Титла, титла и пак титла
Съвсем скоро Лудогорец ще стане първенец за 13 година подред. В предишното ви разказвахме за тимове, които държат върхове във връзка с поредни извоювани титли на домашната сцена, само че замисляли ли сте се, че може да има и играчи, които през цялата си кариера да не стопират да побеждават във вътрешните шампионати?
Споменахме Лудогорец - Марселиньо, Светослав Дяков и Козмин Моци могат да се похвалят с много трофеи, до момента в който бяха част от отбора от Разград, само че даже те са надалеч от следните персони:
Започваме с Кингсли Коман. Привържениците на Байерн Мюнхен постоянно ще му бъдат признателни поради победния гол, който вкара на финала в Шампионската лига през ковид-сезона през 2020 година против Пари Сен Жермен. Но французинът напълно до неотдавна притежаваше и друго удивително достижение - беше предопределен непроменяемо да става отличник в страната, където играеше. В продължение на 11 години - без значение дали беше във Франция, в Италия или в Германия, Коман неизбежно вдигаше шампионска трофей над главата си. Да, факт е, че той пази цветовете на любимците в съответните страни (Пари Сен Жермен, Ювентус, Байерн Мюнхен), само че достижението си го бива. Даже - в случай че би трябвало да бъдем напълно пунктуални - би трябвало да кажем, че фланговият футболист има 12 трофеи, тъй като имаше мачове и за Ювентус през сезон 2015/2016 преди да се причисли към баварците. Серията му изглеждаше безкрайна и сложна за преустановяване, преди на сцената да се появят Шаби Алонсо и неговите непобедими играчи от Байер Леверкузен, които тази година станаха първенци на Германия и нарушиха убийствената надмощие на Байерн Мюнхен.
Учудващо или не - Коман надалеч не е единственият състезател, който може да се похвали с следващи трофеи. Настоящите му съотборници - Томас Мюлер и Мануел Нойер - също имат във визитките си по 11 следващи турнирни триумфа с гранда от Мюнхен. Ако отпътуваме на север, също ще открием сходна поредност. Името Роар Странд към този момент може и да е позабравено, само че той завоюва чудовищните 16 трофеи с Розенборг, 11 от които - поредни сред 1994 и 2004. И в случай че не беше прекарал в Молде 1993, то тогава щеше да е ставал първенец 13 следващи години. Но не би.
От Източна Европа също има сходни образци. Дори по-добри. БАТЕ Борисов е отбор, чието наличие в клубния футбол на Беларус се беше трансформирало в синоним на триумфа. Витали Родионов завоюва 12 следващи шампионски трофеи на страната с тима, преди да се откаже от футбола. Ако не беше окачил бутониките, то неговата серия щеше да се разпростре до 13 следващи трофеи. Но не би. Също от тази част на Европа идва и образецът с Олегс Благонадеждинс. Там казусът е даже още по-любопитен. Неговият Сконто печели първите 14 трофеи след оповестяването на Латвия за самостоятелна страна, само че в архивите е комплицирано да се открие дали Благонадеждинс е играл в първия от упоменатите сезони. Сигурно е обаче, че той взима присъединяване в идващите 13 следващи сезона.
Стигаме и до хипотетичния рекордьор. Лий Кашиаро. За него знаем, че има 14 следващи шампионски трофеи в интервала 2003 - 2016, до момента в който носи фланелката на властелина на гибралтарския футбол Линкълд Ред Импс. Кашиаро е част от тима, завоювал три домашни требъла от 2004 до 2008 година. Е, въпреки всичко приказваме за Гибралтар, само че върхът си е връх.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Споменахме Лудогорец - Марселиньо, Светослав Дяков и Козмин Моци могат да се похвалят с много трофеи, до момента в който бяха част от отбора от Разград, само че даже те са надалеч от следните персони:
Започваме с Кингсли Коман. Привържениците на Байерн Мюнхен постоянно ще му бъдат признателни поради победния гол, който вкара на финала в Шампионската лига през ковид-сезона през 2020 година против Пари Сен Жермен. Но французинът напълно до неотдавна притежаваше и друго удивително достижение - беше предопределен непроменяемо да става отличник в страната, където играеше. В продължение на 11 години - без значение дали беше във Франция, в Италия или в Германия, Коман неизбежно вдигаше шампионска трофей над главата си. Да, факт е, че той пази цветовете на любимците в съответните страни (Пари Сен Жермен, Ювентус, Байерн Мюнхен), само че достижението си го бива. Даже - в случай че би трябвало да бъдем напълно пунктуални - би трябвало да кажем, че фланговият футболист има 12 трофеи, тъй като имаше мачове и за Ювентус през сезон 2015/2016 преди да се причисли към баварците. Серията му изглеждаше безкрайна и сложна за преустановяване, преди на сцената да се появят Шаби Алонсо и неговите непобедими играчи от Байер Леверкузен, които тази година станаха първенци на Германия и нарушиха убийствената надмощие на Байерн Мюнхен.
Учудващо или не - Коман надалеч не е единственият състезател, който може да се похвали с следващи трофеи. Настоящите му съотборници - Томас Мюлер и Мануел Нойер - също имат във визитките си по 11 следващи турнирни триумфа с гранда от Мюнхен. Ако отпътуваме на север, също ще открием сходна поредност. Името Роар Странд към този момент може и да е позабравено, само че той завоюва чудовищните 16 трофеи с Розенборг, 11 от които - поредни сред 1994 и 2004. И в случай че не беше прекарал в Молде 1993, то тогава щеше да е ставал първенец 13 следващи години. Но не би.
От Източна Европа също има сходни образци. Дори по-добри. БАТЕ Борисов е отбор, чието наличие в клубния футбол на Беларус се беше трансформирало в синоним на триумфа. Витали Родионов завоюва 12 следващи шампионски трофеи на страната с тима, преди да се откаже от футбола. Ако не беше окачил бутониките, то неговата серия щеше да се разпростре до 13 следващи трофеи. Но не би. Също от тази част на Европа идва и образецът с Олегс Благонадеждинс. Там казусът е даже още по-любопитен. Неговият Сконто печели първите 14 трофеи след оповестяването на Латвия за самостоятелна страна, само че в архивите е комплицирано да се открие дали Благонадеждинс е играл в първия от упоменатите сезони. Сигурно е обаче, че той взима присъединяване в идващите 13 следващи сезона.
Стигаме и до хипотетичния рекордьор. Лий Кашиаро. За него знаем, че има 14 следващи шампионски трофеи в интервала 2003 - 2016, до момента в който носи фланелката на властелина на гибралтарския футбол Линкълд Ред Импс. Кашиаро е част от тима, завоювал три домашни требъла от 2004 до 2008 година. Е, въпреки всичко приказваме за Гибралтар, само че върхът си е връх.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ