Време на съзидание, време на разруха
Щерю Наумов,
Варна
Навлязохме в 30-ата годишнина от съдбовната за българския народ дата 10 ноември 1989 година Ако съпоставим измененията след 9.IX.1944 и тези след 1989 година, ще установяваме огромно разграничение в постигнатото в социално-икономическото и културното развиване на страната. След Втората международна война държавното управление, което пристигна на власт, завари ограбена и изцяло разрушена страна. Голяма част от оскъдните артикули, за близо 70 милиарда, бяха изнесени в Германия и до ден сегашен страната ни нищо не е получила против тях.
В навечерието на Втората международна война известният по това време австрийски публицист Дитрих Винер, който посетил България, писа след връщането си във Виена: " Знае ли цивилизована Европа, че в нейните лимити живее народ, който и през днешния ден обработва земята по този начин, както нашите прародители преди един век; че в качеството на работен добитък там постоянно се употребява индивидът. Бих желал да имам вяра в бъдещето на тази красива страна, само че не мога. Това е орис, от която България мъчно ще се отърве. "
Действително популацията преди 9-и септември 1944 година в голямото си болшинство живееше доста оскъдно, изключително по селата. Липсваше електричество, използваха се газени лампи и лоени восъчни свещи. Отоплението им беше с тезек - изсушени говежди изпражнения. Къщите им бяха от пръчки, замазани със плява и пръст. Пътищата на село бяха черни и кални, чакълените пътища бяха малко. Земеделската земя се обработваше с дървено рало, а по-късно - с стоманен плуг и животинска двигателна сила. Водоснабдяване нямаше. Всеки носеше вода от геран (кладенец), изкопан в средата на селото. С кобилици и бакъри хората на тил носеха вода за себе си и за животните. Непоносим и тежък живот сполетя болшинството от българския народ. Не получаваха никаква информация, не знаеха какво става в страната. Радиоапарати в селата имаха единици - и то заможни, земеделци.
През първите години след 1944 година настава сериозна смяна в социално-икономическото развиване на България, изключително по време на държавното управление на Георги Димитров, Вълко Червенков, Васил Коларов и Антон Югов. Правителството на Димитров съумя на 10 февруари 1947 година да подписа търпим кротичък паричен контракт, без да отстъпи част от територията на България. С този контракт то направи сполучлив опит да изведе България от жестоката рецесия. Разработи вероятности за развиването на България от изостанала индустриална и земеделска страна в страна просперираща. Най-голяма заслуга това държавно управление има в развиването на селското стопанство. Внася селскостопанска техника и всеобщо уедрява земята в кооперативни стопанства.
Създадоха се машинно-тракторни станции, които бяха в услуга на земеделските кооперации. Вследствие на механизираното култивиране на земята добивите неведнъж се усилиха. С дървеното рало и стоманения плуг добивът беше 80-100 кг пшеница от декар. След механизацията доближи 250 кг. По-късно при потребление на изкуствени торове и напояване добивът от пшеница доближи 600 кг от декар, а от царевица при поливните площи - 1000 кг от декар. Заплащането на кооператорите дневно нарастваше годишно. Извърши се и огромно хидромелиоративно строителство, включиха се доста напоителни системи. През 80-те години имахме 12 млн. дка поливни площи. Населението на страната получи огромни количества млечни и локални артикули, повече плодове, консерви. Повиши се виталното ниво на хората от селото и града. В напредък е жилищното строителство. Хората стартират да се убеждават, че социалистическото общество е най-пригодно за тях персонално.
Със същия ритъм се развиваше и индустрията в България, построяват се доста промишлени предприятия. Голяма част от популацията на селата се насочва към огромните градове. Безработицата изчезва и се появява дефицит на работна ръка в предприятията. Налагаше се да се пренасочва работна ръка от едно населено място в друго, с цел да не прекъсва промишленото произвеждане.
Построиха се нови здания за съвсем всички държавни институции. И всичко това се правеше със средства на страната, не се търсеха, както в този момент, непознати вложения. Държавата беше богата и не допускаше да се краде и ограбва основаното, престъпността беше сведена до най-малко. Държавата се оказа доста добър собственик, тъй като се грижеше за възстановяване на виталното ниво на хората.
А какво получи българският народ след 1989 година? Загуби всичко, което в продължение на 45 години с въодушевен труд сътвори. Само за 30 години " народна власт " всичко се унищожи и от страната мина в ръцете на частни и незаконни групи. Престъпността набъбна, наркоманията, грабежите и убийствата станаха ежедневие. Този незаконен интервал не заслужава даже да го разясня, тъй като той е тъмно време, доста от хората даже го съпоставят с турското и фашисткото време. Става ми мъчително за моя изстрадал народ.
Социализмът в числа
За 1979-1988 година България усилва Брутният вътрешен продукт на глава от популацията с 234%. Това е " банкрутиралата " съгласно новите учебници социалистическа страна. По БВП на глава от популацията през 1988 година България се изкачва на 25-о място в света, през 2013 година тя се е сринала на 78-о място, през 2014 година е с най-ниския номинален Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз и най-висока квота на бедност - 21,8% по данни на МВФ.
А ето данни от Национален статистически институт от 1988 година, съпоставени с днешните:
ПРОИЗВОДСТВО
1988
Металообработващи машини: 17 440 броя (през 2014 г.- едвам 1930 броя).
Електрокари: 47 400 бр. (през 2014 година - 180 бр.).
Мотокари: 35 100 (2014 година - 210 бр.).
Домашни хладилници: 111 000 бр. (2014 година - 0 бр.).
Цветни тв приемници: 124 300 бр. (2014 година - 0 бр.).
Памучни платове: 362 млн. кв. м (2014 година - 8 млн. кв. м).
Вълнени платове: 45 млн. кв. м (2014 година - 2,4 млн. кв. м).
Месо: 565 600 тона (2014 година - 150 000 тона).
Мляко: 2,5 млн. л (2014 година - 70 хиляди л).
Зеленчукови консерви: 344 000 т (2014 година - 67 000 т).
ИЗНОС
Електронни калкулатори: 46 700 бр. (2014 година - 0 бр.).
Електрокари: 44 700 бр. (2014 година - 0 бр.).
Телефонни апарати: 630 000 бр. (2014 година - 0 бр.).
Радиотелефони: 121 000 бр. (2014 година - 0 бр.).
Пресни плодове: 139 000 тона (2014 година - 7000 т).
Домати: 78 900 тона (2014 година - 1100 т).
КОНСУМАЦЦИЯ
Прясно мляко - 195 л на година (2014 година - 20 л).
Месо: 75 кг (2014 година - 32 кг).
Яйца: 263 бр. (2014 година - 143 бр.).
Плодове: 109 кг (2014 година - 50 кг).
Захар: 35 кг (2014 година - 7 кг).
ЕНЕРГЕТИКА
До средата на ХХ в. сме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 година те набъбнаха 120 пъти!
- АЕЦ " Козлодуй ".
- ПАВЕЦ " Чаира " с турбопомпена станция на 360 м подземен. Няма европейски аналог.
- Каскада " Белмекен-Сестримо ". С три електроцентрали (първата е ПАВЕЦ).
- Каскада " Арда " с три язовира. Една от най-големите в Западна и Средна Европа.
- Източномаришки енергиен комплекс.
Нашите енергетици проучваха, проектираха и строиха енергийни обекти за комплицирани геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания.
МЕТАЛУРГИЯ
До 1950 година България няма металургия. Към 1989 година произвеждахме 3 млн. и 300 хиляди тона стомана и бяхме 27-ата металургична страна в света.
Леенето с газово противоналягане по метода на акад. Балевски и проф. Димов е удивително изобретение в международното металолеене, над 600 машини за леене с противоналягане леят 50% от кокилните алуминиеви отливки в света!
ХИМИЯ
През 1945 година бе в зародиш. Към 1989 Г. браншът създава годишно:
- 2,5 млн. т минерални торове;
- 1 млн. т калцинирана сода;
- 400 хиляди т пластмаси;
- 1,8 милиона броя автомобилни гуми;
- 20 хиляди т химикали за растителна защита;
- преработва 12 млн. т недопечен нефт;
- дава 8,5% от националната промишлена продукция;
- обезпечава 20% от постъпленията от западна валута;
- поддържа 100 000 работни места.
ТРАНСПОРТНО МАШИНОСТРОЕНЕ
Първият български електрокар е от 1951 година 1981 година изнасяхме годишно 83 хиляди електро- и мотокари. Три бяха международните компании в тази област: " Кларк " -САЩ, " Тойота " -Япония и " Балканка " -България.
svoboden-narod.eu
Още ли желаете?
Всичко изброено от интервала на незаконния социализъм към този момент е унищожено или е пред срутване. За 30 години са унищожени над 91% от всички индустриални мощности в България. Населението ни е най-бързо изчезващото в света, понижено с съвсем 25%.
Варна
Навлязохме в 30-ата годишнина от съдбовната за българския народ дата 10 ноември 1989 година Ако съпоставим измененията след 9.IX.1944 и тези след 1989 година, ще установяваме огромно разграничение в постигнатото в социално-икономическото и културното развиване на страната. След Втората международна война държавното управление, което пристигна на власт, завари ограбена и изцяло разрушена страна. Голяма част от оскъдните артикули, за близо 70 милиарда, бяха изнесени в Германия и до ден сегашен страната ни нищо не е получила против тях.
В навечерието на Втората международна война известният по това време австрийски публицист Дитрих Винер, който посетил България, писа след връщането си във Виена: " Знае ли цивилизована Европа, че в нейните лимити живее народ, който и през днешния ден обработва земята по този начин, както нашите прародители преди един век; че в качеството на работен добитък там постоянно се употребява индивидът. Бих желал да имам вяра в бъдещето на тази красива страна, само че не мога. Това е орис, от която България мъчно ще се отърве. "
Действително популацията преди 9-и септември 1944 година в голямото си болшинство живееше доста оскъдно, изключително по селата. Липсваше електричество, използваха се газени лампи и лоени восъчни свещи. Отоплението им беше с тезек - изсушени говежди изпражнения. Къщите им бяха от пръчки, замазани със плява и пръст. Пътищата на село бяха черни и кални, чакълените пътища бяха малко. Земеделската земя се обработваше с дървено рало, а по-късно - с стоманен плуг и животинска двигателна сила. Водоснабдяване нямаше. Всеки носеше вода от геран (кладенец), изкопан в средата на селото. С кобилици и бакъри хората на тил носеха вода за себе си и за животните. Непоносим и тежък живот сполетя болшинството от българския народ. Не получаваха никаква информация, не знаеха какво става в страната. Радиоапарати в селата имаха единици - и то заможни, земеделци.
През първите години след 1944 година настава сериозна смяна в социално-икономическото развиване на България, изключително по време на държавното управление на Георги Димитров, Вълко Червенков, Васил Коларов и Антон Югов. Правителството на Димитров съумя на 10 февруари 1947 година да подписа търпим кротичък паричен контракт, без да отстъпи част от територията на България. С този контракт то направи сполучлив опит да изведе България от жестоката рецесия. Разработи вероятности за развиването на България от изостанала индустриална и земеделска страна в страна просперираща. Най-голяма заслуга това държавно управление има в развиването на селското стопанство. Внася селскостопанска техника и всеобщо уедрява земята в кооперативни стопанства.
Създадоха се машинно-тракторни станции, които бяха в услуга на земеделските кооперации. Вследствие на механизираното култивиране на земята добивите неведнъж се усилиха. С дървеното рало и стоманения плуг добивът беше 80-100 кг пшеница от декар. След механизацията доближи 250 кг. По-късно при потребление на изкуствени торове и напояване добивът от пшеница доближи 600 кг от декар, а от царевица при поливните площи - 1000 кг от декар. Заплащането на кооператорите дневно нарастваше годишно. Извърши се и огромно хидромелиоративно строителство, включиха се доста напоителни системи. През 80-те години имахме 12 млн. дка поливни площи. Населението на страната получи огромни количества млечни и локални артикули, повече плодове, консерви. Повиши се виталното ниво на хората от селото и града. В напредък е жилищното строителство. Хората стартират да се убеждават, че социалистическото общество е най-пригодно за тях персонално.
Със същия ритъм се развиваше и индустрията в България, построяват се доста промишлени предприятия. Голяма част от популацията на селата се насочва към огромните градове. Безработицата изчезва и се появява дефицит на работна ръка в предприятията. Налагаше се да се пренасочва работна ръка от едно населено място в друго, с цел да не прекъсва промишленото произвеждане.
Построиха се нови здания за съвсем всички държавни институции. И всичко това се правеше със средства на страната, не се търсеха, както в този момент, непознати вложения. Държавата беше богата и не допускаше да се краде и ограбва основаното, престъпността беше сведена до най-малко. Държавата се оказа доста добър собственик, тъй като се грижеше за възстановяване на виталното ниво на хората.
А какво получи българският народ след 1989 година? Загуби всичко, което в продължение на 45 години с въодушевен труд сътвори. Само за 30 години " народна власт " всичко се унищожи и от страната мина в ръцете на частни и незаконни групи. Престъпността набъбна, наркоманията, грабежите и убийствата станаха ежедневие. Този незаконен интервал не заслужава даже да го разясня, тъй като той е тъмно време, доста от хората даже го съпоставят с турското и фашисткото време. Става ми мъчително за моя изстрадал народ.
Социализмът в числа
За 1979-1988 година България усилва Брутният вътрешен продукт на глава от популацията с 234%. Това е " банкрутиралата " съгласно новите учебници социалистическа страна. По БВП на глава от популацията през 1988 година България се изкачва на 25-о място в света, през 2013 година тя се е сринала на 78-о място, през 2014 година е с най-ниския номинален Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз и най-висока квота на бедност - 21,8% по данни на МВФ.
А ето данни от Национален статистически институт от 1988 година, съпоставени с днешните:
ПРОИЗВОДСТВО
1988
Металообработващи машини: 17 440 броя (през 2014 г.- едвам 1930 броя).
Електрокари: 47 400 бр. (през 2014 година - 180 бр.).
Мотокари: 35 100 (2014 година - 210 бр.).
Домашни хладилници: 111 000 бр. (2014 година - 0 бр.).
Цветни тв приемници: 124 300 бр. (2014 година - 0 бр.).
Памучни платове: 362 млн. кв. м (2014 година - 8 млн. кв. м).
Вълнени платове: 45 млн. кв. м (2014 година - 2,4 млн. кв. м).
Месо: 565 600 тона (2014 година - 150 000 тона).
Мляко: 2,5 млн. л (2014 година - 70 хиляди л).
Зеленчукови консерви: 344 000 т (2014 година - 67 000 т).
ИЗНОС
Електронни калкулатори: 46 700 бр. (2014 година - 0 бр.).
Електрокари: 44 700 бр. (2014 година - 0 бр.).
Телефонни апарати: 630 000 бр. (2014 година - 0 бр.).
Радиотелефони: 121 000 бр. (2014 година - 0 бр.).
Пресни плодове: 139 000 тона (2014 година - 7000 т).
Домати: 78 900 тона (2014 година - 1100 т).
КОНСУМАЦЦИЯ
Прясно мляко - 195 л на година (2014 година - 20 л).
Месо: 75 кг (2014 година - 32 кг).
Яйца: 263 бр. (2014 година - 143 бр.).
Плодове: 109 кг (2014 година - 50 кг).
Захар: 35 кг (2014 година - 7 кг).
ЕНЕРГЕТИКА
До средата на ХХ в. сме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 година те набъбнаха 120 пъти!
- АЕЦ " Козлодуй ".
- ПАВЕЦ " Чаира " с турбопомпена станция на 360 м подземен. Няма европейски аналог.
- Каскада " Белмекен-Сестримо ". С три електроцентрали (първата е ПАВЕЦ).
- Каскада " Арда " с три язовира. Една от най-големите в Западна и Средна Европа.
- Източномаришки енергиен комплекс.
Нашите енергетици проучваха, проектираха и строиха енергийни обекти за комплицирани геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания.
МЕТАЛУРГИЯ
До 1950 година България няма металургия. Към 1989 година произвеждахме 3 млн. и 300 хиляди тона стомана и бяхме 27-ата металургична страна в света.
Леенето с газово противоналягане по метода на акад. Балевски и проф. Димов е удивително изобретение в международното металолеене, над 600 машини за леене с противоналягане леят 50% от кокилните алуминиеви отливки в света!
ХИМИЯ
През 1945 година бе в зародиш. Към 1989 Г. браншът създава годишно:
- 2,5 млн. т минерални торове;
- 1 млн. т калцинирана сода;
- 400 хиляди т пластмаси;
- 1,8 милиона броя автомобилни гуми;
- 20 хиляди т химикали за растителна защита;
- преработва 12 млн. т недопечен нефт;
- дава 8,5% от националната промишлена продукция;
- обезпечава 20% от постъпленията от западна валута;
- поддържа 100 000 работни места.
ТРАНСПОРТНО МАШИНОСТРОЕНЕ
Първият български електрокар е от 1951 година 1981 година изнасяхме годишно 83 хиляди електро- и мотокари. Три бяха международните компании в тази област: " Кларк " -САЩ, " Тойота " -Япония и " Балканка " -България.
svoboden-narod.eu
Още ли желаете?
Всичко изброено от интервала на незаконния социализъм към този момент е унищожено или е пред срутване. За 30 години са унищожени над 91% от всички индустриални мощности в България. Населението ни е най-бързо изчезващото в света, понижено с съвсем 25%.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ