Шибам - „Пустинният Манхатън”
Шибам е град, ситуиран в централно-западната част на област Хадрамаут (в Йемен), в пустинята Рамал ал-Сабатеин и е прочут със своите извисяващи се небостъргачи от тиня. Той е относително дребен, с към 7000 поданици и 500 къщи от тиня, с от по 5 до 10 етажа. Височината на постройките доближава до към 100 фута (30,48 метра) и те са напълно направени от кирпич. Високите здания придават забавен контур на града и точно той печели на Шибам прозвището „ Пустинният Манхатън “.
Хората постоянно назовават Шибам „ най-старият град с небостъргачи в света “ и го възприемат като един от най-древните образци за градоустройствен проект, основан на правилото на отвесното строителство. Формата му е трапецовидна, съвсем правоъгълна и е заварден със стени от земна маса, в границите на които се простират група жилища, също издигнати от пръст.
Шибам е учреден още през III век сл. Хр., само че множеството къщи, които се виждат на фотосите, датират от към XVI век. Причината за това е опустошителното наводняване, което застига града през 1532-33 година
Въпреки това някои остарели къщи и други по-големи здания са непокътнати от първите епохи на Исляма, като да вземем за пример Петъчната джамия, издигната през 904 година и Дворецът от 1220 година
Приземните етажи на къщите нормално са без прозорци и се употребяват за предпазване на житото, пространствата над тях - за домашните потребности, а най-горните - за фамилията и заниманията им през свободното време. Основната стая на втория етаж е предопределена за срещите на мъжа с външни хора и постоянно е с прелестно направени мазилки и декорирани дървени колони, които поддържат тавана. За дамите са отредени пространствата на по-горните етажи, нормално третият или четвъртият. Най-високите стаи сe употребяват за общи цели от цялото семейство. В множеството случаи мостове и порти свързват обособените къщи на горните равнища. Тези съоръжения имат както защитна, по този начин и практична функционалност, изключително за възрастните хора, на които им е мъчно да се разхождат непрекъснато нагоре и надолу.
През годините къщите са имали потребност от възобновяване. Дъждът и корозията се оказват огромна опасност за постройките. За да защитят домовете си, жителите трябвало да уплътнят фасадите и покривите си и да се уверят, че са добре поддържани и постоянно обновявани. Тези, които не можели да си разрешат всичко това, боядисвали къщите си, с цел да ги предпазят от термити.
През 1982 година Шибам става част от Световното завещание на ЮНЕСКО.
Хората постоянно назовават Шибам „ най-старият град с небостъргачи в света “ и го възприемат като един от най-древните образци за градоустройствен проект, основан на правилото на отвесното строителство. Формата му е трапецовидна, съвсем правоъгълна и е заварден със стени от земна маса, в границите на които се простират група жилища, също издигнати от пръст.
Шибам е учреден още през III век сл. Хр., само че множеството къщи, които се виждат на фотосите, датират от към XVI век. Причината за това е опустошителното наводняване, което застига града през 1532-33 година
Въпреки това някои остарели къщи и други по-големи здания са непокътнати от първите епохи на Исляма, като да вземем за пример Петъчната джамия, издигната през 904 година и Дворецът от 1220 година
Приземните етажи на къщите нормално са без прозорци и се употребяват за предпазване на житото, пространствата над тях - за домашните потребности, а най-горните - за фамилията и заниманията им през свободното време. Основната стая на втория етаж е предопределена за срещите на мъжа с външни хора и постоянно е с прелестно направени мазилки и декорирани дървени колони, които поддържат тавана. За дамите са отредени пространствата на по-горните етажи, нормално третият или четвъртият. Най-високите стаи сe употребяват за общи цели от цялото семейство. В множеството случаи мостове и порти свързват обособените къщи на горните равнища. Тези съоръжения имат както защитна, по този начин и практична функционалност, изключително за възрастните хора, на които им е мъчно да се разхождат непрекъснато нагоре и надолу.
През годините къщите са имали потребност от възобновяване. Дъждът и корозията се оказват огромна опасност за постройките. За да защитят домовете си, жителите трябвало да уплътнят фасадите и покривите си и да се уверят, че са добре поддържани и постоянно обновявани. Тези, които не можели да си разрешат всичко това, боядисвали къщите си, с цел да ги предпазят от термити.
През 1982 година Шибам става част от Световното завещание на ЮНЕСКО.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ