Сигурно е, че от Декарт насам принудиха жената да смес­ва

„ Сигурно е, че от Декарт насам принудиха дамата да смес­ва разсъдък с просветеност. Казаха й, че да чувстваш надълбоко живота - и другите - е изцяло неефикасно. “

Girl, Juan Gris (1887-1927)

Значението на афективността

Как наподобяват женствеността и мъжествеността на дамата във френскоезичните страни? Наблюдавайки дамите, осо­бено от северните региони, оставаме с усещането, че са отвикнали да се усмихват, да споделят „ благодаря “, отвикнали са от всякаква демонстрация на непосредственост. Струва ни се, че са си заб­ранили всевъзможен импровизиран взор, възприятие, страст. Сякаш желаят да запазят непременно позата на краен индивидуа­лизъм, който обявяват даже и в бакалницата, където на­дълго и нашироко се пазарят за цената на фасула. Умуват над най-дребните неща. Постоянно са настръхнали, нащрек. Утвърждават Аза си, препирайки се по най-дребния мотив, сякаш по този начин се стремят да потвърдят, че съществуват.

Ще намерения човек, че са изгубили вътрешната си спо­койна мощ, само благоприятстваща същинската логи­ка. Не са в положение да нагодят страстите си към обстоя­телствата и се раздират сред спорни държания, които многословно се стараят да оправдаят.

Сигурно е, че от Декарт насам принудиха дамата да смес­ва разсъдък с просветеност. Втълпиха й, че с цел да живее добре, е задоволително да се преструва, че разсъждава. Казаха й, че да чувстваш надълбоко живота — и другите — е изцяло неефикасно. Убедиха я, че всичко е в разсъждаването, а несъзнаваното е нещо дребно и нищожно. (Сега към този момент знаем, че противоположното е правилно. Животът на несъзнаваното е непрестанен, неизменим, като буйна река, по която плуват освен кораби, само че и парчета. Знаем също, че няма нищо по-на­късано от съзнателния живот, преустановяван от навиците, от комплексите, от паниките, от рефлексите и от атавизмите.)

Животът на несъзнаваното и изразяването на страстите й бяха представяни като подозрителни. Жената бе длъжна да издига в фетиш разсъдъка, в който фетиш се оплете. В резултат на това вътрешните й сили отслабнаха за сметка на празно­то мъдруване, което от ден на ден се постановяваше.

Бидейки неспособна да се усмихва, включително и на се­бе си, единственият метод, който откри, с цел да се запази, бе иронията във връзка с колегата си. Защото тя е ужас­но лишена от възприятие за комизъм. Дори гласът й изгуби дълбоката си мелодичност. Преоблада­ват високите тонове. Превърнал се е във фалцет, лишен от страст, от възприятие, от душевно успокоение.

Декарт изобрети безчовечен модели на държание. При­нуди дамата да откаже да направи крачката към другите. Получи се по този начин, че тя се раздира сред страстите, тласка­щи я към другите, и подправената разсъдъчност, която я кара да стои настрани от тях. С други думи: опасява се да не из­пусне даже за момент подправената сигурност на лъжеразсъдливостта.

На остарелия католицизъм не му оставаше нищо друго, ос­вен да схване това културно събитие. След като Декарт подсказа, че несъзнаваното, вътрешният живот, т.е. изкон­но женското, са недостойни за човешкото създание, католи­цизмът побърза да набеди дамата като виновница за всички беди. И защото дамата бе отъждествявана напълно със своята женственост, то и женствеността се трансформира в ругателна дума. Тук още веднъж смесиха половата принадлежност с вътрешната сила. Кой би се осмелил по това вре­ме да отвори дума за силата на женствеността или даже да преглежда мъжкото у дамата като изцяло обикновено?

И тъй като „ женското “ се смяташе за непочтено, съща­та орис сполетя мощните страсти (априорно!), както и усе­щанията и възприятията. Истинската набожност (обвърза­ността с другите и със света) беше сложена под забрана. Така доста французойки са оказаха притиснати от две страни. Женствеността им бе принудена да разпокъса об­ширните си владения; вследствие на това мъжкото у тях се прояви в фикс идея за разногласия, в капризничене, в саркастични прояви.

Тези дами не знаят какво да вършат със своята сложена под забрана афективност. Ето за какво под маската си те кри­ят една носталгична психика, в която възприятието се е пре­върнало в неспокойна прочувственост.

Когато възпитанието скапва девойките...

Всичко, което блокира, стопира или отклонява вътрешната сила, частично обезсилва женското начало у дамата. А културно добитите модели на държание, както и ком­плексите, фактически отклоняват силата. Задържани­ята, от какъвто и темперамент да са, гълтам огромни ко­личества сила. Тревожността пък безусловно изяжда вът­решната сила.

Не бива да се не помни, че мъжкото начало е единствено произ­водно от женското (или от вътрешната енергия). А на какво нормално учим девойките? Че силата е всъщност притежание на мъжа. Че единствено външно изяве­ната, забележима сила е от голяма важност. Че единствената цел на дамата е да бъде видяна и обичана. Че сама по себе си женствеността е единствено стръв, а не мощ. Че колкото е по-слаба и по-чаровна, толкоз повече шансове има моми­чето да бъде обичано. Че мъжкото държание е подозрител­но при момичето. Че множеството външни изяви на сила са разрешени на момчето, само че са неразрешени на момичето.

Ето по какъв начин приучват момичето да задържа силата си, да я пази вътре в себе си, да я натрупа, само че не и да я демонстрира. Дори единствено от позиция на хормоналното си устройство момичето е предразположено към вътрешен живот. Вместо да развива другата част от личността си (мъжкото у себе си), близките „ нажежават “ до прекаленост естествените й за­ложби. Все едно студентка със податливост към философията да бъде принудена да посвети живота си на тази просвета с риск да се трансформира в хартиен плъх, тъй като е лишена от опцията да опита силите си в някоя друга научна дис­циплина.

От: „ Жената и нейната дълбинна логика на психиката “, Пиер Дако, ИК „ Колибри “
Картина: Girl, Juan Gris (1887-1927); chinaoilpaintinggallery