Защо Европа се противопоставя на забраната на руските енергоносители?
Шокиращите фотоси от украинския град Буча и последвалите обвинявания, че Русия е виновна за осъществените там военни закононарушения, повдигнаха още веднъж въпросите към стягането на глобите против Москва. Ключовата им цел този път са съветският нефт и газ и 850-те милиона $, които европейските вносители заплащат за тези доставки всеки ден.
Асошиейтед прес изяснява за какво Европа не е в положение на този стадий да се откаже от вноса на енергоносители от Русия, съобщи Българска телеграфна агенция.
Какви доставки са сложени под въпрос?
Европа получава 40 % от природния газ, който използва, от Русия. Той се употребява за отопление на домове, произвеждане на електрическа енергия и в индустрията, а е и основна суровина за значими артикули като торове. При петрола вносът от Русия е по-малък - към 25 на 100, само че още веднъж си остава забележителен. Повечето от него се употребява за производството на бензин и дизел. В допълнение Русия доставя към 14 % от употребения в Европа дизел, съгласно анализатори от " Стандарт енд Пуърс глоубъл " (S&P Global). Спирането на този импорт може внезапно да увеличи цените на горивото за камиони, рейсове и трактори.
Защо Европа не може да спре вноса на съветски енергоносители, както към този момент направиха Съединени американски щати?
Съединени американски щати внасяха малко нефт и никакъв природен газ от Русия, защото сами се трансфораха във водещ производител и експортьор на нефт и газ с помощта на фракинга. Европа има известни находища на нефт и газ, само че производството непрекъснато пада, което прави 27-те страни членки на Европейски Съюз подвластни от вноса, нужен да подхранва развитата индустриална стопанска система. От 155-те милиарда кубически метра газ, които Европа внася от Русия всяка година, 140 милиарда идват по тръбопроводи, прекосяващи Украйна и Полша или положени по дъното на Балтийско море.
Европа се пробва да получи спомагателни доставки газ с кораби под формата на полутечен природен газ (LNG), само че това на този стадий не може да компенсира напълно загубата на съветски газ, доставян по тръбопроводи. LNG е и по-скъп, а доставчиците му се броят на пръсти.
И до момента в който някои европейски страни са добре свързани с терминалите за полутечен природен газ, като да вземем за пример Испания, а нови планове са в развой на създаване или следва да бъдат открити в Гърция и Полша, липсва инфраструктура, която да помогне газ от тези терминали да потече към страни, мощно подвластни от съветския газ като Германия или страните от Източна Европа. Изграждането на нови терминали за импорт на полутечен природен газ и тръбопроводи, които да го придвижват към потребителите, които се нуждаят най-вече от него, може да отнеме години.
И защото зависимостта от Русия е друга в другите страни членки на Европейски Съюз, да се стигне до съглашение за общ протест от страна на Европейски Съюз наподобява мъчно постижимо. Литва, да вземем за пример, разгласи, че стопира вноса на съветски газ след построяването на терминал за полутечен природен газ, който започва през 2014 година, а Полша, която от години търси други възможности, твърди, че няма да възобнови контракта за съветски газ, който изтича в края на тази година. Варшава към този момент предприе стъпки за възбрана на вноса на съветски въглища и нефт.
Германия обаче, най-голямата стопанска система на континента, към момента получава 40 % от газа си от Русия, даже и откакто направи стъпки, с цел да понижи зависимостта си. Тя има за цел да приключи вноса на съветски въглища още това лято, вноса на нефт до края на годината и да бъде значително самостоятелна от газа до 2024 година, сподели неотдавна немският министър на стопанската система Роберт Хабек.
Какви са другите възможности пред Европа?
Европа разгласи, че работи за премахването на зависимостта от съветския газ допустимо най-бързо през идващите няколко години, като се обърне към нови източници и снабдители и като заложи по-мащабно на възобновима сила. Планът на Европейски Съюз е да понижава използването на съветски газ с две трети на година и да спре напълно да го употребява преди 2030 година Освен че получава полутечен природен газ от страни като Съединени американски щати и Катар, Европа се надява да повече газ по тръбопроводи от Норвегия и Алжир.
За разлика от газа, петролът идва най-вече с танкери, само че въпреки всичко няма да е елементарно да се заменят съветските доставки, защото пазарът за момента не предлага съществени запаси. Изваждането от уравнението на съветските над 2 милиона барела дневно за Европа би повишило цените на петрола в международен мащаб. А и Русия може да се опита да продаде петрола си на Индия и Китай, въпреки че оттова би спечелила по-малко, в сравнение с от Европа.
Какво ще стане, в случай че Европа въпреки всичко забрани съветските енергоносители?
Макар и оценките да варират, специалистите са единомислещи, че подобен ход ще нанесе сериозен удар по стопанската система. " Оксфорд икономикс " пресмята, че прекъсване на съветския газ единствено за шест месеца ще понижи икономическото произвеждане в 19-те страни, които употребяват еврото, с 1,5 %.
Евентуална възбрана за импорт на съветски газ би принудила държавните управления да лимитират газа за индустрията, с цел да подсигуряват доставките за семействата и лечебните заведения. Особено мощно наранени ще се окажат производителите на метали, торове, химикали и стъкло. Дори и отчасти прекъсване на газа за индустрията може да коства стотици хиляди работни места, споделя Михаел Василиадис, началник на немския профсъюз BCE, представляващ служащите в химическата и минната индустрия.
" Вероятно ще продължим да виждаме опозиция от страна на Германия и няколко други страни, защото те просто са доста подвластни от съветския импорт на нефт, газ и въглища ", твърди Крейг Ерлам, старши пазарен анализатор за Англия, Европа, Близкия Изток и Африка при валутния брокер " Оанда " (Oanda). " Прогнозите за въздействието на възможното ембаргото варират, само че то съвсем несъмнено би вкарало страната в криза, " добавя той.
Въпреки това група икономисти, измежду които и професорът от университета " Нотр Дам " Рюдигер Бахман, считат, че ембаргото ще остави икономическите разноски за Германия под 3 % от производството, евентуално покрай 2 %. Макар и забележителен, този спад е управляем, показват икономистите и напомнят, че немската стопанска система на два пъти претърпя още по-дълбок спад през последните години - след световната финансова рецесия от 2009 година и пандемията на ковид, само че се възвърне бързо. " Общественият боязън за пагубните последствия от енергийното ембарго се насажда от лобистки групи и свързани с Русия мозъчни тръстове и не дава отговор на университетските стандарти “, показаха те в отчет на уеб страницата на Центъра за проучвания на икономическата политика.
Какво друго може да направи Европа?
Икономистите Симоне Талиапиетра и Гунтрам Волф от изследователския център „ Брьогел “ (Bruegel) в Брюксел оферират да се наложат мита на вноса на съветски нефт и газ за Европейски Съюз. Това би понижило приходите на Русия, като в същото време ще избегне сериозен удар върху стопанската система на Европа, а и има преимущество от юридическа позиция, че оставя договорите непокътнати. Европейските водачи предходната седмица настояха, че точно тези контракти ги пазят от настояването на Русия за вноса на газ да се заплаща в рубли. Парите от митата биха могли да се употребяват за подкрепяне на уязвимите семейства от по-високи цени на силата.
И въпреки и на армията, нахлула в Украйна, към този момент да е платено, едни нови мита ще слагат Кремъл в " по-трудно икономическо състояние, в което е допустимо Русия да стартират да изпитва усложнения при закупуване на разнообразни вносни артикули и артикули, в това число въоръжение, както и да заплаща заплатите на работещите в публичния бранш ", показва Талиапиетра. " За всичко това ще са нужни месеци, само че може да има мощен резултат върху устойчивостта на съветската вътрешна политика. "
Асошиейтед прес изяснява за какво Европа не е в положение на този стадий да се откаже от вноса на енергоносители от Русия, съобщи Българска телеграфна агенция.
Какви доставки са сложени под въпрос?
Европа получава 40 % от природния газ, който използва, от Русия. Той се употребява за отопление на домове, произвеждане на електрическа енергия и в индустрията, а е и основна суровина за значими артикули като торове. При петрола вносът от Русия е по-малък - към 25 на 100, само че още веднъж си остава забележителен. Повечето от него се употребява за производството на бензин и дизел. В допълнение Русия доставя към 14 % от употребения в Европа дизел, съгласно анализатори от " Стандарт енд Пуърс глоубъл " (S&P Global). Спирането на този импорт може внезапно да увеличи цените на горивото за камиони, рейсове и трактори.
Защо Европа не може да спре вноса на съветски енергоносители, както към този момент направиха Съединени американски щати?
Съединени американски щати внасяха малко нефт и никакъв природен газ от Русия, защото сами се трансфораха във водещ производител и експортьор на нефт и газ с помощта на фракинга. Европа има известни находища на нефт и газ, само че производството непрекъснато пада, което прави 27-те страни членки на Европейски Съюз подвластни от вноса, нужен да подхранва развитата индустриална стопанска система. От 155-те милиарда кубически метра газ, които Европа внася от Русия всяка година, 140 милиарда идват по тръбопроводи, прекосяващи Украйна и Полша или положени по дъното на Балтийско море.
Европа се пробва да получи спомагателни доставки газ с кораби под формата на полутечен природен газ (LNG), само че това на този стадий не може да компенсира напълно загубата на съветски газ, доставян по тръбопроводи. LNG е и по-скъп, а доставчиците му се броят на пръсти.
И до момента в който някои европейски страни са добре свързани с терминалите за полутечен природен газ, като да вземем за пример Испания, а нови планове са в развой на създаване или следва да бъдат открити в Гърция и Полша, липсва инфраструктура, която да помогне газ от тези терминали да потече към страни, мощно подвластни от съветския газ като Германия или страните от Източна Европа. Изграждането на нови терминали за импорт на полутечен природен газ и тръбопроводи, които да го придвижват към потребителите, които се нуждаят най-вече от него, може да отнеме години.
И защото зависимостта от Русия е друга в другите страни членки на Европейски Съюз, да се стигне до съглашение за общ протест от страна на Европейски Съюз наподобява мъчно постижимо. Литва, да вземем за пример, разгласи, че стопира вноса на съветски газ след построяването на терминал за полутечен природен газ, който започва през 2014 година, а Полша, която от години търси други възможности, твърди, че няма да възобнови контракта за съветски газ, който изтича в края на тази година. Варшава към този момент предприе стъпки за възбрана на вноса на съветски въглища и нефт.
Германия обаче, най-голямата стопанска система на континента, към момента получава 40 % от газа си от Русия, даже и откакто направи стъпки, с цел да понижи зависимостта си. Тя има за цел да приключи вноса на съветски въглища още това лято, вноса на нефт до края на годината и да бъде значително самостоятелна от газа до 2024 година, сподели неотдавна немският министър на стопанската система Роберт Хабек.
Какви са другите възможности пред Европа?
Европа разгласи, че работи за премахването на зависимостта от съветския газ допустимо най-бързо през идващите няколко години, като се обърне към нови източници и снабдители и като заложи по-мащабно на възобновима сила. Планът на Европейски Съюз е да понижава използването на съветски газ с две трети на година и да спре напълно да го употребява преди 2030 година Освен че получава полутечен природен газ от страни като Съединени американски щати и Катар, Европа се надява да повече газ по тръбопроводи от Норвегия и Алжир.
За разлика от газа, петролът идва най-вече с танкери, само че въпреки всичко няма да е елементарно да се заменят съветските доставки, защото пазарът за момента не предлага съществени запаси. Изваждането от уравнението на съветските над 2 милиона барела дневно за Европа би повишило цените на петрола в международен мащаб. А и Русия може да се опита да продаде петрола си на Индия и Китай, въпреки че оттова би спечелила по-малко, в сравнение с от Европа.
Какво ще стане, в случай че Европа въпреки всичко забрани съветските енергоносители?
Макар и оценките да варират, специалистите са единомислещи, че подобен ход ще нанесе сериозен удар по стопанската система. " Оксфорд икономикс " пресмята, че прекъсване на съветския газ единствено за шест месеца ще понижи икономическото произвеждане в 19-те страни, които употребяват еврото, с 1,5 %.
Евентуална възбрана за импорт на съветски газ би принудила държавните управления да лимитират газа за индустрията, с цел да подсигуряват доставките за семействата и лечебните заведения. Особено мощно наранени ще се окажат производителите на метали, торове, химикали и стъкло. Дори и отчасти прекъсване на газа за индустрията може да коства стотици хиляди работни места, споделя Михаел Василиадис, началник на немския профсъюз BCE, представляващ служащите в химическата и минната индустрия.
" Вероятно ще продължим да виждаме опозиция от страна на Германия и няколко други страни, защото те просто са доста подвластни от съветския импорт на нефт, газ и въглища ", твърди Крейг Ерлам, старши пазарен анализатор за Англия, Европа, Близкия Изток и Африка при валутния брокер " Оанда " (Oanda). " Прогнозите за въздействието на възможното ембаргото варират, само че то съвсем несъмнено би вкарало страната в криза, " добавя той.
Въпреки това група икономисти, измежду които и професорът от университета " Нотр Дам " Рюдигер Бахман, считат, че ембаргото ще остави икономическите разноски за Германия под 3 % от производството, евентуално покрай 2 %. Макар и забележителен, този спад е управляем, показват икономистите и напомнят, че немската стопанска система на два пъти претърпя още по-дълбок спад през последните години - след световната финансова рецесия от 2009 година и пандемията на ковид, само че се възвърне бързо. " Общественият боязън за пагубните последствия от енергийното ембарго се насажда от лобистки групи и свързани с Русия мозъчни тръстове и не дава отговор на университетските стандарти “, показаха те в отчет на уеб страницата на Центъра за проучвания на икономическата политика.
Какво друго може да направи Европа?
Икономистите Симоне Талиапиетра и Гунтрам Волф от изследователския център „ Брьогел “ (Bruegel) в Брюксел оферират да се наложат мита на вноса на съветски нефт и газ за Европейски Съюз. Това би понижило приходите на Русия, като в същото време ще избегне сериозен удар върху стопанската система на Европа, а и има преимущество от юридическа позиция, че оставя договорите непокътнати. Европейските водачи предходната седмица настояха, че точно тези контракти ги пазят от настояването на Русия за вноса на газ да се заплаща в рубли. Парите от митата биха могли да се употребяват за подкрепяне на уязвимите семейства от по-високи цени на силата.
И въпреки и на армията, нахлула в Украйна, към този момент да е платено, едни нови мита ще слагат Кремъл в " по-трудно икономическо състояние, в което е допустимо Русия да стартират да изпитва усложнения при закупуване на разнообразни вносни артикули и артикули, в това число въоръжение, както и да заплаща заплатите на работещите в публичния бранш ", показва Талиапиетра. " За всичко това ще са нужни месеци, само че може да има мощен резултат върху устойчивостта на съветската вътрешна политика. "
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ