Битката за съкровището на цар Приам
Докато руснаците считат, че съкровището е военна плячка, с цел да компенсират загубите си по време на Втората международна война, германците го считат за заграбена благосъстоятелност и желаят да го върнат
През 19 век се случва нещо, което пренаписва историята - до тогава никой не вярвал, че това би могло да бъде истина. Германският археолог Хайнрих Шлиман открива Троя, градът в центъра на Омировия епос " Илиада ", считан до оня момент просто за хубав мит. След откриването му някои други аспекти на Омировата легенда стават по-осезаеми, като да вземем за пример така наречен златно богатство на Приам, явно принадлежало на едноименния троянски цар, написа
Снимка: iStock by Getty Images Откриването на златното богатство на троянския цар Приам
През 1871 година Шлиман стартира работа по разкопките на мястото на Хисарлик, което през днешния ден е прието за античния град Троя. След като открива равнище, известно като Троя II, и го разпознава като същата Троя, за която се написа в " Илиада ", идната му цел е да откри златното богатство на Приам.
Тъй като Приам е бил монархът на Троя, Шлиман заключава, че той би трябвало да е скрил съкровището си някъде в града, с цел да не бъде откраднато от гърците, в случай че градът му падне. На 31 май 1873 година Шлиман открива именитото богатство, което търси.
Предполага се, че е попаднал на него инцидентно, защото се твърди, че е зърнал злато в лицето на траншеята, до момента в който е изправял страната на траншеята в югозападната част на обекта.
След като разкопал съкровището и го извадил от земята, Шлиман взел находките и ги съхранил в дървената си барака. Освен златните и сребърните предмети съкровището на Приам включвало няколко оръжия, меден котел, плитка бронзова чиния и бронзов казан.
Въпреки че Шлиман оповестява, че съкровището на Приам е единична находка, други учени се съмняват в това изказване, като настояват, че то е единствено част от цялото богатство, от което множеството от значимите предмети са открити от немския археолог. Други артефакти са били открити на по-ранна дата.
След като съкровището е открито, османските управляващи се стремят да се снабдят с него. Шлиман обаче е срещу това и създава тактика за изнасяне на артефактите от османската територия.
Снимка: iStock by Getty Images
Все още е мистерия методът, по който Шлиман съумява да направи това, и доста оферти и теории се пробват да го обяснят. Една от тях гласи, че брачната половинка на археолога, София, е пренесла елементи от съкровището през османската митница, като ги е скрила в бельото си. В последна сметка Шлиман е съден от османското държавно управление.
Той губи делото и е санкциониран с 400 лири (500 долара) като отплата на османците, само че непринудено заплаща 2000 лири (2500 долара) по незнайни аргументи.
Къде е съкровището в този момент?
След откриването на златното богатство на Приам Шлиман концентрира напъните си върху намирането на подобаващ музей, в който да бъдат изложени артефактите. Междувременно съкровището се съхранява в дома на Шлиман. Предполага се, че това е било причина за безпокойството му.
През 1877 година златното богатство от Приам е изложено за първи път пред аудитория в лондонския музей " Саут Кенсингтън " (сега музей " Виктория и Албърт " ). След като е изложено в продължение на доста години в Лондон, златното богатство на Приам е преместено в Берлин през 1881 година, а сред 1882 и 1885 година артефактите са изложени краткотрайно в музея Kunstgewerbe, преди да бъдат преместени в новопостроения Етнологически музей.
През идващите десетилетия златното богатство на Приам се обитава в Етнографския музей в Берлин. След провалянето на нацисткия режим в края на Втората международна война обаче съкровището изчезва.
Широко публикувани са съмненията, че руските войски, окупирали Берлин, са виновни за разграбването на съкровището и безчет други скъпи предмети и творби на изкуството, които по-късно придвижват в Москва.
Фактът, че руските войски са взели златното богатство на Приам, е отричан от тях до 1993 година, когато за първи път публично е прието, че съкровището в действителност се намира в Русия. Днес златното богатство на Приам остава в Русия. Докато руснаците считат, че съкровището е военна плячка, с цел да компенсират загубите си по време на Втората международна война, германците го считат за заграбена благосъстоятелност и желаят да го върнат.
Снимка: iStock by Getty Images
През 19 век се случва нещо, което пренаписва историята - до тогава никой не вярвал, че това би могло да бъде истина. Германският археолог Хайнрих Шлиман открива Троя, градът в центъра на Омировия епос " Илиада ", считан до оня момент просто за хубав мит. След откриването му някои други аспекти на Омировата легенда стават по-осезаеми, като да вземем за пример така наречен златно богатство на Приам, явно принадлежало на едноименния троянски цар, написа
Снимка: iStock by Getty Images Откриването на златното богатство на троянския цар Приам През 1871 година Шлиман стартира работа по разкопките на мястото на Хисарлик, което през днешния ден е прието за античния град Троя. След като открива равнище, известно като Троя II, и го разпознава като същата Троя, за която се написа в " Илиада ", идната му цел е да откри златното богатство на Приам.
Тъй като Приам е бил монархът на Троя, Шлиман заключава, че той би трябвало да е скрил съкровището си някъде в града, с цел да не бъде откраднато от гърците, в случай че градът му падне. На 31 май 1873 година Шлиман открива именитото богатство, което търси.
Предполага се, че е попаднал на него инцидентно, защото се твърди, че е зърнал злато в лицето на траншеята, до момента в който е изправял страната на траншеята в югозападната част на обекта.
След като разкопал съкровището и го извадил от земята, Шлиман взел находките и ги съхранил в дървената си барака. Освен златните и сребърните предмети съкровището на Приам включвало няколко оръжия, меден котел, плитка бронзова чиния и бронзов казан.
Въпреки че Шлиман оповестява, че съкровището на Приам е единична находка, други учени се съмняват в това изказване, като настояват, че то е единствено част от цялото богатство, от което множеството от значимите предмети са открити от немския археолог. Други артефакти са били открити на по-ранна дата.
След като съкровището е открито, османските управляващи се стремят да се снабдят с него. Шлиман обаче е срещу това и създава тактика за изнасяне на артефактите от османската територия.
Снимка: iStock by Getty Images Все още е мистерия методът, по който Шлиман съумява да направи това, и доста оферти и теории се пробват да го обяснят. Една от тях гласи, че брачната половинка на археолога, София, е пренесла елементи от съкровището през османската митница, като ги е скрила в бельото си. В последна сметка Шлиман е съден от османското държавно управление.
Той губи делото и е санкциониран с 400 лири (500 долара) като отплата на османците, само че непринудено заплаща 2000 лири (2500 долара) по незнайни аргументи.
Къде е съкровището в този момент?
След откриването на златното богатство на Приам Шлиман концентрира напъните си върху намирането на подобаващ музей, в който да бъдат изложени артефактите. Междувременно съкровището се съхранява в дома на Шлиман. Предполага се, че това е било причина за безпокойството му.
През 1877 година златното богатство от Приам е изложено за първи път пред аудитория в лондонския музей " Саут Кенсингтън " (сега музей " Виктория и Албърт " ). След като е изложено в продължение на доста години в Лондон, златното богатство на Приам е преместено в Берлин през 1881 година, а сред 1882 и 1885 година артефактите са изложени краткотрайно в музея Kunstgewerbe, преди да бъдат преместени в новопостроения Етнологически музей.
През идващите десетилетия златното богатство на Приам се обитава в Етнографския музей в Берлин. След провалянето на нацисткия режим в края на Втората международна война обаче съкровището изчезва.
Широко публикувани са съмненията, че руските войски, окупирали Берлин, са виновни за разграбването на съкровището и безчет други скъпи предмети и творби на изкуството, които по-късно придвижват в Москва.
Фактът, че руските войски са взели златното богатство на Приам, е отричан от тях до 1993 година, когато за първи път публично е прието, че съкровището в действителност се намира в Русия. Днес златното богатство на Приам остава в Русия. Докато руснаците считат, че съкровището е военна плячка, с цел да компенсират загубите си по време на Втората международна война, германците го считат за заграбена благосъстоятелност и желаят да го върнат.
Снимка: iStock by Getty Images Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ