Скулпторът Явор Пенев сподели откровения пред Виолета Тончева за творческите

Скулпторът Явор Пенев показа откровения пред Виолета Тончева за креативните си търсения при пресъздаване на облика на огромния български артист, режисьор и патрон на Варненския спектакъл Стоян Бъчваров.

- Г-н Пенев, двамата с театралната легенда Грациела Бъчварова открихте на Благовещение бюст-паметника на Стоян Бъчваров, който е ваше дело. Как се чувствате?  

- Развълнуван. Благодарен съм, че имах опцията да основа скулптурния портрет на патрона на Варненския спектакъл Стоян Бъчваров. За мен това е чест и доста виновна креативна задача.

- Как подходихте към нея?  

- Най-напред направих изследване за Стоян Бъчваров, наблюдавах биографията и целия му креативен път, намерих снимков материал. Фотографията, която до момента посрещаше публиката на влизане в театъра, е от последния житейски интервал на Стоян Бъчваров, а не от времето, когато е основал театъра. Затова, дружно с Художествения съвет на театъра, се спряхме на негова фотография от 20-те години на предишния век като основа за моето скулптурно решение. Както е известно, Стоян Бъчваров е поканен за шеф и режисьор на първата професионална театрална натрупа във Варна през 1921 година, когато е бил към 50-годишен, в най-хубавата си зрелост. 

- Как се оформи скулптурният облик в съзнанието ви?  

- Не се случи незабавно. Процесът на моделиране допуска стадии, които се повтарят, до момента в който създателят не види това, което желае. И при мен беше същото - моделирах, развалях и отново моделирах, до момента в който се получи вид, който ме удовлетворява. 

- Какво търсехте в портрета на такава забележителна персона като Стоян Бъчваров?  

-При бюст-паметници на действителни персони най-важното е портретът да бъде реален, би трябвало да има аналогия, да се разпознава. Разбира се, всеки създател може да има друго виждане, само че аналогия би трябвало да съществува. Оттам-нататък търсех да пресъздам тази достолепност, която Стоян Бъчваров внушава.

Освен портретната характерност и приликата, за мен беше значимо скулптурният облик да кореспондира по някакъв метод и с чувството за Варненския спектакъл като институция, като атмосфера, даже като архитектура. Самият бюст-паметник да стане част от огромното органично цяло на театъра.

- Красиво креативно желание. Как се реализира?

-Това е по-скоро чувство, което мъчно се реализира и мъчно може да бъде разказано. То е едно главно възприятие, което ме водеше от самото начало, до момента в който работех скулптурния портрет. В процеса на очертаване и моделиране опитах, подлагах на разбор всяка своя стъпка и по този начин последователно се оформи крайният вид.

В твоя скулптурен портрет Стоян Бъчваров наподобява в действителност достоен и предан на своята задача, само че в това време се вглежда деликатно в индивида отсреща, като че ли чака от него същото почитание. Тук си уловил, коства ми се, една доста значима линия от характера на Стоян Бъчваров, който наред с актьорите е ценял високо и публиката. 

Показателна в това отношение е една история от първите години на Варненския спектакъл, която ми описа преди време ветеранът Данаил Мишев, светла му памет.

В студена зимна вечер в театъра влезнал единствено един човек и актьорите попитали режисьора дали си коства да играят представлението единствено пред един фен. Стоян Бъчваров погледнал иззад завесата, видял, че в залата в действителност има единствено един човек и отсякъл: " В залата има фен. Той е пристигнал да гледа спектакъл и ние нямаме право да го разочароваме “. 

Интересна история. Радвам се, че я научих, тъй като тя дава отговор и на моето схващане за Стоян Бъчваров като човек.