Проф. Ивайло Христов, УНСС: Дано коронакризата не се окаже опит за социално инженерство
Силно се надявам, че това не е опит за някакво обществено инженерство, което може да докара до необратими последствия, водещи до роботизация на хората и на обществото. В момента сме във война, тази война е биологична, въпросът е кой е печеливш от тази война, съобщи проф. Ивайло Христов.
Обществата в Европа не са готови за рецесията, която връхлетя. В България нещата са още повече хипертрофирали. Трийсетгодишното безхаберие сега дава своите резултати, уточни пред БНР народопсихологът и учител в Университета за национално и международно стопанство.
Българинът единствено един път в историята си е бил изправен пред оцеляване – в края на 14 век, по време на османското завладяване, уточни той.
„ Нещата са сложни, годината, вън от подозрение, е особена, само че дано не забравяме, че не сме пред сталинградската борба. Няма смисъл толкоз доста да се драматизират нещата и да се подхранват разнообразни спекулативни и тайни теории. “
Колкото и да не желаеме да го признаем – имаме нов вид нормалност. Промени се връзката, семиотиката на общуването, счита проф. Христов, който чисто човешки е смутен от крайния резултат.
„ Вече хората не се здрависват, поздравяват се надали не с юмруци. Това е, което ужасно ме тормози и дали за идващите генерации няма да е естествен метод за другарство. Дали няма да се вкара нов вид виждане за света, което няма нищо общо с естествените човешки взаимоотношения. /…/
В момента сме във война, тази война е биологична, въпросът е кой е печеливш от тази война, акцентира Ивайло Христов в предаването „ Преди всички “.
„ Печеливш е едрият капитал, казано най-просто. Разрушаването на материално-технологическата база води до софтуерно обновяване. Големи компании печелят ужасно доста от новата онлайн среда. “
Цената на работната мощ става доста ниска, разоряването на междинния и на дребния бизнес, което се вижда сега, благоприятства централизирането на капитала, означи още проф. Христов.
„ По време на война, както и в този момент, има всеобщо измиране на инвалиди, на пенсионери, на едно население, което, жестоко казано, „ коства “ единствено разноски. По този метод едрият капитал е освобождаван от тази тежест и се понижават индустриалните разноски.
Силно се надявам тази моя последна прогноза да не е вярна “, разяснява той и даде различен образец - с работата от у дома, където консумативите за сметка на служащия.
Ако във времето крайният индивидуализмът на българина е помагал, в този момент той пречи да се сътвори работещо гражданско общество, посочи преподавателят.
„ Сега българинът в случай че няма действителна сметка от нещо, съответен интерес, той загърбва идеите и се затваря в дома, в себе си, в фамилията. Вижда до такава степен, докъдето му се простира погледът. Ако се качи на по-високо дърво, ще гледа повече. Ако се качи на по-ниско дърво, гледа по-малко. “
Обществата в Европа не са готови за рецесията, която връхлетя. В България нещата са още повече хипертрофирали. Трийсетгодишното безхаберие сега дава своите резултати, уточни пред БНР народопсихологът и учител в Университета за национално и международно стопанство.
Българинът единствено един път в историята си е бил изправен пред оцеляване – в края на 14 век, по време на османското завладяване, уточни той.
„ Нещата са сложни, годината, вън от подозрение, е особена, само че дано не забравяме, че не сме пред сталинградската борба. Няма смисъл толкоз доста да се драматизират нещата и да се подхранват разнообразни спекулативни и тайни теории. “
Колкото и да не желаеме да го признаем – имаме нов вид нормалност. Промени се връзката, семиотиката на общуването, счита проф. Христов, който чисто човешки е смутен от крайния резултат.
„ Вече хората не се здрависват, поздравяват се надали не с юмруци. Това е, което ужасно ме тормози и дали за идващите генерации няма да е естествен метод за другарство. Дали няма да се вкара нов вид виждане за света, което няма нищо общо с естествените човешки взаимоотношения. /…/
В момента сме във война, тази война е биологична, въпросът е кой е печеливш от тази война, акцентира Ивайло Христов в предаването „ Преди всички “.
„ Печеливш е едрият капитал, казано най-просто. Разрушаването на материално-технологическата база води до софтуерно обновяване. Големи компании печелят ужасно доста от новата онлайн среда. “
Цената на работната мощ става доста ниска, разоряването на междинния и на дребния бизнес, което се вижда сега, благоприятства централизирането на капитала, означи още проф. Христов.
„ По време на война, както и в този момент, има всеобщо измиране на инвалиди, на пенсионери, на едно население, което, жестоко казано, „ коства “ единствено разноски. По този метод едрият капитал е освобождаван от тази тежест и се понижават индустриалните разноски.
Силно се надявам тази моя последна прогноза да не е вярна “, разяснява той и даде различен образец - с работата от у дома, където консумативите за сметка на служащия.
Ако във времето крайният индивидуализмът на българина е помагал, в този момент той пречи да се сътвори работещо гражданско общество, посочи преподавателят.
„ Сега българинът в случай че няма действителна сметка от нещо, съответен интерес, той загърбва идеите и се затваря в дома, в себе си, в фамилията. Вижда до такава степен, докъдето му се простира погледът. Ако се качи на по-високо дърво, ще гледа повече. Ако се качи на по-ниско дърво, гледа по-малко. “
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ