Майки и синове - за силата на обичта и грешките
Силен, заслужен, самоуверен, доблестен, безрезервен, любящ, откровен. Или пък слабоволев, нерешителен, нерешителен, безконтролен, лакомец, неприятен. Какви мъже може да отгледа и възпита една майка? Как несъразмерната й любов или неналичието на такава, белязва живота на момчето по пътя към възмъжаването? Какви са заплахите в живота на сина, останал без бащина поддръжка и какъв брой мощна би трябвало да бъде майката, с цел да компенсира тази празнота? Много от отговорите на тези комплицирани въпроси, дава Вероник Моралди в книгата си " Майки и синове " /ИК „ ЕМАС " /. Ето някои от нейните изводи, основани на стотици изследвания и диалози с майки и техните към този момент пораснали синове.
• " Бъди нежна и строга! ". Това следва да е девизът на майките на момчета. Тези две качества би трябвало да демонстрира на сина си дамата, само че без да не помни, че има право на помощ и поддръжка от бащата.
• Синът прави от дамата войник, подготвен да понася ударите. Въпреки понесените удари, тази жена-боец би трябвало да остане обичаща. Тя не приема с наслада в сърцето сълзите, донесени от нейния наследник.
• Желанието на всяка майка е да даде всичко на сина си. Това освен е невероятно, само че е и нежелателно.
• Жените доста по-лесно одобряват синовете си, такива каквито са – по тази причина са и по-толерантни. Синовете го осъзнават и избират да споделят с майките си. Бащите желаят синовете им да са такива, каквито съгласно тях би трябвало да бъдат - да дават отговор на идеала за мъж, да съблюдават разпоредбите. Когато бащата липсва в фамилията, майката би трябвало да постанова правила, да бъде строга и властна. Роля, в която тя постоянно се усеща напълно не на мястото си.
• Още от дребен, синът си дава сметка каква власт има над майка си, поради нейния боязън да не загуби обичта му. Това е власт и нож с две остриета – в случай че синът манипулира майката, тя му разреши това и излезе от възпитателната си роля, той ще се трансформира в същински тиранин или ще бъде прекомерно подвластен от нейната угриженост. Така неговата мощ се обръща против самия него.
• Устремът, тласкащ дамата към нейния наследник е толкоз неукротим, че никакви скрупули на съвестта не са в положение да го спрат.
• Когато бащата не дава образец, на майката ще й бъде извънредно мъчно да възпитава сина си сама в отговорност, тъй като той ще възприема всичко като заповед, досадна работа или налагане.
• Някои майки откриват в синовете си изключителни способности, невероятни качества. Остава въпросът, дали са разпознали този гений в зародиш и са го насърчили, или са си го измислили, поставяйки преди всичко личното си предпочитание. В някои случаи, майките толкоз мощно имат вяра в фантазиите си, че съумяват да ги трансфорат в действителност.
• Не майката, а синът би трябвало да има огромни упоритости. Той не може да реализира нейните пропилени очаквания.
• Понякога гневът към сина, в действителност е ориентиран към мъжете по принцип. Когато със своето държание, условия и изявления, синът ни изкара от равновесие, ние реагираме против мъжествеността, против хилядолетията насилничество и послушание. Този несдържан яд и гняв ни предизвикат да изговорим думи, които надалеч надминават нашите стремежи, и които по-късно ни карат да усещаме виновност.
• Понякога майката има наслоена отрицателна визия за мъжете. Ако носи в себе си облика на подчинена жена, построен по модел на личната й майка и могъщ татко, тя подсъзнателно се изкушава да отмъсти на мъжете посредством своя наследник.
• Синът е подстрекател за майката, тъй като я кара да се замисля и да се старае да превъзмогва своите предубеждения и зони на непоносимост във връзка с другия пол.
• За сина, майката е прочувствената опора, тъй като приказва с езика на страстите, тъй като въплъщава разбирателството.
• Когато майката не извършва отговорностите си, синът страда. Липсва му съкровеното леговище, сигурността и отбраната.
• Всичко, което майката прави водена от възприятие за виновност, е на вятъра изпитание във образователен проект, тъй като синът чудесно долавя първопричините.
• Нашият наследник не ни дължи нищо. Ако очаквате в подмяна нещо от него, значи не сте му дали нищо същински.
• За майката и сина е мъчно да не открият прекомерно близка връзка между тях, когато в живота на дамата няма различен мъж. Тогава дамата се посвещава единствено на сина си - чака го за вечеря, изпраща, посреща, за нея той е мъжът в фамилията, той запълва празнината в живота й.
• Нищо не е по-лошо за един юноша, от това да има постоянно обезпокоена майка зад тила си.
• Често се случва, самотните майки умишлено или не, да се лишават от същински сътрудник в живота си. Това е заслепението на майките. Те не помнят, че един ден техният наследник ще бъде мъж на друга жена и ще има личен живот, близо или надалеч от нея.
• За някои, майката е липса. Липса и боязън от кастрация. Мъжете - донжуановци се възползват от всяка предоставена опция, с цел да преоткрият връзката си с нея и да се уверят в мъжествеността си. Парадоксално, само че синът, който се опасява, че ще бъде скопен от жена, както се е страхувал от майка си, търси точно при дамите доказателства за мъжките си достолепия.
• Когато мъжките черти в характера на сина не са задоволително развити, тъй като е останал дете в прочувствен проект, той постоянно се пробва да компенсира тази празнота със секс.
• Различната стойност и значение, което мъжете и дамите влагат в случките, оказва помощ да разберем, за какво мъжете придават по-голяма тежест на женската невярност. Те претърпяват доста трагично изневярата от страна на брачната половинка си, тъй като се усещат предадени от майката, от първия си обект на любов и партньорката, заела нейното място.
• Невъзможно е синът да се построи като персона, когато майка му играе ролята на гръбначен дирек.
