Инвеститорите се опасяват от рецесия след трусовете в банковия сектор
Скорошният банков ужас породи страхове в вложителите на финансовите пазари за настъпваща криза. Има ли съображение за това и кои са факторите, които ще дадат първите сигнали за икономическо закъснение?
За ръководителя на Европейската централна банка пазарният ужас подбуден от банковия бранш може да помогне за справяне с инфлацията. Той обаче тормози вложителите по света дали не се задава икономическо закъснение. Разпространеното предписание е, че криза има при две следващи тримесечия на спад в Брутният вътрешен продукт. Но има и още:
" Ако доверието в стопанската система понижава, тогава компаниите, които имат потребност от заеми, ще търсят такива все пак. Тогава имаме криза, в случай че хората изгубят доверие в банковия бранш и стопанската система като цяло ", разяснява проф. Джефри Нилсън, учител в Американския университет в България.
Прогнозите за криза при започване на тази година не се сбъднаха, само че финансисти чакат тя въпреки всичко да се случи във второто полугодие.
" Опасенията са, че тогава ще настъпи най-малко така наречен " мека криза ", при която икономическият спад е до 1%. тъй като лихвите са рекордно високо. Лихвите са по-високи от когато и да било в последните най-малко 13-14 години и това постоянно подкопава икономическата интензивност. Оскъпява заемите за фирмите, оскъпява заемите за хората ", изясни Димитър Георгиев, началник направление " Финансови пазари " в капиталов медиатор.
Това подкопава икономическата интензивност и оскъпява заемите. Проф. Нилсън обаче е оптимист.
" Федералният запас ще направи по този начин, че банковата система да е сигурна. Видяхме последния месец, че обществеността не губи доверието си в стопанската система ".
Но в случай че международната стопанска система въпреки всичко се забави, то това ще се усети неотложно у нас. Макроикономически индикатори като лихвените проценти, потребителското доверие, разноските на компаниите и семействата, имотния пазар и икономическия напредък могат да алармират за закъснение. Потенциално битката с инфлацията също би ни довела до криза, а у нас тя остава по-висока по отношение на страните в еврозоната.
" Допълнителен фактор, който в дълготраен проект твърдо ще окаже доста позитивно въздействие върху намаляването, т.е. ще понижи инфлацията в България това е присъединението в еврозоната ", сподели Димитър Георгиев.
Причина за това е, че колкото по-стабилна и предвидима е българската финансова система, толкоз по-нисък е инфлационият напън.
За ръководителя на Европейската централна банка пазарният ужас подбуден от банковия бранш може да помогне за справяне с инфлацията. Той обаче тормози вложителите по света дали не се задава икономическо закъснение. Разпространеното предписание е, че криза има при две следващи тримесечия на спад в Брутният вътрешен продукт. Но има и още:
" Ако доверието в стопанската система понижава, тогава компаниите, които имат потребност от заеми, ще търсят такива все пак. Тогава имаме криза, в случай че хората изгубят доверие в банковия бранш и стопанската система като цяло ", разяснява проф. Джефри Нилсън, учител в Американския университет в България.
Прогнозите за криза при започване на тази година не се сбъднаха, само че финансисти чакат тя въпреки всичко да се случи във второто полугодие.
" Опасенията са, че тогава ще настъпи най-малко така наречен " мека криза ", при която икономическият спад е до 1%. тъй като лихвите са рекордно високо. Лихвите са по-високи от когато и да било в последните най-малко 13-14 години и това постоянно подкопава икономическата интензивност. Оскъпява заемите за фирмите, оскъпява заемите за хората ", изясни Димитър Георгиев, началник направление " Финансови пазари " в капиталов медиатор.
Това подкопава икономическата интензивност и оскъпява заемите. Проф. Нилсън обаче е оптимист.
" Федералният запас ще направи по този начин, че банковата система да е сигурна. Видяхме последния месец, че обществеността не губи доверието си в стопанската система ".
Но в случай че международната стопанска система въпреки всичко се забави, то това ще се усети неотложно у нас. Макроикономически индикатори като лихвените проценти, потребителското доверие, разноските на компаниите и семействата, имотния пазар и икономическия напредък могат да алармират за закъснение. Потенциално битката с инфлацията също би ни довела до криза, а у нас тя остава по-висока по отношение на страните в еврозоната.
" Допълнителен фактор, който в дълготраен проект твърдо ще окаже доста позитивно въздействие върху намаляването, т.е. ще понижи инфлацията в България това е присъединението в еврозоната ", сподели Димитър Георгиев.
Причина за това е, че колкото по-стабилна и предвидима е българската финансова система, толкоз по-нисък е инфлационият напън.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ