Сине, не забравяй, че всичко се връща – мъдрите думи на моя баща
Сине, както знаеш, имах сложен живот, само че в този момент е доста по-трудно, в сравнение с преди.
Хората бяха по-бедни, само че сърцата им бяха по-добри. Те бяха изпълнени с обич и почитание към своите близки. Бащите бяха татковци, майките бяха майки, а децата – почтени деца.
Днес от ден на ден хора по света бършат сълзите си, тъй като за доста от тях “щастие ” е дума от приказките.
Казвам ти, сине, че не съм претърпял наслада и мир отдавна. Не си припомням последния път, когато се засмях – да се засмея със сърцето си, да се засмея от душата си…
Срамувам се, само че мога единствено да кажа едно нещо за живота си: това беше живот – тъкмо като на всеки различен.
Аз не живях по специфичен метод. Децата ми са положителни към мен. Всичко, което желаех, е да бъдат положителни.
Те имат личен живот, техните фамилии, децата си. Те идват при мен, когато могат, и ме радват, когато могат.
Седя до прозореца и очаквам да дойдат. Когато дойдат, за мен това е като слънчева светлина през облаците. Но слънцето все по-рядко ми се усмихва.
Те споделят, че имат доста работа и отговорности, че е мъчно да намерят време да ме посещават по-често. Когато идват, те постоянно бързат да тръгнат, колкото е допустимо по-скоро. Но аз ги разбирам и към момента се веселя на идването им.
Знаеш ли какво мисля? Че всичко се повтаря. Всичко, което Бог ни дава, хората, се повтарят.
Децата ми се държат по метода, по който се отнасях аз с родителите си.
Днес сме млади и енергични, а на следващия ден – покойници. Днес сме мощни, на следващия ден сме слаби. Кой знае какво ни чака в бъдеще?
Преди бях радостен, изпълнен със мощ и наслада. Тези времена свършиха.
Вижте още: Това е най-тъжната история, която ще ви разбие сърцето
Сега седнал съм и виждам през прозореца. И очаквам. Така, както родителите ми ме чакаха.
Помни, сине: всичко се повтаря! Всичко се връща…
