Синът и снахата се нанесоха да живеят при мен след

Синът и снахата се нанесоха да живеят при мен след сватбата. Те не можеха да си разрешат лично жилище.

Колкото по-близки са роднините, които живеят дружно, толкоз по-лоши са връзките им. Но моят случай е малко по-различен. Преди 4 години синът ми се ожени за Надя. Те не можеха да си разрешат настрана жилище и аз се съгласих да ги приема за една година. Вярно, взаимният ни живот продължи 3 години по-дълго. Всичко беше наред, до момента в който децата съумяха да си вземат апартамент.

Една година откакто децата се нанесоха при мен, се роди внука ми. Помагах им с каквото можех. Давах им пари за хранителни артикули, както и поемах битовите разноски.

Снаха ми се държеше доста добре, до момента в който беше в отпуск по майчинство. Тя не водеше шумни посетители вкъщи. Само един или двама другари, с които разговаряха умерено на чаша кафе. Готвеше обяд и тогава излизаше. Синът ми работеше, само че на връщане от работа се отбиваше до магазина.

Синът и снахата ми бяха доста признателни.

Живеехме като едно приятелско семейство и всичко беше наред.

Преди към година дядото на Надя умря и остави всичко на родителите й. Те взеха решение да разделят парите сред Надя и нейния брат. Това беше същински късмет.

Те съумяха да си намерят доста прекрасен апартамент.

Синът ми сподели: “Накрая те оставяме на мира! Можеш да си починеш! Благодаря ти доста за всичко! ”

В този миг Надя застана зад него и се усмихна необичайно. Тя не сподели нищо. Но това ми даде необичайно чувство.

Предложих им да им амбалирам част от съдовете ми за новия апартамент, знаейки, че им трябват пари за мебели и други неща.

Но снахата съобщи, че тези остарели неща не са им нужни за новия апартамент.

Бях изумена. През всичките 4 години тя се държеше добре, а в този момент това било непотребен отпадък? Ако желаят, могат да ги изхвърлят и да си купят нови. Това не е моя работа. Но за какво толкоз жестоко?

Синът ми благодари и сподели, че ще вземат съдовете.

Вече не поддържаме връзка доста постоянно. Чуваме се по телефона рядко и снахата ми дава отговор студено.

По-късно научих от сина си, че Надя непрестанно ме е сравнявала с родителите си. Че те са им дали пари за жилището, а аз не съм им дала нито лев.

Вижте още: Всички деца би трябвало да имат право на детство!

В последна сметка аз плащах всички разноски и сметки, до момента в който живееха при мен, с цел да могат те да икономисват за апартамент.

Много е обидно, когато хората се възползват от вашата добрина и в един миг я обезценяват.