Да стана учител бе най-доброто ми решение
Синът ми сподели " Каква изгода от влиятелната ти специалност, в случай че си нещастна с нея ", споделя учителката Леда Аврамова в особено изявление за вестник СТАНДАРТ Повишението на заплатите трябваше да стане в сходство с резултатите на учениците
Леда Аврамова преподава британски език на деца до четвърти клас в Частно начално учебно заведение " Питагор ". Преди няколко години тя работи като PR, само че взема решение да промени живота си. Какъв е смисълът да си преподавател, какво може да те подтикне да смениш влиятелната работа за нещо друго, по какъв начин ти се отплаща променената специалност и на какво те учат малчуганите - " Стандарт " беседва с нея в навечерието на Деня на учителя 5 октомври.
Това, което имам в този момент, е повече от преди и не скърбя Децата са великодушни към теб, когато признаеш неточност, те ме излекуваха от перфекционизма Дистанционното образование издълба яма в знанията на децата и отвори ножицата за обществени неравенства
- Госпожо Аврамова, по какъв начин учителите ще честват тази година своя празник 5 октомври в една по-различна конюнктура?
- Според мен и в този момент честваме това, което сме чествали преди години и което е най-важното - връзката си с децата и помощта, която им оказваме, с цел да търсят и вървят по собствен личен път. А другояче провокациите пред учителя за всяко време са разнообразни. В нашето време - ковидни.
- Кое е най-важното за един преподавател, съгласно Вас?
- Може да прозвучи клиширано, само че съгласно мен е най-важното той да усеща, че си е на мястото. Тоест, че специалността, която упражнява, е точно неговата, че това е работата, която желае да прави. А и това, всеки ден да имаш желанието да учиш нещо ново и да се развиваш ти самият. Но чувството, че си намерил своето лично място, е най-важното. Това важи освен за учителите, а и за всяка специалност, само че в нашата залогът е доста висок. Ако не си си на мястото и не си вършиш качествено работата, загубите са по-големи, в сравнение с в други сфери.
- Вие сте създали житейския си избор да станете преподавател след кариера като PR. Как взехте решението? И по какъв начин го одобриха околните Ви?
- То беше плод на разнообразни фактори. Лични аргументи, една отмалялост от предходната специалност и търсене на нещо, в което да намирам повече смисъл, повече изгода персонално за себе си и да виждам всекидневен резултат. В PR-а има повече суетност, в сравнение с ми харесваше да имам в живота си, а в учителската работа има повече ентусиазъм. Що се отнася до поддръжката на околните - не, не я получих първоначално, огромна битка беше. Не единствено че не ме поддържаха, а и в един миг се оказах сама, когато взех това решение. Приятели и близки споделиха, че по-скоро върша неточност и изгубвам по този метод. Дори най-близката ми другарка сподели, че аз от PR на Българска телеграфна агенция постоянно мога да стана учителка, само че от учителка PR няма по какъв начин да стана. Един тип те одобриха това мое решение като зачеркване на предходната кариера, като връщане обратно. Но пък моят наследник, който тогава бе в шести клас, ми сподели " Няма никаква изгода от влиятелната ти работа, в случай че си нещастна в нея ". И в действителност той ме окуражи да си диря щастието и шанса другаде. Имайте поради, че имиджът на учителската специалност, изключително в тези години, когато ги нямаше митовете за нарастването на учителските заплати, беше напълно неприятен. Едва ли не в оня интервал се смяташе, че в случай че не ставаш за друго, отиваш да преподаваш в учебно заведение. Не бяха възторжени околните ми - преди този момент имаше много години обучение, кариера, относително висока позиция, която заемах. Но след това привикнаха.
- А Вие съжалявали ли сте за този избор, който направихте?
- Мисля, че едно от най-хубавите ми решения е това, в никакъв случай не съм съжалявала. Понякога, несъмнено, човек съжалява за спокойствието, за това, че е работил с възрастни, по-скоро зрели хора, а динамичността в учебно заведение е напълно друга от един офис. Но когато умората ме натисне, си мисля за нещата, които имам- усмивките на децата, любовта им, ежедневната атмосфера на топлина, която имам. Ако щете, даже и някаква феерия, в която живее учителят, който всекидневно контактува с дребните индивиди. Така че това, което имам в този момент, е повече и не скърбя.
- А на какво Ви научиха дребните индивиди?
- Понеже моят живот се разви по този начин, че от относително висока позиция се върнах в класната стая като безспорен дилетант, първото, от което ме излекуваха моите възпитаници, бе перфекционизмът. Това е един характерен капан на егото, в който изпадаме към междинна възраст, когато сме се развили в специалността и кариерата си. Всъщност човек би трябвало не да се стреми към някакво илюзорно съвършенство, а да прави най-хубавото, което може към съответния миг. А децата са доста великодушни, когато си признаеш, че нещо си сбъркал. Склонни са доста по-лесно от възрастните да простят и са доста по-открити и откровени.
- Според Вас набъбна ли имиджът на учителя след митологичното увеличение на заплатите?
- Увеличаването на заплатите несъмнено бе належащо, само че те са повишавани без оглед на работата на учителя и без обязаност с нейните резултати, което съгласно мен е неправилно. Вече има задоволително изследвания, които демонстрират, че повишението на заплатата на учителите не покачва автоматизирано качеството на образованието. Трябва да се търсят някакви други критерии - образованието е комплицирана сложна система и няма по какъв начин с промени в единия индикатор да се търсят промени в цялостната работа на системата. Много неща би трябвало да се вземат под внимание, а те сякаш остават отвън фокуса на публичния диалог. Имам поради и самото качество на обучение на учителите, тяхната подготовка. Имам поради и образователните стратегии, които сякаш непрестанно се преглеждат и преразглеждат и остават тъкмо толкоз неработещи, колкото и преди. Имам поради и казуса с повишението на квалификацията на учителя, до момента в който той работи - освен преди да бъде назначен на работа. Както и мандатността в учебно заведение на всички равнища. Но това са организационните проблеми - би трябвало да се намерения и каква е ролята на учителя, тъй като той към този момент не е един човек, който стои и предава една информация на децата. Те могат да си я намерят и от другаде. Неговата работа е да ги въодушеви да учат, да им покаже за какво това е значимо и да им покаже по какъв начин да го вършат. Ако една госпожица е влезнала със междинна оценка в университета и е записала педагогика заради липса на друга опция, двоумя се, че ще може да се изправи против толкоз комплицирано предизвикателство. Иначе знанието, което преди време ни предаваха нашите учители и те бяха единствен източник на това познание, с изключение на учебника - това е в действителност отживяло и даже ненапълно нездравословно, тъй като демотивира децата.
- Пандемията вкара отдалеченото обучение в учебно заведение и промени образованието. В същото към този момент има регистрирани просветителни дефицити. Какво даде тя и какво лиши на образованието ни?
- Пандемията ни научи да работим в някаква друга среда, даде доста повече принадлежности и на нас, и на децата. Но няма по какъв начин да няма дефицити в резултатите след отдалеченото образование. Защото, първо, нито един от нас не бе квалифициран, а тази обстановка на процедура задълбочи предходни проблеми, които съществуваха. Имам поради неравенството, което съществува в образованието. Моят професионален път се стече по този начин, че първо преподавах в общинско, а по-късно в частно учебно заведение. Предизвикателствата в двете са разнообразни. Но децата, които нямат достъп до технологии, изостанаха в подготовката си, а и изгубиха мотивацията, че е значимо да се учи. Вярно е, че научихме доста за технологиите, само че в това време се отвори още повече тази ножица на неравноправие.
Леда Аврамова преподава британски език на деца до четвърти клас в Частно начално учебно заведение " Питагор ". Преди няколко години тя работи като PR, само че взема решение да промени живота си. Какъв е смисълът да си преподавател, какво може да те подтикне да смениш влиятелната работа за нещо друго, по какъв начин ти се отплаща променената специалност и на какво те учат малчуганите - " Стандарт " беседва с нея в навечерието на Деня на учителя 5 октомври.
Това, което имам в този момент, е повече от преди и не скърбя Децата са великодушни към теб, когато признаеш неточност, те ме излекуваха от перфекционизма Дистанционното образование издълба яма в знанията на децата и отвори ножицата за обществени неравенства
- Госпожо Аврамова, по какъв начин учителите ще честват тази година своя празник 5 октомври в една по-различна конюнктура?
- Според мен и в този момент честваме това, което сме чествали преди години и което е най-важното - връзката си с децата и помощта, която им оказваме, с цел да търсят и вървят по собствен личен път. А другояче провокациите пред учителя за всяко време са разнообразни. В нашето време - ковидни.
- Кое е най-важното за един преподавател, съгласно Вас?
- Може да прозвучи клиширано, само че съгласно мен е най-важното той да усеща, че си е на мястото. Тоест, че специалността, която упражнява, е точно неговата, че това е работата, която желае да прави. А и това, всеки ден да имаш желанието да учиш нещо ново и да се развиваш ти самият. Но чувството, че си намерил своето лично място, е най-важното. Това важи освен за учителите, а и за всяка специалност, само че в нашата залогът е доста висок. Ако не си си на мястото и не си вършиш качествено работата, загубите са по-големи, в сравнение с в други сфери.
- Вие сте създали житейския си избор да станете преподавател след кариера като PR. Как взехте решението? И по какъв начин го одобриха околните Ви?
- То беше плод на разнообразни фактори. Лични аргументи, една отмалялост от предходната специалност и търсене на нещо, в което да намирам повече смисъл, повече изгода персонално за себе си и да виждам всекидневен резултат. В PR-а има повече суетност, в сравнение с ми харесваше да имам в живота си, а в учителската работа има повече ентусиазъм. Що се отнася до поддръжката на околните - не, не я получих първоначално, огромна битка беше. Не единствено че не ме поддържаха, а и в един миг се оказах сама, когато взех това решение. Приятели и близки споделиха, че по-скоро върша неточност и изгубвам по този метод. Дори най-близката ми другарка сподели, че аз от PR на Българска телеграфна агенция постоянно мога да стана учителка, само че от учителка PR няма по какъв начин да стана. Един тип те одобриха това мое решение като зачеркване на предходната кариера, като връщане обратно. Но пък моят наследник, който тогава бе в шести клас, ми сподели " Няма никаква изгода от влиятелната ти работа, в случай че си нещастна в нея ". И в действителност той ме окуражи да си диря щастието и шанса другаде. Имайте поради, че имиджът на учителската специалност, изключително в тези години, когато ги нямаше митовете за нарастването на учителските заплати, беше напълно неприятен. Едва ли не в оня интервал се смяташе, че в случай че не ставаш за друго, отиваш да преподаваш в учебно заведение. Не бяха възторжени околните ми - преди този момент имаше много години обучение, кариера, относително висока позиция, която заемах. Но след това привикнаха.
- А Вие съжалявали ли сте за този избор, който направихте?
- Мисля, че едно от най-хубавите ми решения е това, в никакъв случай не съм съжалявала. Понякога, несъмнено, човек съжалява за спокойствието, за това, че е работил с възрастни, по-скоро зрели хора, а динамичността в учебно заведение е напълно друга от един офис. Но когато умората ме натисне, си мисля за нещата, които имам- усмивките на децата, любовта им, ежедневната атмосфера на топлина, която имам. Ако щете, даже и някаква феерия, в която живее учителят, който всекидневно контактува с дребните индивиди. Така че това, което имам в този момент, е повече и не скърбя.
- А на какво Ви научиха дребните индивиди?
- Понеже моят живот се разви по този начин, че от относително висока позиция се върнах в класната стая като безспорен дилетант, първото, от което ме излекуваха моите възпитаници, бе перфекционизмът. Това е един характерен капан на егото, в който изпадаме към междинна възраст, когато сме се развили в специалността и кариерата си. Всъщност човек би трябвало не да се стреми към някакво илюзорно съвършенство, а да прави най-хубавото, което може към съответния миг. А децата са доста великодушни, когато си признаеш, че нещо си сбъркал. Склонни са доста по-лесно от възрастните да простят и са доста по-открити и откровени.
- Според Вас набъбна ли имиджът на учителя след митологичното увеличение на заплатите?
- Увеличаването на заплатите несъмнено бе належащо, само че те са повишавани без оглед на работата на учителя и без обязаност с нейните резултати, което съгласно мен е неправилно. Вече има задоволително изследвания, които демонстрират, че повишението на заплатата на учителите не покачва автоматизирано качеството на образованието. Трябва да се търсят някакви други критерии - образованието е комплицирана сложна система и няма по какъв начин с промени в единия индикатор да се търсят промени в цялостната работа на системата. Много неща би трябвало да се вземат под внимание, а те сякаш остават отвън фокуса на публичния диалог. Имам поради и самото качество на обучение на учителите, тяхната подготовка. Имам поради и образователните стратегии, които сякаш непрестанно се преглеждат и преразглеждат и остават тъкмо толкоз неработещи, колкото и преди. Имам поради и казуса с повишението на квалификацията на учителя, до момента в който той работи - освен преди да бъде назначен на работа. Както и мандатността в учебно заведение на всички равнища. Но това са организационните проблеми - би трябвало да се намерения и каква е ролята на учителя, тъй като той към този момент не е един човек, който стои и предава една информация на децата. Те могат да си я намерят и от другаде. Неговата работа е да ги въодушеви да учат, да им покаже за какво това е значимо и да им покаже по какъв начин да го вършат. Ако една госпожица е влезнала със междинна оценка в университета и е записала педагогика заради липса на друга опция, двоумя се, че ще може да се изправи против толкоз комплицирано предизвикателство. Иначе знанието, което преди време ни предаваха нашите учители и те бяха единствен източник на това познание, с изключение на учебника - това е в действителност отживяло и даже ненапълно нездравословно, тъй като демотивира децата.
- Пандемията вкара отдалеченото обучение в учебно заведение и промени образованието. В същото към този момент има регистрирани просветителни дефицити. Какво даде тя и какво лиши на образованието ни?
- Пандемията ни научи да работим в някаква друга среда, даде доста повече принадлежности и на нас, и на децата. Но няма по какъв начин да няма дефицити в резултатите след отдалеченото образование. Защото, първо, нито един от нас не бе квалифициран, а тази обстановка на процедура задълбочи предходни проблеми, които съществуваха. Имам поради неравенството, което съществува в образованието. Моят професионален път се стече по този начин, че първо преподавах в общинско, а по-късно в частно учебно заведение. Предизвикателствата в двете са разнообразни. Но децата, които нямат достъп до технологии, изостанаха в подготовката си, а и изгубиха мотивацията, че е значимо да се учи. Вярно е, че научихме доста за технологиите, само че в това време се отвори още повече тази ножица на неравноправие.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ