Ще отреже ли пипалата на октопода новият икономически министър
Ще се осъществя ли упоритостта на служебния кабинет да разбие системата на зависимости и обвързаности в ръководството на страната? Този въпрос все по-отчетливо звучи както в ушите на сегашните ръководещи, по този начин и в тези на бизнеса.
За първи път на институционално равнище ясно беше дефинирана решимостта пипалата на октопода, задушаващ от години и страна и бизнес да бъдат порязани.
Поне това прозвуча в думите на служебният министър на стопанската система Кирил Петков който беше безапелационен, че още при започване на седмицата в Българската банка за развиване ще влезе специфична комисия, която да разнищи кой какви ги е правил в инак финансираната на цяло от държавната хазна институция.
За първи път член на изпълнителната власт показва решителност да смъкне завесата, спусната пред „ активността “ на тази банка, за която от години се приказва, че неин приоритет е обслужването на тъкмо определени компании с държавни средства.
„ Назначавам комисия за обществен надзор на средствата и за бистрота дружно с Агенцията за финансов надзор, дружно с одитния отдел на Министерството на стопанската система и ще влезем в ББР, с цел да видим по какъв начин са изразходвани тези средства и за какво по правилник и по закон тази банка би трябвало да оказва помощ на дребния бизнес, а се дава респект 1 милиард на 8 индивида, от които 4 са може би свързани “, това съобщи министър Петков в изявление за „ 120 минути “.
„ Банкеръ “ не еднократно е повдигал въпроси, свързани точно с това „ обвързано “ финансиране, ориентирано към един до неотдавна главен състезател на нашия пазар. За комисията, която ще обяснява пороците на това финансиране надали ще е мъчно да стигнат до дълбините му, защото на страниците на дребното оставали в последните години същински свободни медии, след които и „ Банкеръ “ от дълго време обстоятелствата към изсипаните към небезисвестния корпулентен предприемач Делян Пеевски финансови потоци от трансформиралата се в съвсем персонално обслужваща го банка, са добре известни.
Що се отнася до демонстрираната замяна на целите на тази банка, която по своето предопределение беше основана да финансира дребния и междинния бизнес у нас и да извършва ролята си на стожер в развиването на българската стопанска система, сигурно ще има какво да се каже. Криещите се от конкретика за вакханлията, което се вихреше в тази банка / изключително по времето на Стоян Мавродиев/, началниците й постоянно се измъкваха по тънката лайсна, като употребиха сполучливо опорната точка, че тя държавна или не въпреки всичко е подчинена на Закона за банките…
Така прозрачността в работата й беше изцяло задушена. А дали в този момент това ще се промени, не е напълно ясно. Все отново най-малко новият стопански министър декларира подготвеност за това. Той сподели „ За мен беше забавно да видя първия отчет на Сметната палата за ББР или банката, финансирана с държавни пари – нейната съществена задача е да финансира дребни и междинни предприятия, да оказва помощ на дребния бизнес, който не съумява да се финансира от част от търговски банки. Първите осем заема към осемте огромни клиента са за 946 милиона, над 118 милиона е получил всеки от тях. Това са големи държавни средства са дадени единствено на осем компании. С тези пари може да се финансират 946 компании. “
Петков дава обещание, тази процедура да бъде прекъсната и даже приказва за смяна в устава на банката, по този начин, че там да залегнат точно такива ограничавания, които да разрешават финансовият запас да се разпределя към повече и по-малки бенефициенти.
Не без значение е желанието на Петков да изиска проверка и в „ Държавната консолидационна компания “, която също е част от хранителната верига на точно определени предприемачи. Може би точно разплитането на връзките сред нея и ББР, ще съумеят да осветлят още доста елементи от схемите по които работеше страната с избрани бизнес кръгове.
Внимателното вглеждане в работата на това разполагащо с активи за милиарди сдружение, сигурно би извадило на бял свят практики почтени за наградата „ по какъв начин да оберем страната “…
За първи път на институционално равнище ясно беше дефинирана решимостта пипалата на октопода, задушаващ от години и страна и бизнес да бъдат порязани.
Поне това прозвуча в думите на служебният министър на стопанската система Кирил Петков който беше безапелационен, че още при започване на седмицата в Българската банка за развиване ще влезе специфична комисия, която да разнищи кой какви ги е правил в инак финансираната на цяло от държавната хазна институция.
За първи път член на изпълнителната власт показва решителност да смъкне завесата, спусната пред „ активността “ на тази банка, за която от години се приказва, че неин приоритет е обслужването на тъкмо определени компании с държавни средства.
„ Назначавам комисия за обществен надзор на средствата и за бистрота дружно с Агенцията за финансов надзор, дружно с одитния отдел на Министерството на стопанската система и ще влезем в ББР, с цел да видим по какъв начин са изразходвани тези средства и за какво по правилник и по закон тази банка би трябвало да оказва помощ на дребния бизнес, а се дава респект 1 милиард на 8 индивида, от които 4 са може би свързани “, това съобщи министър Петков в изявление за „ 120 минути “.
„ Банкеръ “ не еднократно е повдигал въпроси, свързани точно с това „ обвързано “ финансиране, ориентирано към един до неотдавна главен състезател на нашия пазар. За комисията, която ще обяснява пороците на това финансиране надали ще е мъчно да стигнат до дълбините му, защото на страниците на дребното оставали в последните години същински свободни медии, след които и „ Банкеръ “ от дълго време обстоятелствата към изсипаните към небезисвестния корпулентен предприемач Делян Пеевски финансови потоци от трансформиралата се в съвсем персонално обслужваща го банка, са добре известни.
Що се отнася до демонстрираната замяна на целите на тази банка, която по своето предопределение беше основана да финансира дребния и междинния бизнес у нас и да извършва ролята си на стожер в развиването на българската стопанска система, сигурно ще има какво да се каже. Криещите се от конкретика за вакханлията, което се вихреше в тази банка / изключително по времето на Стоян Мавродиев/, началниците й постоянно се измъкваха по тънката лайсна, като употребиха сполучливо опорната точка, че тя държавна или не въпреки всичко е подчинена на Закона за банките…
Така прозрачността в работата й беше изцяло задушена. А дали в този момент това ще се промени, не е напълно ясно. Все отново най-малко новият стопански министър декларира подготвеност за това. Той сподели „ За мен беше забавно да видя първия отчет на Сметната палата за ББР или банката, финансирана с държавни пари – нейната съществена задача е да финансира дребни и междинни предприятия, да оказва помощ на дребния бизнес, който не съумява да се финансира от част от търговски банки. Първите осем заема към осемте огромни клиента са за 946 милиона, над 118 милиона е получил всеки от тях. Това са големи държавни средства са дадени единствено на осем компании. С тези пари може да се финансират 946 компании. “
Петков дава обещание, тази процедура да бъде прекъсната и даже приказва за смяна в устава на банката, по този начин, че там да залегнат точно такива ограничавания, които да разрешават финансовият запас да се разпределя към повече и по-малки бенефициенти.
Не без значение е желанието на Петков да изиска проверка и в „ Държавната консолидационна компания “, която също е част от хранителната верига на точно определени предприемачи. Може би точно разплитането на връзките сред нея и ББР, ще съумеят да осветлят още доста елементи от схемите по които работеше страната с избрани бизнес кръгове.
Внимателното вглеждане в работата на това разполагащо с активи за милиарди сдружение, сигурно би извадило на бял свят практики почтени за наградата „ по какъв начин да оберем страната “…
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ