш опция да срещаш от ден на ден и повече хора, на които с наслада да отдадеш още и още внимание и обич.
Защото Бог е на всички места и Бог е Любов. Това, обаче, което в действителност ми липсва, е насладата и страстта от до момента с естествените дадености на България. Всички брюкселски паркове с прелестните им езера и красиви поляни не могат да заместят прелестната българска природа. Мнозина от нас по сложния метод разбираме какво благосъстояние е нашата природа.
- Поддържате ли близка връзка и другарски връзки с българската общественост?
- Да, несъмнено, че се стремя да сътворявам нови запознанства и контакти, какво по-естествено от това може да се случи на един българин в странство. Чували сме странни митове за нехомогенността на българските общности зад граница, за егоизма на българина, че е вълк единак и т. н. Моят непретенциозен опит споделя, че за Брюксел и за северната провинция Лимбург, където послужвам, това не важи.
Нещо повече – към този момент имам другари и измежду българските турци в Брюксел, с които веднъж седмично играем волейбол. За страдание, това по никакъв начин не ми оказва помощ в усвояването на френския, по тази причина се пробвам да се ориентирам по-активно и към франкофонска другарска среда.
- В Люксембург през 2021 година сте отслужили пасхалното свещенодействие на Възкресение Христово на роден език и малко по-късно организирате нова църковна задача „ Свети Евтимий, Патриарх Търновски “ в гр. Хаселт в северната белгийска провинция Лимбург. Разкажете ни повече за нея.
- Да, няколко пъти в годината послужвам и в Люксембург, създадохме добра традиция да служим и на Пасха там. Църковната задача в провинция Лимбург съществува към този момент една година. Ще кажа това, което споделих след първата Литургия. След като се открих да пребивавам в Белгия, най-естественото нещо беше да намеря метод да продължа свещеническото си служение. Разбрах, че с изключение на в Брюксел, където има българска черква, множеството българи в Белгия живеят във Фландрия.
Чрез наши познати се свързахме с членовете на фолклорната група „ Ритми “ в гр. Хаселт, обсъдихме дружно концепцията за новата църковна българска задача и след полученото от митрополит Антоний благословение започнахме да реализираме това родолюбиво дело.
Два пъти в месеца се събираме в една красива католическа черква в близкото до Хаселт, градче Зонховен, с цел да служим Литургия. Идват и българи от близки градове в Германия и Холандия.
- Преди към година сте защитили във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “ докторска дисертация на тематика „ Проблемът за човешките права и рецепцията му в православното богословие на XX век “. Кое предизвика интереса Ви в тази посока?
- Още като възпитаник, по времето на комунизма, се интересувах интензивно от тематиката за безчовечността на тоталитарните режими. Знаем, че правата на индивида и свободата на личността бяха жестоко погазвани по това време и от този момент в мен е останал горчив спомен, може би това беше една от аргументите да се захвана с тази тематика.
По отношение на моята дисертация най-важният извод, който бих направил в този подтекст, е разбирането, че християнското обучение за свободата, достолепието и отговорността на индивида е източникът и вдъхновението на всички модерни теории за „ право “ и „ права “. За страдание, най-новите трендове в интерпретацията на правата на индивида преглеждат самия човек не като една цялостна и приключена персона, а като общ брой от фрагментирани негови качества и положения, всяко от които има съображение да претендира за някакви „ права “.
Това е и повода за толкоз доста операции с казуса за правата на индивида. За жал, през днешния ден от ден на ден назрява нуждата да се противопоставяме на идеологизирането на правата на индивида. Има съображение да се приказва даже и за превръщането им във феномен от тоталитарен вид.
- Смятате ли, че човешките права се пазят по един и същи метод в Белгия и в България?
- Тъй като към момента имам проблем с езиковата преграда, не бих се осмелил да дам оценка за обстановката в Белгия. Но интуицията ми подсказва, че най-важните, или по-скоро най-популярните, така наречен естествени права на индивида – правото на живот, независимост на словото, правото на самоопределяне и отбрана от дискриминация – в България са обезпечени не по-зле в сравнение с в Белгия. Смятам, че обособени медийни спекулации основават усещане за „ доста неприятно положение на правата на индивида в България “.
В началото на тази година се включвате в благотворителна акция в гр. Зонховен. Заедно с наши сънародници миете коли с благотворителна цел – в поддръжка на дом за хора с увреждания. Колко българи се включиха, по какъв начин успяхте да помогнете?
Това е една истинска самодейност, която събира представители на локалните християнски общности в името на една благородна цел. Организацията е съвършена, както може да се чака, разпределяме се на екипи, на момента се преквалифицираме в сръчни служащи в автомивка и се захващаме на работа.
Извива се дълга опашка от коли, локалните хора знаят за акцията и с наслада се включват в нея. От българска страна бяхме четирима доброволци, измихме най-вече коли и получихме доста положителни мнения за представянето си.
- Кое е това, което повече събира, в сравнение с разделя българите по света?
- Хората са едни и същи, без значение къде се намират. Ако имаме кротичък дух и сърце, изпълнено с обич, какво друго можем да вършим, с изключение на да събираме към себе си сродни души. Духът на омразата и лъжата вършат противното. Всеки самичък прави своя избор по какъв начин да живее.
Хубаво е да се запитаме дали животът в чужбина наложително трансформира българина и дали тази смяна постоянно е в посока към положително. Вярвам, че това доминира. Да ни дава Господ мощ и мъдрост и от неприятни да ставаме по-добри. Едно положително благопожелание за Новата година.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ