Синът ми е мързелив. Снахата още повече
Синът ми е ленив. Може би и аз съм съдействала за това, тъй като постоянно съм правила всичко вместо него. Много желаех той да прекара детството си без непотребни грижи и проблеми.
Съпругът ми и аз сме живели цялостен живот в дребен двустаен апартамент, в който отгледахме единствения ни наследник.
Той приключи университет и си откри работа в IT сферата. Но след 6 месеца ненадейно изгубих брачна половинка си.
Синът ми се срещна с Ана. След няколко месеца реши да й предложи брак. Признавам, че бях срещу. Казах на сина си да намерения добре за бъдещето си.
Не инцидентно родителите постоянно поучават децата първо да се опознаят по-добре и едвам тогава да основат семейство.
Обзети от всепоглъщаща обич, младите не постоянно мислят за това какъв ще бъде общият им живот. Да живееш под един покрив с различен човек не е толкоз елементарно. Розовите очила падат и се разкрива действителност, която не всеки харесва.
Той ми сподели, че женитба ще има. Разбира се, помогнах му с организацията. Аз и брачният партньор ми спестявахме за брачен подарък дълго време, тъй че пристигна и неговият ред. Но какво да кажем за жилището?
Семейството на Ана живееше в дребен едностаен апартамент. А синът ми и аз живеехме дружно. Имам едностаен апартамент на другия завършек на града, който бях дала чартърен.
След сватбата младите се реалокираха да живеят в него. Апартаментът е дребен, само че реновиран и комфортен.
Отначало се чувахме по телефона и единствено те ми идваха на посетители. Винаги имаха някакви извинения да не им отида на посетители.
Веднъж взех решение да ги посетя без предизвестие. Отвори ми Ана, сънена и по нощница. Изглеждаше някак изтощена и болна. Когато ме видя, остана безмълвна.
Синът ми също се изненада от непредвиденото посещаване. Апартаментът безусловно миришеше на плесен, коридорът беше посипан с някакви отпадъци. Синът ми беше облечен в скъсана тениска и къси панталони, играеше компютърни игри.
Честно казано в близост беше толкоз мръсно, че даже не желаех да си събувам обувките. Не разпознах жилището си. В кухнята цареше цялостен безпорядък: планини от немити съдове, непрани завеси, останки от храна на масата. Забелязах, че душът в банята е строшен и ужасна плака се бе натрупала по крановете, като че ли в никакъв случай не са били мити.
Паркета в хола беше надраскан. Бях толкоз ядосана, че желаех да им се развикам и незабавно да ги изгоня от жилището. Но се сдържах, поех надълбоко въздух и споделих:
„ Ще дойда на следващия ден. Ако заваря жилището още веднъж в това положение, ще изхвърчите отсам. Живея с минимални средства и не желая нищо от вас. И вие си позволявате това! ”
Гледаха ме безмълвно, със сведени очи.
Вижте още: Не желая да бъда майка
Пристигнах рано сутринта на идващия ден, както дадох обещание. Синът ми е ленив, само че очевидно си беше взел поука. И двамата бяха спретнато облечени и апартаментът беше чист. Честно казано, даже не чаках измененията да бъдат толкоз фрапантни и явни.
Всичко беше на мястото си, нямаше нито едно петънце по пода. От кухнята се разнасяше мирис на прясно приготвена закуска. Говорихме си дълго, седнали на масата. Синът и снахата ми желаеха амнистия и дадоха обещание, че това няма да се повтори. Помолиха ме да не ги пъдя.
Разбира се, че им простих! Всеки бърка. Искрено се надявам, че са си взели поука. Започнаха да ме канят да ги навестявам по-често. Вече всеки месец ми оказват помощ финансово. Срам ме е, само че не отхвърлям.
