Свободни артисти трети месец живеят без доходи
Симеон Владов - един от най-известните гласове в БГ ефира, нееднократно в социалните мрежи тиражира гнева си заради социалната нищета измежду свободните артисти, провокирана от затварянето на сцените - както и от претенциите на държавата към тези от тях, които подадоха молби за финансова помощ. Актьорът е убеден, че официалните институции нямат правилното отношение към хората на изкуството.
Хората излизат и показват недоволството си, когато не им дават отговор или ги лъжат, споделя Симеон Владов в особено изявление за ВЕСТНИК " СТАНДАРТ "
- Господин Владов, Вие написахте доста статуси в социалните мрежи за това по какъв начин държавата се отнесе към хората на изкуството в периода на извънредното положение. Как се чувстват Вашите колеги?
- Държа да подчертая, че под артисти се подразбират всички, които се занимават с изкуство. Именно към тях държавата се отнесе като мащеха. Особено с колегите на свободна практика - които у нас никак не са малко. Разбирам, че има и държавни театри, в които щатните получават мизерните минимални заплати от 610 лева, само че въпреки всичко получават нещо. И ще го получават още три месеца, поне до новия сезон. 90 на 100 от нас - свободните артисти - не получиха нищо, защото този проект за подпомагане се оказа с прекалено много включени условия - като това за под 1000 лева месечен доход. Които сме имали по-голям доход, въобще не си направихме труда да подаваме заявления. Но от колегите, които са подали - над 1500 души, само 300 са получили помощи.
- С какъв аргумент им е отказано?
- Липсвали им вноски за социални и здравни осигуровки. Държавата иска всички да са изрядни, само че нека да се замислим първо
дали държавата е изрядна
към всички нас като граждани. Категорично не. Виждаме по какъв начин при далавери за милиони и милиарди никой не е влязъл в затвора и не е осъден, а се вглеждат в свободните артисти. Повечето хора не са плащали осигуровките си, защото изнемогват заради несигурни доходи и невъзможност да ги платят.
- У нас това стана с всички мерки...
- Да, бъркотията е огромна. Повечето от актьорите изнемогват, защото от три месеца нямат никакви доходи. Някои от нас имат възможности да спечелят извън театъра - самият аз помагам на моята приятелка в градинарския бизнес. Имам дублажи, макар и не толкова колкото преди, защото дойдоха нови сезони на стари сериали. Но въпреки всичко се хващам за някакви сламки. А колегите, които с партньорите си са на свободна практика - плащат наеми, гледат деца. В Кипър правителството вече трети месец раздава на свободните артисти по 360 евро, при това безвъзмездно. Не е много за техния стандарт, само че въпреки всичко ние не получаваме дори и един лев. Препоръчват ни да теглим безлихвени заеми, макар че аз не познавам българин, който да няма поне по един, а някои и по два заема към някоя банка. Сега ни задължават едва ли не да теглим по още един заем. Това е пълно незачитане на гражданите на България.
- Имаше петиция, която подписаха над 2000 артисти - има ли реакция от страна на културното министерство?
- Аз също я подписах, вече сме над 2300. Но до момента няма реакция. А каква пък би трябвало да бъде нашата реакция - това коментирах в социалните мрежи, в случай че институциите не отговорят? Виждате, че по света хората излизат и изразяват недоволството си, когато не им отговарят или ги лъжат. Доста колеги лайкнаха този мой пост, доста не го лайкнаха, само че проблемът е, че някои си позволиха през това време да
настройват щатните срещу свободните
артисти. Имаше подобни опити в публичното пространство, което е много долно и срамно. Ние всички сме артисти и работим за една и съща публика. Все отново сме в XXI век, не живеем в тоталитарна държава, където всеки да е на щат. Дори би трябвало да има само няколко държавни театъра, а останалите да бъдат за проекти на свободни артисти. От 25 години съм на свободна практика. Единствените четири сезона, в които съм бил на щат, бяха след завършването ми - в Пернишкия театър. Но твърде скоро се опитаха да го обърнат на бар и навсякъде миришеше на алкохол и манджи, така че предпочетох да напусна. Колегите тогава дори ме питаха " В кой софийски театър си назначен? " и не можеха да повярват, че напускам просто така, по свое желание. Имал съм възходи и падения, само че най-важното е, че съм останал свободен в избора си. И мисля, че това е, което не бива да се отнема на артиста - свободният избор. Когато човек знае какво може, талантлив е, силен и е наясно с цената си, той успява. Така е в целия свят.
- Всеки отрасъл, който предяви претенции към правителството, получава охлабване на мерките. Как е при вас?
- Явно, че не сме надигнали достатъчно силно глас. И затова написах " Колеги, защо мълчим? След като мълчим, значи се съгласяваме! " Дано тази наша петиция въпреки всичко да раздвижи нещата и в Министерството на културата разберат, че всички артисти, които в момента не по своя вина не са на сцената, имат право да бъдат подпомогнати. Искам да бъда правилно разбран - не смятам, че актьорите на щат не трябва да получават помощи, защото минималната заплата не им стига кой знае за какво. Но нека първо да се подпомогнат свободните артисти, които вече трети месец нямат никаква работа и никакви доходи.
- След отпадането на мерките ще тръгнат ли театрите, според вас?
- При 50 процента заетост в държавните театри -донякъде. Те могат да си го позволят. Но за частните компании, които наемат и зали, е пагубно. В нашата театрална формация " Криле ", която обикновено играе в " Сълза и смях ", всички ще бъдем с намалени хонорари - тоест
отново сме в неизгодна позиция
Надяваме се до 1 юли това да отпадне. В края на юни вече ще играем в Панчарево заедно със Софийската опера постановката на " Мамма миа ". Мярката е неадекватна, защото хората са по улиците, по заведенията, във фитнес залите, и изведнъж театрите и концертните зали останаха последни. Защо? Всеки средно грамотен ученик ще ви отговори - явно тази държава няма нужда от култура. В целия цивилизован свят културата се дотира - не е търговско предприятие, защото тя е лицето на нацията. Тя е това, което остава, а не политическите партии и техните лица, които след няколко години никой няма да помни.
- Имахте ли проекти, които пропаднаха заради коронакризата?
- Да, в театър " Криле " в началото на април трябваше да имаме премиера: най-новата пиеса на режисьора ни Алексей Кожухаров - " На един пръст от парадайса ". В нея действието се развива в болница и щеше да бъде доста актуално. Сега се отлага за есента. И в " Мим арт театър " правехме най-новата пиеса на Стефан Стоянов, който е от сценаристите на Цитиридис - " От умрял писмо ".
Хората излизат и показват недоволството си, когато не им дават отговор или ги лъжат, споделя Симеон Владов в особено изявление за ВЕСТНИК " СТАНДАРТ "
- Господин Владов, Вие написахте доста статуси в социалните мрежи за това по какъв начин държавата се отнесе към хората на изкуството в периода на извънредното положение. Как се чувстват Вашите колеги?
- Държа да подчертая, че под артисти се подразбират всички, които се занимават с изкуство. Именно към тях държавата се отнесе като мащеха. Особено с колегите на свободна практика - които у нас никак не са малко. Разбирам, че има и държавни театри, в които щатните получават мизерните минимални заплати от 610 лева, само че въпреки всичко получават нещо. И ще го получават още три месеца, поне до новия сезон. 90 на 100 от нас - свободните артисти - не получиха нищо, защото този проект за подпомагане се оказа с прекалено много включени условия - като това за под 1000 лева месечен доход. Които сме имали по-голям доход, въобще не си направихме труда да подаваме заявления. Но от колегите, които са подали - над 1500 души, само 300 са получили помощи.
- С какъв аргумент им е отказано?
- Липсвали им вноски за социални и здравни осигуровки. Държавата иска всички да са изрядни, само че нека да се замислим първо
дали държавата е изрядна
към всички нас като граждани. Категорично не. Виждаме по какъв начин при далавери за милиони и милиарди никой не е влязъл в затвора и не е осъден, а се вглеждат в свободните артисти. Повечето хора не са плащали осигуровките си, защото изнемогват заради несигурни доходи и невъзможност да ги платят.
- У нас това стана с всички мерки...
- Да, бъркотията е огромна. Повечето от актьорите изнемогват, защото от три месеца нямат никакви доходи. Някои от нас имат възможности да спечелят извън театъра - самият аз помагам на моята приятелка в градинарския бизнес. Имам дублажи, макар и не толкова колкото преди, защото дойдоха нови сезони на стари сериали. Но въпреки всичко се хващам за някакви сламки. А колегите, които с партньорите си са на свободна практика - плащат наеми, гледат деца. В Кипър правителството вече трети месец раздава на свободните артисти по 360 евро, при това безвъзмездно. Не е много за техния стандарт, само че въпреки всичко ние не получаваме дори и един лев. Препоръчват ни да теглим безлихвени заеми, макар че аз не познавам българин, който да няма поне по един, а някои и по два заема към някоя банка. Сега ни задължават едва ли не да теглим по още един заем. Това е пълно незачитане на гражданите на България.
- Имаше петиция, която подписаха над 2000 артисти - има ли реакция от страна на културното министерство?
- Аз също я подписах, вече сме над 2300. Но до момента няма реакция. А каква пък би трябвало да бъде нашата реакция - това коментирах в социалните мрежи, в случай че институциите не отговорят? Виждате, че по света хората излизат и изразяват недоволството си, когато не им отговарят или ги лъжат. Доста колеги лайкнаха този мой пост, доста не го лайкнаха, само че проблемът е, че някои си позволиха през това време да
настройват щатните срещу свободните
артисти. Имаше подобни опити в публичното пространство, което е много долно и срамно. Ние всички сме артисти и работим за една и съща публика. Все отново сме в XXI век, не живеем в тоталитарна държава, където всеки да е на щат. Дори би трябвало да има само няколко държавни театъра, а останалите да бъдат за проекти на свободни артисти. От 25 години съм на свободна практика. Единствените четири сезона, в които съм бил на щат, бяха след завършването ми - в Пернишкия театър. Но твърде скоро се опитаха да го обърнат на бар и навсякъде миришеше на алкохол и манджи, така че предпочетох да напусна. Колегите тогава дори ме питаха " В кой софийски театър си назначен? " и не можеха да повярват, че напускам просто така, по свое желание. Имал съм възходи и падения, само че най-важното е, че съм останал свободен в избора си. И мисля, че това е, което не бива да се отнема на артиста - свободният избор. Когато човек знае какво може, талантлив е, силен и е наясно с цената си, той успява. Така е в целия свят.
- Всеки отрасъл, който предяви претенции към правителството, получава охлабване на мерките. Как е при вас?
- Явно, че не сме надигнали достатъчно силно глас. И затова написах " Колеги, защо мълчим? След като мълчим, значи се съгласяваме! " Дано тази наша петиция въпреки всичко да раздвижи нещата и в Министерството на културата разберат, че всички артисти, които в момента не по своя вина не са на сцената, имат право да бъдат подпомогнати. Искам да бъда правилно разбран - не смятам, че актьорите на щат не трябва да получават помощи, защото минималната заплата не им стига кой знае за какво. Но нека първо да се подпомогнат свободните артисти, които вече трети месец нямат никаква работа и никакви доходи.
- След отпадането на мерките ще тръгнат ли театрите, според вас?
- При 50 процента заетост в държавните театри -донякъде. Те могат да си го позволят. Но за частните компании, които наемат и зали, е пагубно. В нашата театрална формация " Криле ", която обикновено играе в " Сълза и смях ", всички ще бъдем с намалени хонорари - тоест
отново сме в неизгодна позиция
Надяваме се до 1 юли това да отпадне. В края на юни вече ще играем в Панчарево заедно със Софийската опера постановката на " Мамма миа ". Мярката е неадекватна, защото хората са по улиците, по заведенията, във фитнес залите, и изведнъж театрите и концертните зали останаха последни. Защо? Всеки средно грамотен ученик ще ви отговори - явно тази държава няма нужда от култура. В целия цивилизован свят културата се дотира - не е търговско предприятие, защото тя е лицето на нацията. Тя е това, което остава, а не политическите партии и техните лица, които след няколко години никой няма да помни.
- Имахте ли проекти, които пропаднаха заради коронакризата?
- Да, в театър " Криле " в началото на април трябваше да имаме премиера: най-новата пиеса на режисьора ни Алексей Кожухаров - " На един пръст от парадайса ". В нея действието се развива в болница и щеше да бъде доста актуално. Сега се отлага за есента. И в " Мим арт театър " правехме най-новата пиеса на Стефан Стоянов, който е от сценаристите на Цитиридис - " От умрял писмо ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ




