Слънцето се движи по толкова предвидим начин по небето, че

Слънцето се движи по толкоз предвидим метод по небето, че може в никакъв случай да не подозирате, че връзката му със Земята се трансформира от самото начало. Всъщност междинното разстояние сред Земята и Слънцето не е статично през годините. Знаем ли дали Земята се доближава или отдалечава от слънцето? И какви сили работят върху нашата планета и нашата звезда, с цел да се случи това?

Накратко, слънцето се отдалечава от Земята с времето. Средно Земята е на около150 милиона километра от Слънцето, съгласно НАСА. Орбитата му обаче не е напълно кръгла; има леко елипсовидна или овална форма. Това значи, че дистанцията от Земята до Слънцето може да варира от към 147,1 милиона до 152,1 милиона км), споделят от НАСА.

Все отново, като цяло, дистанцията сред Земята и Слънцето постепенно се усилва с течение на времето. Това възходящо разстояние има две съществени аргументи. Едната е, че Слънцето губи маса. Другата включва същите сили, които предизвикват приливи и отливи на Земята.

Реакциите на нуклеарния синтез, които зареждат слънцето, трансформират масата в сила, следвайки известното уравнение на Айнщайн E = mc 2. Тъй като слънцето непрестанно създава сила, то също по този начин непрекъснато губи маса. Оставащия живот на слънцето – оценен на още към 5 милиарда години, съгласно НАСА, е избран от моделите за това по какъв начин звездите се развиват с времето. Те предвиждат, че Слънцето ще загуби към 0,1% от общата си маса, преди да стартира да умира, споделя Браян Ди Джорджио, астроном от Калифорнийския университет в Санта Круз.

Въпреки че 0,1% може да не звучи доста, „ това е доста маса “, съгласно Ди Джорджио. „ Това е почти същото количество маса като Юпитер. “ Юпитер от своя страна е към 318 пъти по-голям от масата на Земята, съгласно Exploratorium.

Силата на гравитационното привличане на обекта е пропорционална на това какъв брой маса има. Тъй като Слънцето губи маса, привличането му към Земята отслабва, карайки нашата планета да се отдалечава от нашата звезда с към 6 сантиметра на година, споделя Ди Джорджо. Но към момента не трябва да организираме изпращане на Слънцето.

„ Това е много нищожно, изключително спрямо естествената смяна в орбиталното разстояние на Земята, което се случва заради нейната леко елиптична орбита – към 3% “, споделя Ди Джорджо.
Точно както гравитационното привличане на Луната води до приливи и отливи на Земята, по този начин и земната гравитация притегля Слънцето. Това разтяга страната на слънцето, която е обърната към Земята, което води до „ приливна подутина “, написа Брит Шарингхаузен, доцент по физика и астрономия в колежа Белойт в Уисконсин, за страницата Ask an Astronomer на университета Корнел.

Слънцето се върти към оста си към един път на всеки 27 дни, съгласно НАСА. Тъй като това е по-бързо от към 365-те дни, нужни на Земята да приключи една орбита към Слънцето, приливната подутина, която Земята генерира върху слънцето, се намира пред Земята. Масата на издутината има гравитационно привличане, обвързвано с нея, дърпайки Земята напред по нейната орбита, отбелязва Шарингхаузен. (Подобен резултат кара луната на Земята постепенно да се отдалечава от нашата планета.)

Тези приливни сили обаче имат доста слаб резултат върху орбитата на Земята: те карат Земята да се отдалечава на към 0,0003 см от Слънцето всяка година, пресметна Ди Джорджио.
Може ли възходящото разстояние на Земята до Слънцето да повлияе на климата на Земята?

„ Когато Земята се отдалечава от слънцето, слънчевата светлина ще става по-слаба “, сподели Ди Джорджо. Като се има поради, че дистанцията на Земята до Слънцето може да нарасне с 0,2% през идващите 5 милиарда години, „ това затъмняване подхожда на 0,4% понижение на слънчевата сила, която удря земната повърхнина “, споделя той. „ Това е относително малко спрямо естествените вариации в яркостта на слънцето, които се случват заради елиптичната орбита на Земята, тъй че не е доста за безпокойствие. “

По-голямото нещо, за което би трябвало да се тревожим е, „ че до момента в който Слънцето се развива през идващите 5 милиарда години, моделите на еволюцията на звездите предвиждат, че яркостта му ще се усилва с към 6% на всеки 1 милиард години, постепенно повишавайки температурите на Земята и кипенето от океаните, “ съгласно Ди Джорджо „ Това ще направи Земята необитаема за хората доста преди слънцето вероятно да я погълне. “

Скорошна работа допуска, че орбитите на Юпитер и други планети в Слънчевата система са се трансформирали с времето. Може ли орбитите им да станат задоволително нестабилни, с цел да повлияят един ден на орбитата на Земята, като я хвърлят по-близо или по-далеч от Слънцето? Или може някое друго лъжливо тяло да премине задоволително покрай слънчевата система, с цел да има сходен резултат?

„ Проблемът с опитите да се предскажат гравитационните взаимоотношения на системи от доста тела като Слънчевата система или околните звезди е, че те са безредни, което значи, че е невероятно да се плануват с някаква сигурност “, споделя Ди Джорджо. „ Нямаме визия къде тъкмо ще бъдат планетите във времеви мащаби, по-дълги от към 100 милиона години, тъй като дребните неточности в измерването и разстройствата от немоделирани взаимоотношения стават прекомерно огромни с течение на времето. “

И въпреки всичко, „ можем да използваме този безпорядък в наша изгода, като стартираме доста симулации на една и съща безредна система, с цел да забележим каква е вероятността да се случи обещано събитие “, сподели Ди Джорджо. Това е сходно на метода, по който работят прогнозните метеорологични модели, означи той.

Проучване от 2009 година в списание Nature, което прави към 2500 симулации на Слънчевата система, откри, че в към 1% от тях орбитата на Меркурий е станала нестабилна, което го е предиздвикало да се сблъска или със Слънцето, или с Венера. „ Така че теоретично е допустимо Меркурий да се движи около Земята и да промени доста орбитата си, както направи с Марс в една симулация “, сподели Ди Джорджо. „ Това обаче е доста малко евентуално, както се вижда от рядкостта му в техните симулации. “

Също по този начин е доста малко евентуално преминаваща звезда, планета или друго тяло да наруши орбитата на Земята, споделя Ди Джорджио. „ Моите калкулации на гърба на плика споделят, че би трябвало да чакаме звезда да се приближи по-близо от орбитата на Плутон един път на трилион години “, споделя Ди Джорджо. „ Всички комети, които към този момент са в нашата слънчева система, също няма да имат задоволително маса или сила, с цел да повлияят доста на нашата орбита. “

След към 5 милиарда години, откакто Слънцето изчерпи своето водородно гориво, то ще стартира да се раздува, трансформирайки се в алена гигантска звезда. Ако приемем, че Земята продължава непрестанно по своя курс, дали ще се е отдалечила задоволително надалеч от умиращото Слънце, с цел да оцелее в смъртната тъга на нашата звезда?

В момента има известни различия по отношение на това какъв брой ще се издуе слънцето по време на етапа си на червен колос, споделя Ди Джорджо. Има късмет да не се издуе задоволително, с цел да доближи Земята, което значи, че нашата планета може да оцелее и да продължи по орбитата си.
Въпреки това, даже в случай че Земята оцелее, няма късмет хората да могат да оцелеят с нея, споделя Ди Джорджо. „ Топлината и радиацията от нахлуващото слънце освен ще сварят океаните и атмосферата, само че евентуално ще сварят самата Земя. Хората ще би трябвало да изоставен горящата топка от лава доста преди даже да бъде погълната. “

Ако хората са към момента тук след към 5 милиарда години и желаят Земята да остане обитаема по време на разширението на Слънцето, ще би трябвало постепенно да преместим планетата на открито към орбитата на Сатурн, поддържайки я задоволително умерена за живот, подобен какъвто го познаваме.

„ Това обаче е много непрактично “, споделя Ди Джорджо. „ По-лесното решение би било просто да изоставим Земята и да намерим друга планета или слънчева система, в която да живеем. “