Сладник
Сладник (Glyzyrchiza glabra), прочут още като сладостен корен, сладун, женско биле, сладка билка, боряна, дулче (рум.), миям бала-(тур.), лакрица е многогодишно тревисто растение с късо, дебело коренище и мощно разклонена коренова система. Корените му доближават до няколко метра дължина, а стъблата са до 1 м високи и изправени.
Сладникът има къси дръжки, 5-20 см дълги, елипсовидни до яйцевидни. Цъфти с бледовиолетови цветове, събрани в редки гроздовидни съцветия, с плод, дълъг 2-3 см, представляващ линейно издължен, сплеснат фасул.
Сладникът цъфти през юни и юли. Вирее най-добре по сухи тревисти места. У нас като диворастящ тип сладостен корен се среща най-вече в Северна България, по Черноморието.
За лечебни цели се употребяват корените на растението, като те се изкупуват небелени (Radix glycyrrhizae naturalis) или белени (Radix glycyrrhizae mundata). Небелените корени са кафеникави извън, а белените извън са светложълти или кафеникаво-жълти. Имат дребни останки от кора, а повърхността на изкривяване е ярко жълта и влакнеста.
И двата типа сладник за без миризма, а усетът и е сладостен, леко провокиращ заради съществуването на глицеризин. Смята се, че още Авицена е лекувал със сладник болести и недоволства, каквито са документирани и в българските лекарственици от 12-19 век.
Сладкият корен намира приложение по отношение на наличните си съставки и в хранителната, питейната, сладкарската, бояджийската индустрия. Ситно стрит тънък прахуляк от сладкия корен — така наречен pulvis Liquiritiae, се използува и до момента необятно във фармацевтичната индустрия и процедура като основа за изработването на пилюли, за предотвратяването на слепването посред им и като коригиращо усета на медикаментите средство.
Състав на сладник
Сладникът съдържа 6-12% глициризин, на който се дължи сладкия усет на корена и като цяло лечебното му деяние. Глициризинът е към 50 пъти по-сладък от захарта. Той е калциево-калиева сол на глциризиновата киселина, която е от групата на тритерпеновите сапонини.
Освен това в дрогата на сладник са открити още редица субстанции като флавоноиди, глюкоза, захароза, манитол, скорбяла (25-30%), етерично масло, аспарагин, стероли и други Съдържа още ликвирицин, чийто агликон има спазмолитично деяние, горчиви субстанции, нишесте, танини, кумарини.
Освен корените приложение намира и сгъстеният и изпарен воден извлек от тях — Succus Liquiritiae, който има подобен състав. Най-важното фармакологично свойство на сладника е изразеното противовъзпалително деяние, прекратяващо възпалителните реакции, провокирани от хистамина и серотонина.
Съхранение на сладник
Съхранявайте билката в сухи и хладни пространства, до които няма пряк достъп на светлина и влага.
Ползи от сладник
Използваемата част на сладника са корените и подземните разклонения, които се вадят през пролетта, сред март и април. Традиционната медицина от епохи употребява сладника за лечебни цели. Сладкият корен има отхрачващо и омекчаващо лигавиците деяние, форсира процеса на зарастване на рани, а има и спазмолитични и антихистаминни свойства.
Със сладник могат да се лекуват всички типове бронхит, бронхиален зной, язви на двадесетопръстника и стомаха, инфектиране на стомашната лигавица или гастрити. Противоязвената интензивност на дрогата (коренището) се дължи на намиращия се в него глюкозид глициризин.
В българската национална медицина корена на сладника се употребява и при инфектиране, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, за разслабване, прегракнал глас, начална туберколоза и други Смесен с овчарска торбичка се ползва при зной, запек и мъчно уриниране.
Сладникът дружно с други билки се пие при кашлица. Смлян корен от сладник може да се втрива върху гангренясали рани. В националната медицина сладник се употребява при усложнения при уринирането заради съществуване на аденома на простатата.
Безопасна доза: 1 с. л. счукани корени се залива с 500 мл вода и ври 10 мин. Приема се по 1 винена чаша преди ястие 4 пъти дневно.
Сладникът се употребява под формата на:
- Тинктура - при ревматоиден артрит или алергични положения, като храносмилателен стимулант или при белодробни болести. Предписва се за инфектиране на стомаха или за стимулиране функционалността на надбъбречната жлеза след стероидна терапия, а също по този начин се употребява за прикриване усета на други медикаменти.
- Отвара - 2-3 лъжици от дрогата се прибавят в 500мл кипяща вода. Вари се 15 мин и се оставя да престой 2 часа. Отварата се прецежда и се приема 3 пъти на ден след ястие. Използва се за понижаване на стомашната киселинност при язва.
- Сироп - прави се от отварата и се употребяват като успокояващо, отхрачващо средство при астма и бронхит.
Сладникът дейтва като стимулант на надбъбречна кора и панкреас. Всичките му здравословни свойства - противовъзпалително, антиартритно, спазмолитично, противоязвено, антималарийно, антибактериално, антивирусно, го вършат скъпа за здравето билка.
Сладникът е антиоксидант и антидиуретик и той оказва помощ на храносмилането, успокоявайки стомашната лигавица. Той работи като стимулант на имунната система, намалява холестерола в кръвта. Притежава леко разслабително деяние и пази черния дроб. Твърди се, че сладкият корен може да защищити при излагане на радиация.
Вреди от сладника
Продължителната приложимост на корените на сладник води до повишение на артериалното налягане, задържане на течности, отоци, поява нарушавания в половата сфера или с други думи, намаляване на либидото.
Дрогата от сладник може да провокира задръжка на натрий в организма с приемане на отоци, по тази причина не трябва да се ползва дълго без лекарско наблюдаване. Все отново, в случай че употребявате сладник, следете дали не задържате течности. Билката е противопоказна при съществуване на хронично чернодробно заболяване, тежка бъбречна непълнота и диабет.
