Синьото е любимият тон, който прозира в лириката на великите

Синьото е обичаният звук, който прозира в лириката на великите български поети – от Христо Ботев до символистите, само че едва ли поради меланхолията в ефирните им стихове Институтът Pantone разгласи сlassic blue за цвета на 2020-а. Това е нюансът, който по едно и също време успокоява и свързва хората. Индиго оттенъкът внушава неизменност, респект към безконечното – вечерното небе, безупречно ушития костюм, спокойните води или купа с съвършено узрели боровинки. Всъщност се връщаме към класиката - тя е нашето избавление в хаоса. „ Classic blue е елегантният и лиричен цвят, който с цялата си семплост ще изгрее на всички места – от яките на палтата до интериорите, от декорациите до бюти промишлеността. Коралът на 2019-а остана в историята. Синьото излъчва спокойствие  в ера, изпълнена с неустановеност, провокира  желанието ни за надеждни и постоянни основи, върху които да построяваме новата епоха на доверие. Classic blue е удобен за медитация. Асоциира се с фантазии, мъдрост, преданост, истина. Ако е обичаният ви цвят, това значи, че сте склонни към  самообладание и неизменност “, проучва пред „ Стандарт “ Милена Атанасова – дизайнер във висшата мода, учител, специалист, консултант и художник.   

„ А за какво Pantone избра положителното остаряло мрачно синьо - това на моряците Petit bateau? Защото неговият триумф надвишава всички граници, напомняйки за небето, водата, морето, космоса, въздуха и пътуванията. Какво въодушевява най-известните дизайнери визионери да открият и потвърдят съответен цвят за наклонност, която илюстрира цяла мисловна система и обществени функционалности? Преди всичко пророчеството за това какъв ще бъде духът на епохата. Откривателите на трендове се вглеждат в бъдещето и дефинират история, която вписват в сбирките си. Всеки от огромните оракули има естествена дарба да откри точната тактика за установяване на цвят, който да въздейства – според от културата, нововъведенията, комерсиалната прелест и качеството на създаваните артикули. Преди всичко се търси символиката на времето и новите връзки с високите технологии. За Аликзандър Маккуин, с който имах щастието да работя, синият цвят беше  океанът. За последните си модели, които той показа преди да си тръгне от този свят, споделяше, че са въодушевени от океаните, повишаващи равнището си поради топенете на полюсите, породено от климатичните промени. И разясняваше, че човечеството би трябвало да се приспособява. Името на сбирката му беше „ Атлантида на Платон “ – модерно имитация към хипотезите за починалата цивилизация. За Карл Лагерфелд въпросният цвят пък бе характерност на " синьото на Клайн ", споделя Милена Атанасова, която е работила освен с Аликзандър Маккуин, само че и със Стела Макартни, с Албер Елбаз за паметната фешън къща „ Ланвен “, както и за именитата империя „ Луи Вюитон “.