Славата си на романтично кътче Балчик дължи най-вече на двореца

Славата си на сантиментално кътче Балчик дължи най-много на двореца на румънската кралица Мария де Единбург. Културният център е най-популярната и впечатляваща туристическа забележителност в града. Бившата лятна резиденция на Мария съставлява величествен комплекс от архитектурни и исторически монументи и паркови детайли.

Парковият комплекс е построен по време на румънската окупация, когато градът се трансформира в курорт, желан от румънската аристокрация. През 1924 година Мария се влюбва в това кътче земя сред балчишките скали и морето. При първото й посещаване тук към този момент са построили своите вили някои известни румънски фамилиии хора на изкуството (скулпторът Фредерик Щорк, архитектът проф. Смъръндеску, княз Сатмаре) и градчето се оформя като обичана дестинация на румънската интелигенция. „ Цял живот съм мечтала за такова място, представяйки си, че то може да бъде намерено единствено в Италия, а ето го тук в Балчик ”, написа тя.Балчик е и най-южната точка на новите румънски територии и кралица Мария взема решение, че мястото е стратегическо за създаване на кралска резиденция. Тя купува първия крайбрежен терен от неговия притежател – букурещкия банкер Жан Крисовелони – и възнамерява да построи един „ артистичен каприз ”, основан съгласно нейния личен жанр и усет. Проектът за комплекса е предоставен на известнитеиталиански архитекти Америго и Августино, а градежът продължава повече от десетилетие, като приключва през 1936 година Първата издигната постройка е резиденцията на кралица Мария. Дворецът е незабравим със своята архитектура, в която хармонично се преплитат разнообразни религиозни въздействия и стилове – християнска, мюсюлманска и ориенталска линия, детайли от обичайна българска къща и византийската базилика, готически и мавритански елементи. Идеята за тази симбиоза идва от самата Мария, повлияна от бахайската религия, съгласно която религиите, половете и расите са равнопоставени, а  християнството и ислямът са поредни откровения на истинния Бог.

Изискването на Мария било целият комплекс да се впише естествено в хълма и в подтекста на града. Старите мелници са реставрирани, а колелата им са превърнати в декоративни елементи. Новите постройки следват стила на заварените, като са вдигнати от балчишки камък и покрити с турски керемиди. Така е непокътнат живописният контрастност на белите скали и алените покриви, присъщ за града. Изградени са византийски православен параклис, римско–арабска къпалня–павилион, здания, обрамчени с колонади, и вътрешни дворове в мавритански жанр. Типично българската къща с чардак е допълнена с минаре. Множеството чешми са покрити с изящни мраморни медальони с митологични персонажи, построени са многочислени каменни стълби, стоманени врати, лабиринти от плитки канали и водни огледала.

 Комплексът представлявал един дребен град, разграничен на две елементи: в западната се намират всички жилищни и административни постройки. От воденицата стръмна пътека водела към жилищата за придворните и личния състав, които били обзаведени с усет, не по-лошо от покоите на самата кралица. Отвъд тях били гаражите за колите и казармените пространства за войсковата част, която охранявала двореца.  До постройката, издигната за жилище на дворцовия шеф, били киното, пощата, телеграфът и винарната.  Няколко вили подслонявали гостите, синовете и дъщерите на Мария. Вила „ Синята стрела ” е издигната през 1931 година и се издига на ръба на скалата, над морския бряг. В нея по друго време са живели принц Николай – вторият наследник на кралица Мария, и принцеса Илеана – най-малката й щерка. Сега там са ситуирани изложба и дегустационна зала за виновност. В комплекса имало и стопанска активност – до избата от стотина кошера се добивал мед, а в лозята и градините растяли защити сортове плодове.

На изток са ситуирани градините и параклисът „ Стела Марис “. Границата сред двата свята – на материята и духа, е сводестият каменен Мост на въздишките, който припомня едноименния мост във Венеция.  Според поверието, в случай че си намислите предпочитание и преминете три пъти по него  със затворени очи, то ще се сбъдне.

Eдно от най-интересните места е тъй наречените Нимфеум (Храм на водата), където кралица Мария посрещала празниците. Там звездите на нощното небе се отразяват класиво във водното огледало в центъра на храма. Триструйната чешма на северната страна на Нимфеума е съществувала тук преди градежа на Двореца и се има вяра, че е лековита, а данните сочат, че е построена през 1865 г.Над чешмата има мраморна плоча с надпис: “Пийте със здраве бистра вода от тази нова чешма, издигната с помощта на Асан Угли, наследник на Холед ага ”.

Сред най-впечатляващите местае и „ сребърният “ бунар „ Гюмюш кладенец “,скрит зад ажурна врата и защитаван от облика на Светата Дева. Старият кладенец е затворен с тежък похлупак от желязо и Мария доста обичала свежата вода от него. До административната постройка на комплекса, върху каменна колона се извисява скулптура на Св. Мартин – настойник на румънското кралско семейство.  В парка има голям брой водни басейни и каскади. В непосредствена непосредственост до терасите е завършен водопад с височина на пада 25 метра. Друг, по-малък водопад, се спуска от „ Градината на Аллах ” през пълен дувар в бездънен каменен басейн.   

 До административната постройка на комплекса, върху каменна колона се извисява скулптура на Св. Мартин – настойник на румънското кралско семейство.  В парка има голям брой водни басейни и каскади. В непосредствена непосредственост до терасите е завършен водопад с височина на пада 25 метра. Друг, по-малък водопад, се спуска от „ Градината на Аллах ” през пълен дувар в бездънен каменен басейн.

Разходката в комплекса е вълнуваща, а всяка стъпка изненадва с непредвидени лабиринти, дребни пътеки, стръмни стълби, екзотични дървета и растения, водни огледала, пластики, мистериозни фигури и кръстове. Тайнствен оазис, в който можеш да откриеш място за всяко въодушевление и да вдъхнеш аромата на рози и море. Всяка градина има свое име и друго лъчение.От параклиса „ Стела Марис “ се стига до градина с лилиуми, наречена „ Градината с кръстовидното водно огледало ”, издълбано като кръст в каменна тераса. Оттам белокаменни стълби водят до „ Гетсиманската градина “, заобиколена от цъфтящи напролет черни лалета,редки дървета и шубраци – хинап, райска ябълка, нар, смокини, холандски лалета, бегонии, кремове. Oт „ Гетсиманската градина ” през врати от ковано желязо се минава в градината „ Мави дълга “ (Синята вълна). Тя е построена по продължение на най-ниската крайбрежна тераса сред 1930 и 1933 година Каменни пътеки разчертават градината на обособени кътчета. Тук пораства магнолия, както и доста скъп образец за парка – котонеастър. Градината с водните лилии е наречена „ Английския двор ” и се пази от ледения морски вятър от солидни зидове. 

Едно от обичаните места на принцесата в двореца бил мраморният престол с панорама към морето. Според разкази на нейни доближени, тя обичала да седи там, взирайки се в морската простор. Това било мястото, на което Мария чакала своята последна обич –арабина  Али. Няма безапелационни доказателства дали двамата са били любовници или просто другари, само че е реалност, че той постоянно посещавал Мария. Двамата се разхождали дълго или се усамотявали в „ Пушалнята “, обзаведена в ориенталски жанр, където кралицата и гостите пушели наргиле.

 Дворецът е наименуван от Мария с сантименталното „ Тенха юва “ – „ Тихото гнездо “. Вилата е построена през 1925 година по първични скици на румънския художник Александру Сатмари, които са модифицирани в архитектурни чертежи от военния проектант Емил Гюнеш. В градежа вземат участие бойци под управлението на военачалник Зион, под надзора на персоналния секретар на кралица Мария – Гаетан Дениз. Сградата на двореца е асиметрична, с жестоко иззидан партерен етаж и еркерно горно равнище, изнесено към морето от предната страна и приютено в ската от задната. Къщата е обрамчена с чердаци. Кралицата толкоз упорствала приземният етаж на вилата да е във тип на италианска рустика, че наела италианския строител Агостино Фабро да надзирава каменно-зидарските работи и насърчила локални майстори „ да свършат грубата работа по този начин, както биха я свършили за себе си, с неокултурения несъзнателен усет, който прекомерно учените са изгубили ”.

 На върха на кулата, която наподобява на минаре на джамия, е инсталирана така наречен еолова арфа (по името на гръцкия господ напразно Еол). Това е куха фуниевидна тръба, в която са опънати струни и при вятър издават гальовен арфен тон. Каменни стълби водят до прага на къщата, в която били покоите на кралските особи. Интериорът подсказва артистичната отдаденост на Мария. Вратите, както и по-голямата част от дървения материал, използван за къщата,били купени от остарели крепости из Ориента. На приземния етаж били спалнята, кабинетът и стаята за отмора на Фердинанд.

 Висок свод води в столова, в миналото богато украсена с изящни медни съдове. Тук била библиотеката на Мария, с книги най-вече на британски. От нея се излиза на веранда, където на остарели котвени въжета са окачвали бакъри с цветя. Стълби слизат в градина с белокаменни колони, подарени от шурей й – сръбския крал Александър, на който е кръстена градината. 

На втория етаж е приемният салон, украсен с медни предмети и огромен бронзов гонг. Зад стъклени витрини Мария пазела порцеланови сервизи и находки, открити при разкопки на тракийски могили. Ятагани, пушки кремъклии и мозаечни пана красели стените. Тежка завесав дъното насалона криела леглото на Мария. Куполната баня на кралицата била обзаведена в ориенталски жанр, с първокласна вана в центъра, а с цел да има топла вода била построена специфична парна апаратура. До банята бил будоарътс умивалник от жълт мрамор и огромно охолно огледало. Запазени са част от достоверните предмети и обзавеждане, както и истинските икони от дворцовия параклис „ Стела Марис “. Тук ще видите нейния дрешник, огледала, фотографии и други предмети, които към момента пазят загатна за тази изключителна жена.  

Инфо: www.jenatadnes.com